Решение № 1635 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2011 г.

Решение № 1635 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Алкок - 3" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, кв. "Прослав, ул. "Клокотница" № 29, представлявано от управителя Атанас Илиев Киров, против Решение № 81 от 17.01.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2028 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 1601001406/28.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 663/30.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 11 518 лв. главница и са определени лихви 9 251,66 лв. за данъчни периоди 1.01. - 31.12.2004 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране на съществени процесуални нарушения, свързани с търсене на единствения доставчик на РЛ ("Би Ес Ес Трейдинг" ЕООД) и връчването му на искане за представяне на доказателства; необосновано съдът приел, че не е доказана реалността на доставките при наличието на редовни фактури, отразени в дневници за покупки и продажби и в справки-декларации; мотивите на съдебното решение били противоречиви относно не доказването на произхода на процесната стока. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит на РЛ по 15 бр. фактури с издател "Би Ес Ес Трейдинг" ЕООД и предмет "месо" в данъчни периоди м. 1.01. - 31.12.2004 г. В хода на ревизионното производство, прекият доставчик не е бил открит на декларирания данъчен адрес и неприсъствено му е връчено искане за представяне на доказателства относно начисляването на ДДС по фактурите и реалността на доставките. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че представените от ревизираното лице доказателства - експертни листове на Националната ветеринарно-медицинска служба към Министерството на земеделието и горите за характеристика на качеството и годността на животинските продукти, произведени от "Сампир компания" ООД, не могат да се свържат с предмета на процесните доставки, нито по време, нито поради разликата в количествата, нито с дейността на прекия доставчик. Същото се отнася и за двете стокови разписки за предаване на говежди обрезки, подписани от ЕТ "Антон Сергиев" и ревизираното лице. Законосъобразно съдът е приел, че не е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на РА чрез нередовното издирване на прекия доставчик, както и че дори такова да беше извършено само по себе си то не би могло да обоснове отмяна на РА. При не доказване на положителните факти на реална доставка на стоки по фактурите и на отразяването на ДДС по тях в счетоводството на прекия доставчик като задължение към бюджета, съдът обосновано е потвърдил отказа на органите по приходите за признаване на право на данъчен кредит. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,