Решение № 2654 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2020 г.

Решение № 2654 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Владимиров чрез адв. К. Гергинова срещу решение № 771/27.07.2020 година на Административен съд София област по адм. д. № 244/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение рег. № 338000-504/27.01.2020 година на началника на Районно управление гр. Самоков при Министерство на вътрешните работи. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Анализира като неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на необходимост/нужда от притежаване на разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие. Противопоставя Постановление изх. № 1127/2019 година на районен прокурор при Районна прокуратура гр. Самоков за вземане на мерки за защита на свидетел. Въз основа на него твърди нападение върху личността му, реализирано на 29.08.2019 година, като обосновава извод за реална заплаха за живота и здравето си, както и това на семейството му. Това постановление, както и удостоверение № 874/20 от 18.06.2020 година на прокурор при Окръжна прокуратура гр. София не били съобразени от първоинстанционния съд при решаване на спора по същество. От последното се установявало, че на 29.08.2020 година около 21. 00 часа в гр. Самоков, М. Методиев направил опит умишлено да умъртви жалбоподателя И. Владимиров чрез нанасяне на удар с метален предмет /тръба/ в областта на главата, като причинил на молителя Владимиров черепно-мозъчна травма, която могла да причини смъртта на пострадалия. Констатирано било счупване на черепни кости от покрива и черепната основа, което представлявало нараняване, проникващо в черепната кухина, както и контузия на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и над твърдата мозъчна обвивка, довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Същите доказателства не били ценени от съда, който необосновано извел мотивираност на отказа на административния орган да му издаде разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. От доказателствата по делото по безспорен начин се установявала заплаха за живота и здравето на Владимиров предвид разследването за извършено престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс, представляващо посегателство върху неговия живот и здраве. Тази заплаха се явявала основателна причина да му бъде издадено разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, каквото без основание не му било издадено. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразен обжалвания отказ и преписката се върне на началника на РУ гр. Самоков за процедиране по заявлението. При условията на евентуалност се прави искане за връщане на делото на друг състав на АССО. Ответникът, началникът на Районно управление гр. Самоков при Министерство на вътрешните работи, чрез юрк. Иванова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения за неправилност и необоснованост на преценката на съда за предпоставките за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), поради липса на основателна причина – в случая – самоотбрана, която да обосновава издаване на исканото разрешение. Според представителя на ВАП, видно от приложените към делото доказателства, налице са данни за осъществено посегателство върху здравето на заявителя, което посегателство е обосновало дори вземането на мярка за защита на свидетел по воденото досъдебно производство във връзка с горепосоченото посегателство, с което му е причинена средна телесна повреда. Тази мярка на защита била свалена на 23.12.2020 година, а отказът за издаване на оръжие бил с дата – 27.01.2020 година. Защитата на И. Владимиров е била възложена с прокурорско постановление на РУ-Самоков, чиито началник е издателят на процесния административен акт. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на И. Владимиров срещу решение рег. № 338000-504/27.01.2020 година на началника на Районно управление гр. Самоков при Министерство на вътрешните работи, с което на Владимиров е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Отказът е издаден на основание чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от същия нормативен акт. За да отхвърли жалбата срещу решението, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения за общи. Касационната инстанция не се произнася служебно за този вид порок, поради което и при приложение на чл. 218, ал. 2 АПК, общото възражение е неоснователно. Досежно правилното приложение на материалния закон: Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно правилното приложение на материалния закон от административния орган във връзка с изпълнение на задълженията му, въведени в чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 4 АПК. Отказът на началника на РУ гр. Самоков да издаде поисканото разрешение се основава на липса на доказателства, които да обосновават необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие. Същите са преценени като необходими във връзка с нуждата от доказване на твърдяна от молителя причина за самоотбрана. За да отхвърли жалбата срещу отказа първоинстанционният съд е приел, че молителят не доказва наличието на предпоставката по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, като не доказва основателна причина за издаване на исканото разрешение. Касационната инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд, като изцяло споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура и това на касатора. От доказателствата по делото се установява, че И. Владимиров е подал заявление с дата 23.12.2019 година до началника на РУ гр. Самоков, съобразно текста на което моли за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие чрез закупуване, което му е необходимо за самоотбрана. Заявлението е допълнено с това от 22.01.2020 година, в което Владимиров излага факти за физическо нападение върху него на 29.08.2019 година, както и за образувано досъдебно производство № 383/2019 година по описа на РУ гр. Самоков при МВР. За да откаже издаване на поисканото разрешение, органът е приел, че Владимиров сочи нападение над него, но тъй като издаването на поисканото разрешение било крайна мярка за опазване на блага, това посегателство не вменявало задължение за органа да издаде поисканото разрешение. Не били приложени писмени доказателства за необходимостта от притежаване на соченото оръжие. Съставът на АССО неправилно е приел този извод за законосъобразен. От доказателствата представени по делото и налични в РУ гр. Самоков се установява реална опасност от посегателство върху здравето и живота на Владимиров и семейството му, което обосновава потенциална необходимост от самоотбрана – основателна причина да се издаде исканото разрешение, при доказано и прието от административния орган и съда чисто съдебно минало и липса на криминални прояви у Владимиров. По делото е приложено Постановление изх. № 1127 от 02.12.2019 година на районен прокурор при Районна прокуратура гр. Самоков за вземане на мерки за защита на свидетел. Защитеният свидетел е молителят И. Владимиров от гр. Самоков, като мярката е предприета затова, че е дал показания срещу лицето М. Методиев като извършител на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на 29.08.2019 година срещу Владимиров. Първоинстанционният съд е приел посоченото доказателствено средство, но е обосновал недоказана по несъмнен начин нужда от процесното разрешение за самоотбрана, който извод в случая не се споделя от касационната инстанция. Съдът не е анализирал приетото като доказателство по делото удостоверение № 874/20 от 18.06.2020 година на прокурор при Окръжна прокуратура гр. София. От същото, както твърди касатора, в действителност се установява образувано досъдебно производство № 383/2019 година по описа на РУ МВР Самоков (посочено в заявлението на Владимиров), пр. пр. 874/2020 година по описа на ОП София за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, преписката по което е изпратена впоследствие на ОП-София с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. По досъдебното производство е привлечен като обвиняем М. Методиев за това, че на 29.08.2020 година около 21. 00 часа в гр. Самоков, е направил опит умишлено да умъртви жалбоподателя И. Владимиров чрез нанасяне на удар с метален предмет /тръба/ в областта на главата, като му причинил черепно-мозъчна травма, която могла да причини смъртта на пострадалия. Описано е като констатирано счупване на черепни кости от покрива и черепната основа, което представлявало нараняване, проникващо в черепната кухина, както и контузия на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и над твърдата мозъчна обвивка, довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Според касационната инстанция, приемайки процесния административен акт за законосъобразен, съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон и при необоснованост, представляващи касационни основания за отмяната му. След отмяна на обжалвания съдебен акт следва да се постанови друг, с който да се отмени като незаконосъобразно решение рег. № 338000-504/27.01.2020 година на началника на Районно управление при Министерство на вътрешните работи гр. Самоков, с което на Владимиров е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Преписката следва да се върне на началника на РУ гр. Самоков за произнасяне по заявлението на И. Владимиров с нарочен акт при съобразяване констатираната от съда основателна причина – самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. От доказателствата представени по делото, описано по-горе, се установява реална опасност от посегателство върху здравето и живота на Владимиров и семейството му, което обосновава потенциална необходимост от самоотбрана – основателна причина да се издаде исканото разрешение, при доказано и прието от административния орган и съда чисто съдебно минало и липса на криминални прояви у Владимиров. Водено от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд