Решение № 16930 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15766/2011 г.

ВАСIV отделение20.12.2011 г.докладчик Татяна Хинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 22.11.2011 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. д. № 305/2011 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16930 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15766/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Байрам Рашидов Рашидов срещу решение № 141 от 22.11.2011 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. д. № 305/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Общинска избирателна комисия Твърдица, с представен по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 267, ал. 8 от ИК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на решение от 24.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия Твърдица, с което е обявен избора на общински съветници в общински съвет Твърдица на проведени местни избори на 23.10.2011 г. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че не са установени нарушения на изборния процес, които да са довели до опорочаване на изборния резултат. Съдът е приел, че всички представени по делото протоколи на 18 секционни избирателни комисия са подписани от всички членове на съответната СИК без особени мнения. Протоколите, съставени по регламентирания в Изборния кодекс ред са официален удостоверителен документ, който не е бил оспорен от жалбоподателите по реда и в срока по чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. При това положение тези писмени доказателства удостоверяват отразените в тях обстоятелства в това число и получения изборен резултат. По тези доводи съдът е приел, че доводите на оспорващите за допуснати съществени нарушения на изборния процес, изразяващи се в неправилно отчитане на действителните бюлетини, са недоказани и по съществото си неоснователни. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразно оспореното решение. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Касационната жалба съдържа същите доводи като нарушения, неотчетени от съда при постановяване на решението, като се твърди, че тези нарушения на изборния процес са с такъв характер, че са повлияли на изборния резултат. При служебна проверка за правилността на решението, както и с оглед на касационните доводи касационната инстанция не констатира основания за отмяната му. Изборния кодекс определя организацията и реда за произвеждане на различните по вид избори, които се основават на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборният процес е съвкупност от отношения между субектите, участниците и изборната администрация насочени в цялост към осигуряване осъществяването на избирателното право при осигуряване на различни гаранции и механизми за определяне на законосъобразен изборен резултат. Такива механизми и гаранции са детайлната уредба на процедурите и материалните предпоставки от съществено значение, включително и кои бюлетини са действителни и кои недействителни, начина на гласуване, осигуряване тайната на вота, предвидената възможност за повдигане на спор по действителността на бюлетини в СИК, която да вземе решение по всяка от тях, участие на застъпници и наблюдатели по време на всички етапи от изборния процес и при отчитане на резултата от гласуването, начина на вземане на решения в СИК и ОИК, уредбата на особеното мнение и процедурите по предаване на изборните книжа и защита на данните в тях. При така предвидените гаранции в Изборния кодекс, контролът за законосъобразност не се свежда до повтаряне на действията на изборната администрация, която осъществява дейността си в изпълнение на вменените от Кодекса функционални правомощия, като членовете на СИК и ОИК са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Контролът за законосъобразност на решението с което се определя изборен резултат се изразява в проверката за нарушения, които преодоляват или намаляват гаранциите за обективен резултат от гласуването, при което възниква съмнение и в определения въз основа на него изборен резултат. Поради това, нарушенията, които се сочат следва да са от такъв характер, че са достатъчни да създадат съмнение за действието на гаранциите за законосъобразно протичане на изборния процес, и от друга страна, осъществени, т. е. реално да са се отразили на този изборен резултат, което ги прави съществени нарушения в административното производство като опорочаващи решението на ОИК. Обосновани са правните изводи на решаващия съд за липса на нарушения, които да са дали отражение на обявения изборен резултат. По делото са представени и обсъдени всички протоколи на секционните избирателни комисии, които обективират получения резултат при проведените местни избори. Всички протоколи са подписани от членовете на СИК без особени мнения. Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че представените секционни протоколи съставляват процедурни административни актове, които подлежат на контрол при оспорване на крайния административен акт. Административнопроцесуалния кодекс не е регламентирал процедурни административни актове като правно-релевантно понятие, поради което обосновано решаващият съд е приел, че секционните протоколи съставлява официални удостоверителни документи. Тяхната доказателствена сила може да бъде оборена само по реда на производството по чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Оспорването на истинността на официален удостоверителен документ следва да бъде направено в предвидените преклузивни срокове. В случая това не е било сторено от жалбоподателя, поради което настоящият състав приема за неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не могат да се споделят доводите, че пропускането на преклузивния срок за оспорване на секционните протоколи се дължи на несвоевременно им представяне в хода на производството пред съда. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 7 от ИК всички кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции от партии и инициативни комитети и наблюдатели при поискване могат да получат извлечение от секционния протокол. При тази изрична законово гарантирана възможност за жалбоподателя, като кандидат при проведените избори да получи в изборния процес извлечение от секционния протокол, не могат да се приемат доводи, че не е имал възможност да се запознае със секционните протоколи, за да организира процесуалната възможност за оспорването им в предвидения преклузивен срок. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1