Решение № 10465 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2015 г.

Решение № 10465 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - В. против решение № 888 от 21.04.2015 г., постановено по адм. д. № 493/2015 г. по описа на Административен съд гр. В.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Г. Х. Г., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 819з-5/27.01.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР В., с която на Г. Х. Г. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от три месеца". За да постанови този резултат Административен съд В. приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречието й с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 7.09.2014 г. Г. Г. - младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-В. е съставил фиш на Р. К. за нарушение на Закона за движението по пътищата, без да посочи в него МПС (вид, марка, модел и рег. № ), което е в противоречие с изискванията на чл. 186, ал. от Закона за движението по пътищата. Противно на приетото от съда с експертната справка не се опровергават констатациите на дисциплинарно наказващия орган за дописване на данните на МПС във фиша, тъй като с нея не е изследвано времето на вписване на данните за МПС. В. от приложените по делото три екземпляра на фиша е, че при съпоставяне се установява, че в екземпляр 1 и 3 е налице допълване на данните за МПС, след връчването на екземпляр 2 от фиша на виновния водач - Р. К., в чийто фиш тези данни липсват. Индивидуализирането на МПС, с което е допуснато нарушение на правилата за движението по пътищата е съществен елемент от задължителните реквизити на съставения фиш, поради което изводът на съда, че с поведението си жалбоподателят не извършва нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, е незаконосъобразен. Неправилен е и изводът на съда за нарушение на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, тъй като в заповедта не са посочени доказателствата въз основа, на които е установено нарушението. В обжалваният административен акт е налице позоваване, както на постъпилия сигнал, така и на изготвената в дисциплинарното производство справка, в която подробно са описани доказателства, с които нарушението е установено и с които са запознати, както дисциплинарно наказващият орган, така и жалбоподателя, поради което правото на защита на същия не е нарушено. Неправилно съдът се позовава на приложената по делото служебна характеристика на жалбоподателя, съобразно която същият изпълнява стриктно служебните си задължения и не му са налагани дисциплинарни наказания. Посочените факти не са относими към извършеното дисциплинарно нарушение, а са относими към размера на наложеното наказание, което в случая е в предвидения във закона минимален срок от три месеца. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Г. Х. Г. да заплати на ОД на МВР В. сумата 400 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,