Решение № 1107 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2014 г.

Решение № 1107 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 3 от АПК. Образувано по молба на Надя Асенова Григорова, с. Дорково, Ракитовска община и Смилена Асенова Баракова, гр. Костандово, Ракитовска община, за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 АПК на влязлото в сила решение № 25 от 27.01.2014 г., постановено по адм. д. № 854/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В искането за отмяна се твърди, че при постановяване на решението, съдът не е взел предвид влязло в сила решение № 325/11.07.2014 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отменен нотариален акт № 57, т. III, н. д. 373/6.06.2013 г. Твърди се, че този нотариален акт е послужил като доказателство за издаване на строително разрешение № 16 от 23.05.2012 г., което строително разрешение е предмет на оспорения административен акт в производството, решението по което се иска да бъде отменено. С постановеното по адм. д. № 854/2013 г., по описа на Административен съд Пазарджик, решение № 25 от 27.01.2014 г. е отхвърлена жалбата на Надя Асенова Григорова и Смилена Асенова Баракова против заповед № ДК-10-ЮЦР-67/18.09.2013 г. на началника на ДНСК-ЮЦР. Правилно е констАтирано в съдебния акт, че съобразно чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на административните актове се преценява към момента на тяхното издаване и фактите, съществуващи към този момент. Налице са били законовите основания, поради което правилно е бил издаден съответния акт на ДНСК. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия тричленен състав намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата е относима по отношение на влязло в сила решение на съд, с което спора за законосъобразност на оспорен административен акт е разрешен по същество. Това означава, че решението, чиято отмяна се иска трябва да е по законосъобразността на административния акт, а не по допустимостта на обжалването му, както е в случая. В конкретния случай молителят се позовава на отменен нотариален акт, който е послужил в производството по издаване на строително разрешение, т. е. относно допустимоста на искането за издаването на това разрешение. Само в тези случаи, когато спорът относно законосъобразността на административен акт на всички основания по чл. 146 АПК е разрешен с влязло в сила решение, тогава то би подлежало на отмяна по чл. 239, т. 3 АПК и при положение, че се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или отменен. Предвид горното не са налице законоустановените предпоставки и по чл. 239, т. 3 от АПК поради което искането за отмяна на това основание следва да се отхвърли. С оглед на изложеното Върховния административен съд, второ отделение, в настоящия тричленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 3 АПК за отмяната на влязлото в сила Решение № 25 от 27.01.2014 г., постановено по адм. д. № 854/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, второ отделение, в настоящия тричленен състав,