Решение № 10 от 10.4.2023 г. на ВКС по т.д. № 20228002902179/2022 г.

Производството е образувано по предявен от К. Й. И. от гр. Монтана и „Златия Агро” ЕООД, гр. Вълчедръм срещу „ПИМК” ООД, с. Марково, община Родопи, област Пловдив иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение № 10 от 01.09.2022г. по арбитражно дело № 2/2022г. на Арбитражен съд при „Асоциация за развитие на правото”. Ищците поддържат становище, че е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, тъй като решаващият орган се е произнесъл по въпроси, които са извън обхвата на претендираното от ищеца в арбитражното производство, извън заявените в исковата молба на „ПИМК” ООД претенции. Излагат твърдения, че в исковата молба е заявена претенция за заплащане на суми, дължими по договор за превоз, сключен на 08.06.2018г., както и за присъждане на обезщетение за забава за неизпълнен договор. От страна на ищеца „ПИМК” ООД в арбитражното производство не е направено искане за тълкуване на конкретни клаузи от договора и изясняване на тяхното действително съдържание, по-конкретно тълкуване на чл. 2, ал. 3 от договора досежно значението на уговорките относно цените на превозните услуги – предмет на договора. Арбитражният съд не е следвало да извършва тълкуване, обосновавайки се с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, тъй като липсва изрично искане, въпросите не са предмет на производството и поради това, че страните в арбитражното производство имат качеството на търговци, на които е възложена по-висока грижа – грижата на добър търговец. По отношение на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА ищците поддържат, че спрямо двама от арбитрите са налице обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно тяхната безпристрастност, а именно: Арбитър Мария Пейчева е партньор на Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“, в което процесуалният представител на „ПИМК“ ООД адв. Б. В. А. е съдружник, и в продължение на повече от 6 години /от момента на първоначалното си вписване в регистрите на Адвокатска колегия Пловдив до началото на 2021г./ адв. Пейчева е имала за адрес на адвокатската си кантора адресът на Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“ – гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93. Относно арбитър Стоян Мемцов ищците поддържат, че са налице сходни обстоятелства – към 2018г. адв. Мемцов също фигурира в графата „Нашите партньори“ на интернет страницата на адвокатското дружество. В продължение на повече от 7 години /от момента на първоначалното си вписване в регистрите на Адвокатска колегия Пловдив до началото на 2021г./ адв. Мемцов е имал за адрес на адвокатската си кантора адресът на Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“ – гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93. Двамата арбитри през годините са поддържали връзка с адвокатското дружество, в което е съдружник адв. Б. В. А. – процесуален представител на „ПИМК“ ООД в арбитражното производство. Доколкото посочените обстоятелства не са били разгласени от арбитър Мария Пейчева и арбитър Стоян Мемцов, е налице нарушение на чл. 13 ЗМТА, опорочаващо процедурата по конституиране на решаващия орган. Ищците молят арбитражното решение да бъде отменено и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „ПИМК“ ООД, с. Марково, община Родопи, област Пловдив чрез процесуален представител адв. Б. А. оспорва предявения иск и поддържа становище за неоснователност. Относно основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА релевира доводи, че не е налице нито една от двете хипотези – съобразно предвидената в чл. 13 от договора за превоз на товари от 08.06.2018г. арбитражна клауза всички материални правоотношения, които могат да се породят от процесния договор, могат да се защитят чрез отнасянето на спора пред арбитражния съд; арбитражният съд се е произнесъл по предявените искове, не е излязъл нито извън предмета на арбитражното споразумение, нито извън предмета на иска. По отношение на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА ответникът излага становище, че съставът на арбитражния съд е конституиран законосъобразно и в съответствие с Правилника на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото”. Ответниците по арбитражното дело не са поискали отвод на арбитрите, по делото са проведени две заседания и ответниците не са изложили твърдения за съмнения относно безпристрастността и независимостта на арбитрите Мария Пейчева и Стоян Мемцов. Ответникът поддържа становище за неоснователност на твърденията за съмнение относно безпристрастност на посочените двама арбитри, като се позовава на обстоятелствата, че адв. Б. А. е вписан като адвокат в Адвокатска колегия Пазарджик, с адрес на адвокатската кантора в гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 3, ет. 3, а като съдружник в Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“ е приет на 28.01.2021г., както и че адв. Мария Пейчева е с нов адрес на кантората от 21.01.2021г., а адв. Стоян Мемцов – с нов адрес на кантората от 05.01.2021г. Излага твърдения, че адв. Б. А. нито се е помещавал и работил в кантората в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93, нито е работил съвместно с посочените адвокати. Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искът по чл. 47, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид постановяване на арбитражното решение на 01.09.2022г. и подаване на настоящата искова молба на 28.09.2022г. С решение № 10 от 01.09.2022г. по арбитражно дело № 2/2022г. на Арбитражен съд при „Асоциация за развитие на правото“ ответниците по арбитражното дело /настоящи ищци/ „Златия Агро” ЕООД и К. Й. И. са осъдени да заплатят солидарно на „ПИМК” ООД сума в размер 46 365, 32 лв., представляваща дължима главница по договор за превоз на товари от 08.06.2018г. ведно със законната лихва от исковата молба – 03.02.2022г. до окончателното плащане, сума в размер 14 992, 65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 27.11.2018г.-03.02.2022г. и сума в размер 6 781, 29 лв. – разноски за арбитражното производство. Искът за обезщетение за забава над присъдената сума до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен и „ПИМК” ООД е осъдено да заплати на „Златия Агро“ ЕООД сумата 102, 29 лв. - разноски за арбитражното производство. В мотивите на решението арбитражният съд е тълкувал клаузата на чл. 2, т. 3 от договора за превоз на товари относно действителния смисъл на уговорката за дължимата цена за извършените превози съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и е приел, че посочената договорна клауза следва да се тълкува като предвиждаща, че за всеки извършен от ищеца превоз се дължи заплащане на машиносмяна в посочения размер от 650 лв./денонощие, като ако при превоза е изминато разстояние до 20 км, то това е и дължимата цена за същия, а в случай, че разстоянието на превоза е повече от 20 км., към цената на машиносмяната следва да се добави и цената за съответния тон/км. Арбитражният съд е обосновал компетентността си да разгледа предявените пред него искове с наличието на арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА - клаузата на чл. 13 от сключения между страните на 08.06.2018г. договор за превоз на товари и неоспорването на компетентността в срока за отговор на исковата молба съгласно чл. 20, ал. 1 ЗМТА. По основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА: Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Първата хипотеза на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА урежда отмяна на арбитражното решение при липса на компетентност на арбитражния съд поради това, че разгледаният спор не е предвиден в арбитражното споразумение. В сключения между страните договор за превоз на товари е включена арбитражна клауза – всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани по избор на ищеца от компетентния съд или от Арбитражен съд при „Асоциация за развитие на правото”, гр. Пловдив съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения /чл. 13 от договора/. По арбитражно дело № 2/2022г. е разгледан спор, породен от сключения между страните договор за превоз на товари, отнасящи се до неговото неизпълнение от страна на ответниците в арбитражното производство - осъдителни искове за заплащане на дължимата цена на извършен превоз по процесния договор и посочени фактури в размер общо 46 365, 32 лв. и обезщетение за забава върху неплатената главница за посочен период в размер общо 16 357, 96 лв. Следователно с решението на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото” – предмет на настоящия иск, е разрешен спор, който е предвиден в арбитражното споразумение. Втората хипотеза на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА предвижда отмяна на арбитражното решение, когато има произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Доводът на ищците, че арбитражният съд не е следвало да извършва тълкуване на конкретни клаузи от договора, обосновавайки се с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, тъй като не е направено изрично искане, въпросите за тълкуване не са предмет на арбитражното производството и поради това, че страните имат качеството на търговци, на които е възложена по-висока грижа – грижата на добър търговец, е неоснователен. Съпоставяйки съдържанието на исковата молба, от една страна, и решението на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото”, от друга страна, настоящият съдебен състав счита, че арбитражният съд, като е разгледал дали товародателят и солидарният длъжник /ответници в арбитражното производство/ са изпълнили задължението си да заплатят цената на предоставените услуги – превоз на зърно, и е тълкувал клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора за изясняване на действителната обща воля на страните за начина на определяне на цената на превоза съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, се е произнесъл по въпроси, с които е бил сезиран. Въпросите относно цената на превоза, начина на определяне и нейния размер са включени в предмета на спора пред Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото”, поради което и тълкуването на относимите към стойността на превоза договорни клаузи е част от предмета на делото, като не е необходимо да има изрично искане на страна за прилагане на чл. 20 ЗЗД. Независимо от това, следва да се отбележи, че в арбитражното производство „ПИМК“ ООД се е позовало на тълкуване на клаузата на чл. 2, ал. 3 /погрешно посочено чл. 3, ал. 3/ от договора съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД. По основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА: Съобразно чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не са съобразени със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. В арбитражната клауза на чл. 13 от договора за превоз на товари е предвидено, че всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, ще бъдат разрешавани по избор на ищеца от компетентния съд или от Арбитражен съд при „Асоциация за развитие на правото”, гр. Пловдив съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Предвид предявяване на исковете от „ПИМК“ ООД пред Арбитражен съд при „Асоциация за развитие на правото” и съдържанието на арбитражната клауза, конституирането на решаващия орган е следвало да се извърши при спазване на част IV от Правилника на Арбитражния съд и императивните разпоредби на ЗМТА. Арбитражният съд е образуван от трима арбитри при спазване на чл. 9, ал. 2 от Правилника - „ПИМК“ ООД е посочило за арбитър адвокат Мария Пейчева, „Златия Агро“ ЕООД и К. Й. И. са посочили за арбитър доц. д-р Константин ПехлИ. и председателят на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото” е определил за арбитър адвокат Стоян Мемцов. Разпоредбата на чл. 13 ЗМТА задължава лицето, предложено да бъде арбитър, да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост, като арбитърът има това задължение и след неговото назначаване. Същото задължение е предвидено и в чл. 23, ал. 1 от Правилника на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото“. В конкретния случай всеки от арбитрите е подал декларация, в която е декларирал, че на основание чл. 13 ЗМТА и чл. 23 от Правилника на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото“ не са налице обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за безпристрастност или независимост на съответния арбитър, назначен по конкретното арбитражно дело. От представената справка от регистъра на адвокатските дружества се установява, че процесуалният представител на „ПИМК“ ООД в арбитражното производство адвокат Б. А. е съдружник във вписаното на 24.04.2007г. адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“. Видно от историята на направените вписвания в регистъра по отношение на посоченото адвокатско дружество, Б. А. е вписан като съдружник на 28.01.2021г., т. е. преди предявяване на исковата молба в Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото“. Седалището на Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“ е в гр. Пловдив, бул. „Марица“ 93А, партер, считано от 16.06.2014г., а адресът на адвокатската кантора на адвокат Б. А. е в гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ 3, ет. 3. От представените справки от регистъра на адвокатите се установява, че адресът на адвокатската кантора на адвокат Мария Пейчева през периода от 25.09.2014г. до 21.01.2021г. е бил в гр. Пловдив, бул. „Марица“ 93, т. е. където са седалището на Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“ и седалището на Сдружението с нестопанска цел в частна полза „Асоциация за развитие на правото“, а след 21.01.2021г. – в гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 1, ет. приземен. Видно от представените справки от интернет страницата на Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“, адвокат Мария Пейчева е част от екипа на адвокатското дружество, в което съдружник е адвокат Б. А., от месец октомври 2014г. до настоящия момент – партньор. Адресът на адвокатската кантора на адвокат Стоян Мемцов през периода от 01.08.2013г. до 05.01.2021г. е бил в гр. Пловдив, бул. Марица 93, където е седалището на горепосочените адвокатско дружество и сдружение с нестопанска цел, през периода от 05.01.2021г. до 23.06.2022г. – в гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 1, офис 5, а след 23.06.2022г. – в гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 28, ет. 3, офис 13. По отношение на адвокат Стоян Мемцов са налице данни, че към 2018г. е бил партньор в адвокатското дружество, но към момента на арбитражното производство и настоящия момент същият не е посочен като негов партньор, поради което следва да се приеме, че по делото не е доказано наличието на партньорство между адвокат Стоян Мемцов и Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“ по време на арбитражното производство. След анализ на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че горепосочените обстоятелства по отношение на арбитър Мария Пейчева е следвало да бъдат декларирани съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото“, тъй като пораждат съмнения за нейната безпристрастност, предвид факта, че като адвокат Мария Пейчева е работила в офиса на Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“, в което съдружник е адвокат Б. А., повече от 6 години и считано от 2014г. до момента на приключване на съдебното дирене продължава да е негов партньор. Относно арбитър Стоян Мемцов не е допуснато нарушение на чл. 23, ал. 1 от Правилника на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото“, предвид липсата на данни за продължаване на партньорството му с адвокатското дружество след 05.01.2021г. Предвид изложените съображения се налага извод, че образуването на състава на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните, препращащо към Правилника на Арбитражния съд при „Асоциация за развитие на правото” – арбитър Мария Пейчева не е декларирала горепосочените обстоятелства, пораждащи съмнения за нейната безпристрастност, съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника, поради което ответниците в арбитражното производство не са могли да упражнят правото си на отвод. Доводът на настоящия ответник, че ответниците по арбитражното дело не са поискали отвод на арбитър Мария Пейчева в проведените две заседания и не са изложили в арбитражното производство твърдения за съмнения относно безпристрастността и независимостта на този арбитър, поради което правата им са преклудирани, е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗМТА страна, която знае, че не са били спазени неповелителна разпоредба на този закон или изискване, предвидено от арбитражно споразумение, и въпреки това продължи да участвува в арбитражното производство, без да възрази незабавно или в предвидения за това срок, не може да се позовава на нарушението. Съобразно разпоредбите на чл. 24, ал. 2 от Правилника на арбитражния съд и чл. 15, ал. 2 ЗМТА при липса на споразумение отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като страната е узнала за образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата, които дават основания за отвода. При липсата на декларирани обстоятелства, пораждащи съмнения за безпристрастността на определен арбитър, и липсата на данни, че страната е узнала в хода на арбитражното производство на обстоятелства, даващи основания за отвода, невъзразяването срещу участието на този арбитър не може да се санкционира с преклузията на чл. 5 ЗМТА. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че арбитражното решение – предмет на иска, следва да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, а делото да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане на основание чл. 49 ЗМТА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените разноски за настоящото производство в размер общо 7 265, 57 лв., представляващи внесена държавна такса 2 725, 57 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер 540 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение