Решение № 4443 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2015 г.

Решение № 4443 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марков и сие" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена от пълномощника адв. Данаилова против решение № 7246/28.11.2014 г. по адм. д. № 10770/2013 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът - Столичен общински съвет не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците - Иванка Ятовска, Йорданка Янкова и Любка Кръстева, чрез адв. Филипов излагат становище за основателност на касационната жалба и молят за отмяна на решението като незаконосъобразно със законните последици. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 187 по протокол № 38, т. 15 от 11.04.2013 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ с преструктуриране на ж. к. "Красно село - Плавателен канал - север", в частта за УПИ XVII - за озеленяване с режим на "Тго", кв. 312и. Прието е, че имотът на жалбоподателя /съсобствен/ ПИ № 518, кв. 312, м. "Красно село - Плавателен канал" по плана на гр. София попада изцяло в УПИ XVII - за озеленяване с режим на "Тго", кв. 312и, като предвиждането съответства изцяло на действащия Общ устройствен план /ОУП/ от 2007 г., изменен с решение № 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет. Изложени са мотиви и за липсата на възможност за отреждане на имота за мероприятие, различно от предвиденото "Тго", предвид забраната на чл. 62а ЗУТ и задължението на административния орган да съобрази предвиденото по ОУП предназначение - чл. 104, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и З ЗУТ. Изложени са изчерпателни мотиви по всички възражения на жалбоподателя в четири абзаца - за компетентността по чл. 129, ал. 1 ЗУТ, инструктивния характер на едномесечния срок, наличие на надлежна делегация на правомощия по заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г. на кмета на Столична община и наличие на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Установено е, че процедурата е проведена при спазване изискванията на чл. 124, ал. 2, чл. 128, ал. 1, 2, 9 и 10 и чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. Възражението за нарушение на чл. 17, ал. 3 във връзка с ал. 5 от Конституцията на Р България и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е възприето като неоснователно, с подробно изложени мотиви, вкл. позоваване на решения на ЕСПЧ /от 27.02.1999 г. - "Даниела Кънева срещу България", от 15.03.2007 г. - "Великови и други срещу България" и от 08.11.2007 г. - "Масленкови срещу България"/. Така постановеното решение е обосновано и не страда от пороци, съставляващи основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Установено е по безспорен начин от документацията по административната преписка и заключенията на съдебно-техническата експертиза /първоначално и допълнително/, че по действащия ПУП - ПР, одобрен с решение № 57, по протокол № 24/30.03.2001 г. процесният имот /ПИ № 518, кв. 312, м. "Красно село - Плавателен канал"/ попада в УПИ IX - за жилищно строителство. Съгласно ОУП, в сила от 28.01.2007 г., имота е в зона "Жк", като с изменението на ОУП, одобрено с решение № 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет е променена устройствената категория и процесния имот попада в кв. 312и /УПИ XVII/ с отреждане за "Тго". Безспорно е и обстоятелството, че имотът не е регулиран в самостоятелно УПИ. Следователно решаващият правен извод на административния съд за законосъобразност на оспореното решение № 187 по протокол № 38, т. 15 от 11.04.2013 г. на Столичен общински съвет, в частта за УПИ XVII - за озеленяване с режим на "Тго", кв. 312и е законосъобразен и в съответствие с императивните норми на чл. 104, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и 3 от ЗУТ. Предвиждането на територията, в която попада процесният имот, за "Тго" по действащия ОУП, който административен акт е изрично изключен от съдебен контрол по силата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ, са задължителни при изработване и изменение на ПУП, предвид нормата на ал. 1, чл. 104 ЗУТ, поради което оспореното решение, издадено на основание с чл. 134, ал. 2 и ал. 1, т. 1 ЗУТ и § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗУЗСО във връзка с чл. 22 ЗУТ, в частта за УПИ XVII се явява законосъобразно. Освен това е безспорно установена и невъзможността за предвиждане на самостоятелен регулационен статут и застрояване в процесния имот и с оглед неговата площ по т. 33 от приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Тези безспорно установени обстоятелства изключват приложимостта на режима по ал. 6 и ал. 7 чл. 22 ЗУТ, тъй като административният орган при изработване и одобряване на процесния ПУП, в оспорената част, не разполага с право за преотреждане на имота за различно от предвиденото по ОУП мероприятие. Това е допустимо само в хипотезата на чл. 134, ал. 3 ЗУТ - след изменение на ОУП. Неоснователно е възражението за липса на екологична оценка, тъй като по адм. преписка е приложено решение № СО-15-ЕО/13.03.2012 г. на директора на РИОСВ - София, даващо становище по чл. 84, ал. 6 ЗООС във връзка с определените параметри в Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, т. е. спазено е изискването на чл. 125, ал. 7 ЗУТ. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 124а ЗУТ, тъй като производството по изработване и одобряване на процесния ПУП е заварено и по силата на изричната норма на § 124, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, е приложим редът, преди изм. с бр. 82 на ДВ /в сила от 26.11.2012 г./ - изготвянето на проект за изменението е допуснато със заповед № РД-09-50-1312/26.11.2009 г. на главния архитект на СО. Неоснователен е и доводът по касационната жалба за допуснато нарушение по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, тъй като изменението на ОУП е процедирано при наличие на висящо производство по преписка № ГР 94-К-123/2004 г. на Д "АГ", СО за урегулиране на процесния имот. На първо място, по делото не е установено да е налице незавършена процедура за преотреждане на процесния поземлен имот в УПИ - вещото лице изрично сочи в т. 3 от заключението, че от протокола на ОЕСУТ не може да заключи категорично, че изработения и приет проект за изменение на ПРЗ се отнася за процесния имот. Освен това, дори и да бяха налице безспорни доказателства на висяща процедура по изменение на ПУП-ПР и ПЗ за процесния имот, това не е основание за спиране процедирането на изменение на ОУП, тъй като съгласно специалната норма на чл. 103 ЗУТ, общият устройствен план е план "от по-горна степен" по отношение на ПУП. Следователно висящата процедура по изменение на ПУП не съставлява пречка за издаване акт за изменение на ОУП по смисъла на т. 5, ал. 1, чл. 54 АПК, тъй като "издаването на акта" по изменение на ОУП не зависи от приключване на производството по изменение на ПУП. Този основен принцип на ЗУТ за определящото значение на ОУП по отношение на ПУП е изрично разписан в новата разпоредба на чл. 103а, ал. 2 ЗУТ /бр. 82 на ДВ/. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда и относно спазването на процедурата по издаване на оспорения административен акт и неговата форма, както и тези, че фактическите основания за издаване на решението на СОС /основания относно необходимостта от преструктуриране на жилищния комплекс/ се съдържат в многобройните съпътстващи документи по преписката, предхождащи издаването му - акта за допускане изработването на устройствения план, обяснителната записка и протоколите на ОЕСУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение