Решение № 6275 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10678/2012 г.

Решение № 6275 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10678/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Елена Методиева Йотова от гр. София срещу решение № 3087 от 08.06.2012 г. по адм. д. № 3752/2010 г. Административен съд - София град, Второ отделение, 30 състав, с което е отхвърлена жалбата на нейния наследодател Методи Иванов Карпузов срещу писмо № 1194-01-02/09 г./26.03.2010 г. на кмета на Столична община. Излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е отчужден имота на техния наследодател без да бъде обезщетен по реда на чл. 101 от Закона за собствеността /ЗС/, поради което е приложим реда по чл. 3 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Излага, че неправилно съдът е приел, че имота се използва за нуждите за които е отчужден и не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването. Моли, да се отмени обжалваното решение и се възстанови имота в рамките на незастроената част или се върне на органа с указание за прилагане на закона и възстановяване с нов УПИ. Подадена е касационна жалба и от Величко Веселинов Карпузов, подадена чрез пълномощник адв. Ангел Панайотов, като заинтересована страна, срещу решение № 3087 от 08.06.2012 г. по адм. д. № 3752/2010 г. Административен съд - София град, Второ отделение, 30 състав, с което е отхвърлена жалбата на Методи Иванов Карпузов срещу писмо № 1194-01-02/09 г./26.03.2010 г. на кмета на Столична община. Излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че неправилно съдът е приложил чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ и че в случая следва да се преценяват предпоставките по чл. 3 от закона и че имота не се използва за нуждите за които е отчужден. Излага, че необосновано съдът е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването. Иска, да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата на Методи Иванов Карпузов. Ответникът - кметът на Столична община редовно призован не се явява и не взема становище по жалбите. Ответникът - Радка Методиева Александрова редовно призована не се явява и не взема становище по жалбите. Заинтересованата страна - Национална служба за охрана при Президента на Република България, чрез гл. юриск. Иван Рангелов оспорва жалбите като неоснователни и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД ("Адис"), гр. София, чрез юриск. Борислав Огойски оспорва жалбите като неоснователни и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - "Диаекс" ООД, гр. София, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи, че касационните жалби са неоснователни. Излага, че съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като за приетото фактически и правно се е обосновал, като на преценка при реституцията по чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториалното и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места и някои други закони, стои само обстоятелството дали отчуждителното мероприятие е фактически започнало. Излага, че съдът е изследвал този въпрос, като е посочил, че фактическото строителство, за което е отреден отчуждения имот е започнало и изцяло е било реализирано, имотът се ползва по предназначение, като една част от него се стопанисва от "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД, а другата част - от Националната служба за охрана на Президента. Смята, че претенцията на касаторите за отмяна на отчуждаването и за възстановяване на недвижимия имот е неоснователна, а обжалвания отказ на кмета на Столична община обективиран в писмото му от 26.03.2010 г. (№ 1194-01-02) е обоснован и законосъобразен, което е приел и първоинстанционния съд. Излага, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадените касационни жалби са от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 3087 от 08.06.2012 г. по адм. д. № 3752/2010 г. Административен съд - София град, Второ отделение, 30 състав, е отхвърлена жалбата на Методи Иванов Карпузов, заместен в производството от неговите правоприемници Радка Методиева Александрова и Елена Методиева Йотова срещу писмо № 1194-01-02/09 г./26.03.2010 г. на кмета на Столична община, с което е отказана отмяна на отчуждаване на имот № 11, кв. 15, м. "Ширинта", Беловодски път", по негово искане № 1194-01-02/28.05.2009 г. В производство по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 2 и чл. 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, поради това, че върху имота е реализирано мероприятието за което е отчужден имота и че към момента на влизане на закона в сила обектът се използва за нуждите, за които е отчужден. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решението е правилно, в съответствие с материалния закон, обосновано е с оглед установените фактически обстоятелства по делото и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение. От доказателствата по делото се установява, че по искане № 1194-01-02/28.05.2009 г. на Методи Иванов Карпузов, като наследник на Иван Величков Карпузов, поч. на 11.08.1985 г., във връзка със заявление № Б137/491 от 21.01.1992 г. до ПК - Витоша и решение № 447 от 18.05.2006 г. по гр. № 3051/2005 г. на Върховния касационен съд, е постановен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № 11, кв. 15, м. "Ширинта", Беловодски път", кв. Бояна, гр. София, обективиран в писмо № 1194-01-02/09 г./26.03.2010 г. на кмета на Столична община, издадено в съответствие с Протокол на комисията, назначена със Заповед № РД-09-01-82/21.02.2008 г. на кмета на Столична община във връзка с искане № 1194-01-02/28.05.2009 г. за отмяна на отчуждаването. В мотивите на помощния орган е отразено, че искането не е направено в срока по § 4 от ПЗР на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. и мероприятието, за което е бил отчужден имота е реализирано. Отказът е обжалван от Методи Иванов Карпузов, който е починал на 18.11.2011 г. в хода на производството и са конституирани неговите наследници Радка Методиева Александрова и Елена Методиева Йотова. От фактическа страна е установено от решаващия съд и не се спори от страните, че с Разпореждане № 1362 от 30.08.1958 г. на Министерски съвет на основание чл. 101 от ЗС е отчужден срещу заплащане за нуждите на УБО при МВР имот пл. № 38 (стар) сега № 11, кв. 15, от 1745 кв. м. собственост на Иван Величков Карпузов. В Доклад № I 1770/20.08.1958 г. на министъра на вътрешните работи, посочен в РМС № 1362/58 г. като иницииращ го документ за отчуждаването имотът е определен като "НИВА". На 28.11.1960 г. е оформен картотечен формуляр № 156 на недвижим имот (обект - вила - правителствени нужди) ПП 25 на поделение 72500 на УБО, в който е посочено, че обектът е завършен и въведен в експлоатация още през 1959 г. С Акт - образец 16 от 29.12.1986 г. са отразени извършени промени реконструкции в обекта като част от новоизградените елементи - "... гараж за две коли и стая със склад и санитарен възел за градинаря. Подменена е оградата, подменени са всички настилки, създадени са нови алеи, ново декоративно осветление на входа, механично отваряща се входна врата". След реконструкцията е съставен и нов Картотечен формуляр на недвижим имот за обект ПП 25, в който са описани характеристиките на отделните елементи. Установено е, че периодът от време на осъществяването на строителството е по представените документи за ПП 25: Картотечен формуляр № 156/28.11.1960 г. на обект ПП 25; Акт-образец 16 от 29.12.1986 г.; Картотечен формуляр на недвижим имот за обект ПП 25; Протокол от 05.06.1990 г.; Акт за публична държавна собственост № 2/02.12.2004 г. С Указ № 145 от 02.02.1990 г., Държавният съвет на НРБ се разформирова УБО и създава Служба за охрана при Държавния съвет на НРБ, като към нея преминава имуществото на разформированото УБО. С Разпореждане № 9 от 27.02.1990 г. на Бюрото на Министерския съвет се нарежда Службата за охрана при Държавния съвет да предаде за стопанисване на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) вилите в района на Бояна - "Панорамен път". Установено е, че по-голямата част от имот пл. № 11 е включена в територията, обособена за изграждането на вила ПП 23. В изпълнение на Разпореждане №9/27.02.1990 г. на Бюрото на Министерския съвет и с Протокол от 05.06.1990 г. Службата за охрана при Държавния съвет е предала на БОДК вила ПП 23. С Решение на Министерския съвет № 187/26.04.1995 г. стопанисването и управлението на вила № 25, заедно с прилежащата територия се отнема от БОДК е предоставено на Националната служба за охрана /НСО/. В изпълнение на решението на МС, вилата и прилежащата и територия са предадени на НСО по протокол от 19.11.1996 г. В съответствие с чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 2 от ЗДС е съставен и утвърден от началника на НСО Акт за публична държавна собственост № 2/02.12.2004 г. по форма и квадратура имотът, описан в АПДС № 2/02.12.2004 г. и отразен в Скица № 337/10.01.2005 г. съвпада. За изясняване на спорните обстоятелства са допуснати и приети съдебно - технически експертизи (основна и допълнителни), въз основа на която е установено, че 325 кв. м. като част от имот № 11 управлявана от НСО - ПП 25 е застроена, а частта от 1485 кв. м. извън тази части е предоставена на "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД ("Адис") и няма застрояване. Извършен е оглед на място като процесуално действие от съда, при което е установено, че в имота се намират елементи на осъщественото строителство: част от два гаража и помещение за градинар, част асфалтов път, подпорни стени, масивна желязна ограда на железобетонна основа, осветителни тела, захранвани с подземни електрически кабели (външно алейно осветление по АДС), барбекю, част от асфалтова пътека до барбекюто, част от непрозирна дървена ограда на бетонова основа, част от улица от общинската улична мрежа с профили, сечение и тротоари, както и извършено озеленяване за обслужване на изградените вили стопанисвани от НСО и "АДИС" ЕООД. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСНОИ (ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.) върху част от отчуждения имот са изградени вили, за изграждането на които е отчужден имота, а останалите елементи на строителството и озеленяването обслужват осъществените мероприятия. Въз основа на установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за липса на предпоставките по ЗВСНОИ за отмяна на отчуждаването. Съдът е разгледал изискванията по чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от ЗВСНОИ, като е съобразил, че конкретният случай попада в хипотезата на чл. 3 от закона, предвид извършеното отчуждаване по реда на чл. 101 от ЗС (ред. в. Изв., бр. 12 от 1958 г.). Процесният имот е отчужден като "нива", който след отчуждаването е урегулиран поземлен имот (§ 5, т. 11 от ДР на ЗУТ) и е променил предназначението си, в който са извършени строителни дейности (посочени подробно по-горе) в съответствие с нуждите, за които е отчужден. Неоснователни са доводите на касаторите, че съдът не е съобразил изискванията на чл. 3 от ЗВСНОИ и че в случая за незастроената част от имота е възможна отмяна на отчуждаването. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 3 се изисква отчужденият имот да е запазен в същия вид (незастроен или застроен) и да не се ползва за нуждите, за които е отчужден, както и че не е предвидена законова възможност от евентуално останала свободна, незасегната от мероприятие част от имота, да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи, така както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия закон. Съобразено е, че построяването на вилите ПП 23 и ПП 25, както и благоустройствените съоръжения, е факт, който установява липсата на предпоставките за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 3 от ЗВСНОИ. За отмяна на отчуждаването на недвижим имот по реда на ЗВСНОИ за всички хипотези е необходимо да е доказано: правото на собственост върху отчуждения имот и че имотът е бил държавен или общински към момента на влизане в сила на закона. В случая безспорно е установено, че отчуждаването на процесния имот е извършено при условията по чл. 101 от ЗС, което обуславя извода за установяване наличие на останалите предпоставки по чл. 3, ал. 1 от ЗВСНОИ. Основни предпоставки при тази хипотеза са: момента на влизане в сила на реституционния закон (ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.) и обектът, отчужден по чл. 101 ЗС, да не се използва за нуждите, за които е отчужден. Същественото е, че отчуждения имот се запазва в същия вид, в който е отчужден, като се променя само неговото предназначение в съответствие с нуждите, за които е отчужден. В случая имотът е отчужден като незастроен "нива", в който са изградени вили с оглед нуждата, за които е отреден, представлява урегулиран поземлен имот (§ 5, т. 11 от ДР на ЗУТ) и към момента на влизане на закона в сила (ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.) се е ползвал за нуждите, за които е отчужден. Неоснователни и недоказани са доводите на касаторите, че имота понастоящем не се ползва за нуждите, за които е отчужден. Безспорно е установено в производството, че след отчуждаването и промяната на предназначението на имота с извършеното строителство в него, не е променяна нуждата, за която е отчужден имота и към момента на влизане на реституционния закон в сила. За производството по чл. 3, ал. 1 от ЗВСВНОИ е съществено наличието на предвидени с него предпоставки, които в случая първоинстанционният съд правилно е установил и направил законосъобразни и обосновани правни изводи. След като към момента на влизане на реституционния закон в сила отчуждения имот се използва за нуждите, за които е отчужден, не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването и са ирелевантни обстоятелствата свързани с възможността за обособяване на част от имот в самостоятелен имот от свободни от застрояване части от него, след като се отнася за имот по чл. 3, ал. 1 от ЗВСВНОИ и възможността за обособяване на самостоятелен парцел по реда на ЗУТ е неприложима, след като не е предвидена изрична законова възможност за това. Освен това следва да се отбележи, че административният орган се е произнесъл по същество с отказ за отмяна на отчуждаването, въпреки, че искането за отмяна е подадено след срока по § 2 от ДР на ЗВСВНОИ (ДВ, бр. 107 от 1997г). Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно след като не са налице материално правни предпоставки за приложението на чл. 3, ал. 1 от ЗВСВНОИ, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК с оглед направеното искане от процесуалните представители на НСО и "Адис" ЕООД, следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, като бъдат осъдени жалбоподателите да им заплатят по 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в съответствие с ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,