Решение № 2896 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12149/2018 г.

Решение № 2896 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12149/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 363/23.07.2018 г., постановено по адм. дело № 438/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по подаденото от П. Т. искане да бъде възстановен на работа в агенцията и преписката е върната на органа за произнасяне при съобразяване с дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, а отказът на административния орган да се произнесе по искането е законосъобразен. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответникът - П. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Георгиева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Административен съд - Велико Търново е постановено в съответствие с материалния закон. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането ( т. 5 от ППВС 4/1976 г.). В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона съставът на административния съд приема, че бездействието на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането на Т. за възстановяване на държавна служба, мотивирано с отпадане на основанието за отстраняването му от работа с обявяването на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл за противоконституционна с решение № 5/12.05.2016 г. по к. дело № 2/2016 г. на Конституционния съд на Република България, формира мълчалив отказ по смисъла, изяснен по–горе. Действително изрична разпоредба, която да задължава компетентния орган да се произнесе по искане с такъв характер в ЗДСл не е предвидена, но това задължение следва от характера на служебното правоотношение. Последното възниква след волеизявление на лицето, което желае да заеме държавна служба и изричен акт на органа по назначаване (чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДСл). Следователно, както съдът правилно приема, непроизнасянето на органа по заявлението за възстановяване на държавна служба формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съдебен състав, че отказът на органа да се произнесе е в противоречие с материалния закон. Правилно е преценено, че след като е сезиран с искане на отстранен служител за възстановяване на работа, органът дължи произнасяне, както с оглед характера на служебното правоотношение, така и поради факта, че заявителят се позовава на нови обстоятелства, свързани с отпадане на основанието за прилагане на принудителната административна мярка с оглед обявяване на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл за противоконституционна. Съображенията на административния съд за действието на решението на Конституционния съд и значението му за спора, както и указанията, дадени на административния орган в този смисъл, също следва да бъдат споделени. Ето защо, като отменя мълчаливия отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по заявлението на Т. за възстановяване на работа и връща преписката на органа за произнасяне съобразно указанията, съставът на Административен съд - Велико Търново постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Поради изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд – Велико Търново е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство Национална агенция за приходите следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500. 00 лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,