Решение № 15928 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2017 г.

Решение № 15928 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Т. и." ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., подадена от пълномощникът адв. Кръстев срещу решение № 128 от 6.04.2017 г. по адм. д. № 815/2016 г. на Административен съд - П.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът зам. кмет на О. П., чрез юрк. Златева, в писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението със законните последици. Ответникът "С." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез адв. Хорозов взема становище за законосъобразност, обоснованост и правилност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-12-342/18.07.2016 г. на зам. кмета на О. П., с която по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено на "С." ЕООД да премахне незаконен строеж "Промишлена сграда" с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв. 614 по плана на гр. П., Източна индустриална зона с административен адрес ул "В." №..., извършен от неизвестен извършител в собствения на "С." ЕООД имот. Прието е, че жалбоподателят "Т. и." ООД разполага с изискуемата активна процесуална легитимация, тъй като удостоверява собственически права върху процесната сграда по нот. акт № 1, н. дело № 189/25.07.2016 г. и е вписан като собственик на сградата в кадастралната карта и регистър, одобрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. Обсъдено е съдържанието на отправените до "Т. и." ООД писма от общината от 26.07.2016 г. и 2.08.2016 г. и с оглед на съдържанието им е установено съобщаване на заповедта по чл. 61, ал. 1 АПК и спазване на срока за оспорване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Изхождайки от описанието на процесния незаконен строеж в мотивите на заповед № РД-12-342/18.07.2016 г. на зам. кмета на О. П. и констатациите на приетите по делото заключения на СТЕ, съдът е приел за установено, че е налице незаконен строеж, частично изграден като нов строеж и частично приобщена и преустроена част от две части на съществуваща страда от 1994 г., описана в АДС № 6164/20.07.1994 г., която първоначално е била с квадратура от 805 кв. м. и П-образна форма и разположение, а впоследствие, поради частично разрушаване в северната й част са се оформили две отделни сгради /към м. 02.2001 г./. След подробен анализ на представените доказателства /скици, вертикална планировка, проект за изменения на ЗРП и документи за собственост/ и приетите по делото заключения на СТЕ, е изведен решаващия правен извод за наличие на "нова" сграда с различна квадратура /401 кв. м./, променен вид, разположение, обем и височина в сравнение с изградената през 1950 г. сграда, актувана по АДС № 6164/20.07.1994 г., т. е. налице е нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и преустройство на част от съществуващите две части на П-образната сграда, извършени без строителни книжа. Изследвайки търпимостта на процесния незаконен строеж, съдът е приел, че преустройството е извършено след 30.05.2001 г. и не попада в приложното поле на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е допустимо, но незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон, довело до необоснованост на решаващия правен извод. Правилна е преценката на административният съд за допустимост на оспорването и образуваното по него съдебно производство. По делото има достатъчно доказателства, които сочат на собственически права на "Т. и." ООД върху процесния незаконен строеж, като такива са били налични и в хода на административното производство, тъй като "Т. и." ООД е надлежно вписано в КККР, ободрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на изп. директор на АГКК, като в регистъра е вписано и придобивното основание-нот. акт № 103, н. д. № 4130/30.11.2001 г. Поради това, дори и при конкуренция на материални права за собственост, каквато административният орган неправилно е извел по смисъла на чл. 92 от ЗС, заповед със съдържание като оспорената рефлектира в правната сфера на "Т. и." ООД, тъй като може да предизвика негативни правни последици /премахване на обекта/. Дори застрашаването на материални права, без прякото им нарушаване, легитимира правният интерес от обжалване от страна на "Т. и." ООД и е достатъчно основание за активната му процесуална легитимация за оспорване на процесната заповед. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за допустимост на жалбата като подадена в срок и при наличие на правен интерес е законосъобразен, а постановеното решение- валидно. Правилно и в съответствие с чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК решаващият съд приема, че оспорването е направено в законоустановения срок, който за "Т. и." ООД тече от момента на връчването на препис от оспорената заповед, респ. съобщаване на съдържанието й. От друга страна, това дружество, въпреки че не е посочено като адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж, представя доказателства за вещни права върху него, пряко застрашени от заповедта, което обосновава правен интерес по смисъла на чл. 147 АПК за оспорването. Преценката на материалната законосъобразност на процесната заповед, административният съд е извършил, обаче, не на плоскостта на фактите, установени в административното производство. Констативен акт № 6/6.07.2016 г., на който се основава процесната заповед и който е изрично вписан в мотивната й част не е представен в административната преписка и не е изискан служебно от съда, което съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК -съдът се е произнесъл при некомплектована в цялост преписка. В преписката е приложен и описан в съпроводителното писмо друг последващ Констативен акт № 7/6.07.2016 г., който е изготвен в друго производство и касае друг строеж в имота - "сграда със застроена площ 29 кв. м." Предвид това, изводът, залегнал в мотивите на обжалваното решение, че в производството е "съставен констативен акт, приложен на л. 32-36, с който е констатирано, че за изградената в УПИ Х, кв. 614 по плана на гр. П. промишлена сграда няма издадени строителни книжа", се явява необоснован. Освен това, изготвянето на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, освен, че е задължителна част от процедурата, предшества издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж и визира точните параметри на строежа, вкл. с изготвяне на скица с точното ситуиране, разположение, местонахождение и контури. При липсата на тези констатации, не може да се приеме, че заключенията на приетите по делото СТЕ са потвърдили идентичността на описания в заповедта незаконен строеж. В заповедта, строежа е описан като "склад с два обема и размери в план съответно 21,00 м х19,10 м и височина 7,00 м до кота било и 5,00 м до кота корниз, изпълнена със стоманобетонови основи, метална конструкция и тухлени преградни и ограждащи зидове, на един етаж с едноскатен покрив с метална конструкция и покритие от ЛТ ламарина в югоизточната част, а в северозападната част е с двускатен покрив с дървена конструкция, покрита с цигли", т. е. без данни за местоположение и контури на сградата. Последните са от съществено значение при преценката за законосъобразност на процесната заповед, с оглед установеното от експертизите наличие на заварени части от П-образната сграда по АДС № 6164/20.07.1994 г., които към 2001 г. са съставлявали две отделни постройки, отразени като такива в приложения проект за изменение на ЗРП от 2001 г. на п. IV, п. IX, п. VIII и п. X в кв. 614 - сградата е ситуирана в п. Х и означена в графичната част като "съществуваща" от две самостоятелни части, попадащи в контурите на предвидената по плана П-образна сграда, без "северната й част". Горните обстоятелства подлежат на преценка след комплектоване на административната преписка с Констативен акт № 6/6.07.2016 г. и предвид неговото съдържание досежно конкретизацията на разпоредения за премахване строеж, която е пряко относима към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение