Решение № 14816 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5129/2017 г.

Решение № 14816 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5129/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), подадена чрез юрисконсулт Чолаков срещу Решение № 142 от 20.03.2017 г., постановено по административно дело № 903/2016 г. на Административен съд- гр. П. (АС П.) в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева), ведно със законната лихва, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора – П. за периода от 06.11.2015 г. до 03.12.2016 г. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че по делото не са доказани претърпени вреди и бездействия на ГДИН. Посочва, че помещенията, в които е настанен ищеца са оборудвани с течаща вода и тоалетна, има условия за раздвижване, достъп до слънчева светлина и свеж въздух. Намира за необосновани твърденията на ищеца за лоша хигиена в помещенията, тъй като същите се почистват ежедневно. Смята, че не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличието на причинно- следствена връзка между конкретното изразено деяние от страна на административния орган от структурата на ГДИН в резултат, на което да са причинени вреди. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца. Представителят на ГДИН юрисконсулт Василева в подаденото писмено становище поддържа искането за отмяна на решението и при условията на алтернативност моли да се намали размера на присъденото обезщетение. По делото е постъпила и касационна жалба на Й. Йорданов, депозирана чрез адв. Стоянов от ПАК, насочена срещу Решение № 142 от 20.03.2017 г., постановено по административно дело № 903/2016 г. на Административен съд- гр. П. в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска над уважения размер от 4000 лв. до размера 10 000 лв, предявен против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен в Затвора– П. от престоя му в периода от 06.11.2015 г. до 03.12.2016 г., Счита, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и това прави решението на първа инстанция незаконосъобразно. В представената по делото писмена защита поддържа касационната жалба, като аргументира искането в нея за уважаване изцяло на предявената претенция с практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Представителят на Върховна административна прокуратура счита обжалваното решение за неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно моли да се приеме, че съдът е достигнал до неправилен извод относно определения размер на обезщетението, като са налице основания за редуциране на обезщетението до 300 лева. Моли, по изложените съображения размерът на присъденото в полза на ищеца обезщетение да се намали до посочения размер, а в останалата част решението да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадена в срок, от надлежни страни и са допустими, като жалбата на Й. Йорданов е неоснователна, а жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна, по съображения различни от изложените в същата. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Й. Йорданов, с която е предявен против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е поставен в Затвор – П. в периода от 01.11.2015 г. – 03.12.2016 г., в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалвания съдебен акт- Решение № 142 от 20.03.2017 г., постановено по административно дело № 903/2016 г. на АС П. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Й. Йорданов, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева), ведно със законната лихва, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора – П. в периода от 06.11.2015 г. до 03.12.2016 г. и е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част над уважения размер от 4000 лв. до размера 10 000 лв. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че в продължение на 1 година и 27 дни ищецът е пребивавал в килия, в която жизненото му пространство е било под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от ЕСПЧ, които предвиждат минимална жилищна площ в размер на 4 кв. м. Намира, че тези обстоятелства, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че за периода от 06.11.2015 г. до 03.12.2016 г. ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (EКЗПЧОС). Адм. съд счита за частично основателна претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на 1 година и 27 дни от престоя му в затвора, като справедливият размер е 4 000 лв., която сума е съизмерима и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода срещу България. Обжалваното решение е неправилно в частта, с която е определен размера на обезщетението, а в останалата отхвърлителна част е правилно. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора– П. за процесния период. Неоснователни са твърденията на ГДИН за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения, където е пребивавало лицето, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ в З. П.. Помещенията, където е пребивавало лицето в периода (1 година и 27 дни) в Затвора – П. са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ - чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (сега ал. 4 в сила от 07.02.2017 г.) и § 11 от ПЗР на ЗИНЗС. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено. От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за неговото намаляване. Това е обусловено и от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Настоящият съдебен състав, счита, че жизненото пространство е еквивалентно на чиста жилищна площ на помещението- площта, ограничена от ограждащите стени на съседните обекти, предвид § 5, т. 30 ЗУТ. Мебелите от обзавеждането не винаги оказват влияние в отрицателен аспект, тъй като същите се ползват именно от лицата за техните нужди и те разполагат с тях. Наред с това за част от процесния период в килия 202 в З. П. ползваната жизнена площ е близка до изискуемия миниум или е била в съответствие с него - чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 1 от ППЗИНЗС. На следващо място при преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че в Затвора – П. не е нарушено правото на хигиена, като е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение - чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Освен това предвид останалите развити оплаквания на ищеца липсват данни за влошени битови и санитарно- хигиенни условия. Няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията- чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по- малка от така присъдената. В конкретния случай следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и продължителността на престоя на ищеца, в който е било налице отклонение на изискванията в З. П. от около 13 месеца. Преценката следва да съобрази и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Наред с това, че размерът на обезщетенията в посочените казуси цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който в България липсват правни средства за защита, настоящият състав счита, че справедливото обезщетение в случая следва да е в размер на 500 лв. за целия период. Тази фиксирана сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Предвид тези съображения относно размера на обезщетението касационната жалба на Й. Йорданов срещу решението в неговата отхвърлителна част се явява неоснователна. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 4000 лв. на 500 лв. За разликата над 500 лв. до 4000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 500 лева решението като правилно следва да се остави в сила. По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от дата 25.11.2016 г., когато е подадена исковата молба от лицето. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,