Решение № 10384 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2010 г.

Решение № 10384 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП) против Решение № 66/23.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1528/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед № 67/3.02.2009 г., с която е спряна, като заблуждаваща по смисъла на чл. 38, ал. 1 (отм.) от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), излъчваната по Нова ТВ телевизионна реклама с рекламодател "Рекит Бенкизер България" ЕООД, касаеща продукт за омекотяване на водата "Calgon". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - "Рекит Бенкизер България" ЕООД, редовно призован, чрез процесуалните си представители ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд - София-град е отменил по жалба на "Рекит Бенкизер България" ЕООД Заповед № 67/3.02.2009 г. на Председателя на КЗП, с която е спряна, като заблуждаваща по смисъла на чл. 38, ал. 1 (отм.) от ЗЗП, излъчваната по Нова ТВ телевизионна реклама с рекламодател "Рекит Бенкизер България" ЕООД, касаеща продукт за омекотяване на водата "Calgon". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в административната фаза на развитие на спорните отношения не са надлежно установени значимите по случая факти - КЗП не е събрала доказателства и не е направила анализ на връзката между отлагането на котлен камък и теча в пералните машини, показан в рекламата. Изложени са мотиви, че заповедта е постановена на основание отменени към датата на издаването й правни основания - към датата на влизане в сила на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г., образуваното в КЗП производство е следвало да бъде разгледано по реда на ЗЗК. Изложени са доводи, че е налице връзка между твърдостта на водата (за омекотяването на която е насочен рекламирания продукт) и евентуална повреда в пералната машина, водеща до изтичане на вода, както и аргументи, че по предназначение рекламата не преследва точност и достоверност на информацията, не предполага пълнота и обективност на посланието си до клиента, поради което е без значение на колко минути се разваля една перална машина в България и действително ли "на всеки 60 минути заради отлагане на котлен камък се поврежда една перална машина". Крайният извод на първоинстанционния съд е, че описаната в административният акт реклама не е заблуждаваща, а обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при отсъствие на материално-правните предпоставки за това и в противоречие с преследваната от закона цел. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Оспорената заповед е издадена на 3.02.2009 г., на основание чл. 35, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от ЗЗП; чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и нейната администрация; § 7 ПЗР на ЗЗК и Решение на КЗП, съгласно Протокол № 49/28.11.2008 г. Разпоредбите на чл. 35, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от ЗЗП са отменени с ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г., а съгласно ал. 1 и ал. 2 на § 7 ПЗР на ЗЗК, заварените при влизането в сила на закона незавършени производства пред Комисията за защита на потребителите се приключват по реда, предвиден в Закона за защита на потребителите, като сигнали, жалби и молби, постъпили в Комисията за защита на потребителите във връзка с нарушения по Глава трета "Заблуждаваща и сравнителна реклама" на Закона за защита на потребителите, по които не е образувано производство, се разглеждат по реда на този закон. В случая приложима е нормата на ал. 1 на § 7 ПЗР на ЗЗК, тъй като към датата на влизане в сила на ЗЗК - (Обнародван в ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г.) - в КЗП е образувано производство въз основа на жалба от потребител и докладна записка № Ц-01-795/27.11.2008 г., при което и извода на първоинстанционният съд, че жалбата, въз основа на която е образувано производството пред КЗП е следвало да бъде разгледа по реда на ЗЗК е неправилен. Защитата на потребителите от заблуждаваща реклама е уредена в Глава трета на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 (отм.) от ЗЗП, реклама е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. При липсата на нормативни изисквания относно формата на съобщението, следва да се приеме, че то може да бъде изразено по всякакъв начин, стига да е носител на информация, насочена към стимулиране реализирането на конкретен продукт чрез популяризирането му на съответния пазар. На следващо място, с оглед защита на потребителите от заблуждаваща реклама и от нейните вредни последици, нормата на чл. 33, ал. 2 (отм.) от ЗЗП забранява императивно използването на такава, а чл. 35, ал. 1, т. 2 (отм.) от своя страна задължава председателя на КЗП да спре с нарочна заповед разпространението й, когато комисията установи, че рекламата е заблуждаваща. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща реклама" и критериите за преценка дали една реклама е такава, се съдържат в чл. 38 (отм.) от ЗЗП. С този текст от вътрешното законодателство са транспонирани чл. 2, § 2 и чл. 3, б. "а" и б. "в" от Директива 84/450/ЕИО. Съгласно чл. 38, ал. 1 (отм.) от ЗЗП, заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Предмет на процесната реклама е продукт за омекотяване на водата "Calgon", в която се казва - "В България на всеки 60 минути заради отлагане на котлен камък се поврежда една перална машина". В случая, настоящият състав счита, че първоинстанционния съд неправилно се е позовал на доказателства, неотносими към предмета на спора - Становище от 13.02.2009 г., относно връзката между отлагането на котлен камък, повреждането и изтичането на вода от пералните машини, изготвено от Ричард Гайлс и Становище от 17.02.2009 г. от "Пан сервиз" ООД. На следващо място, анализът на данните по делото сочи, че правните изводи на Административен съд София-град за незаконосъобразност на административния акт не кореспондират с фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, има връзка между някои повреди в пералната машина и отлаганията на котлен камък, чието натрупване е възможно да запуши отвора на тръбата за контрол на водното ниво и при определени обстоятелства да доведе до преливане на водата, т. е. само по себе си натрупването на котлен камък не води до течове, а това може да се случи само при наличие и на други съпътстващи фактори. В тази връзка, не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, базирани на заключението на вещото лице, че по всички повърхности, намиращи се в контакт с варовита вода, се отлага котлен камък. Както вече бе посочено, с разпоредбата на чл. 38 (отм.) от ЗЗП се забранява реклама, която е заблуждаваща. Начинът на създаване на заблудата е без значение - той може да се изразява в действие, бездействие или съвкупност от двете, като - излагане на неверни твърдения, изопачена информация, приписване като изключителни на свойства, каквито притежават всички продукти от даден вид, скриване на недостатъци, премълчаване на важни факти и т.н. От значение е заблуждаващият ефект на рекламата, а именно - формирането на погрешна представа у възприемащия, в резултат на което същият предприема определено икономическо поведение, каквото не би имал, ако не беше подведен. Така цитираната нормативна уредба и анализа на събраните доказателства обосновават извода, че в случая са налице материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна мярка - спиране на излъчваната по Нова ТВ телевизионна реклама с рекламодател "Рекит Бенкизер България" ЕООД, касаеща продукт за омекотяване на водата "Calgon". За прецизност следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, определящ тежестта на доказване в процеса, административният орган е установил с надлежни доказателства материалноправните предпоставки за издаване на заповедта и главните за спора факти. След като е изпълнено изискването на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на недоволното от административния акт лице е да обори констатациите на органа, като ангажира съответни (годни) доказателства, което в случая не е сторено. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита оспорената заповед за законосъобразна. Първоинстанционният съд неточно е приложил и тълкувал относимите правни норми и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата срещу Заповед № 67/3.02.2009 г. на Председателя на КЗП бъде отхвърлена. При този изход на спора, в полза на КЗП следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,