Решение № 7755 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2009 г.

Решение № 7755 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна, подадена против решение № 1503 от 12.11.2008 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, ХХV състав по адм. д. № 2715/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е отменил процесния ПНИ в частта за имот № 1263, без да се съобрази, че с него е извършено разпореждане преди изработване на ПНИ, поради което следва да се нанесе без изменение в местоположението си. Касаторът твърди, че жалбоподателката е придобила 1000 кв. м. от бившия имот от 2000 кв. м. и съдът погрешно е възприел заключението на вещото лице, според което ПНИ не съответства на кадастрален план от 1977 г., който обаче не приет, а е проектоплан и не е влязъл в сила. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно, включитeлно и в частта за присъдените разноски, които са прекомерно завишени. Ответникът - Симеонка Веселинова Начева от гр. Варна с писмен отговор, чрез упълномощен адв. Стоян Киров, оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Заинтересованата страна - кметът на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение, защото в заключението на експертизата не се съдържа твърдение за позоваване на влязъл в сила (или поне одобрен) кадастрален план, който следва да се вземе предвид при изработването на ПНИ. Съдът не е преценил всички относими доказателства при контрола за законосъобразност на акта - приетите с административната преписка техническо задание, протокол № 33 и др., съгласно които при изработване на ПНИ е ползван кадастрален план на имотите преди 1960 година и план на старите имотни граници, приет с протокол от 10.02.1999 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1503 от 12.11.2008 г. е отменена заповед № РД-07-7706-203/08.08.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание, м. "Св. Никола", землище гр. Варна, в частта, касаеща графичната част, а именно западната граница на имот № 1263. Преписката е върната на областния управител за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона и ответникът е осъден за заплащане на разноски на жалбоподателката в размер на 630 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че административният орган е длъжен да се съобрази с правата на собствениците, такива, каквито са установени към момента на постановяване на заповедта - собственост върху определена площ, със съответните граници и съседи, съобразно императивните изисквания на плана по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е мотивирано с приета съдебно - техническа експертиза, според която одобреният ПНИ не съответства на кадастрален план от 1977 г. и не съществува основание за преместване на западната граница на имот № 1263 по посока на имот № 1509, тъй като собственикът Веселин Вълков се е разпоредил с него в полза на жалбоподателката преди да бъде издадена оспорената заповед. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, защото те не съответстват на събраните по делото доказателства и са изведени при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Това е така, защото на първо място с диспозитива на съдебното решение процесната заповед е отменена само в частта за имот № 1263 и е осъществено произнасяне единствено относно този имот. Така формулирано съдебното решение е неизпълнимо, защото няма как да се отмени като незаконосъобразна частта от ПНИ по отношение на имот № 1263, без да се отмени ПНИ относно съседния имот № 1509, тъй като предмет на настоящия правен спор е именно границата между тези два новообразувани имота. На второ място, Административният съд - Варна точно е констатирал, че жалбоподателката се легитимира като собственик само на 1000 кв. м. от овощна градина с обща площ 2 дка, съобразно приет като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 120, том IV, дело № 1431/1971 г. Въпреки тази вярна констатация, първоинстанционният съд е извел неправилен извод, че тя има правен интерес и може да претендира площ, надвишаваща придобитата от нея, която възлиза на 1000 кв. м. Няма спор относно правнорелевантния факт, че с оспорената част от ПНИ за жалбоподателката е отразен имот № 1263 с площ 1031 кв. м., който е по- голям дори от собствения й имот с 31 кв. м. В конкретния случай претенцията на Симеонка Веселинова Начева е насочена към придобиване на още 125 кв. м., отразени на скицата на вещото лице, като защриховани с червени линии, за които твърди, че са част от бившия имот по КП от 1977 г. Това искане на жалбоподателката не може да се удовлетвори чрез отмяна на одобрения ПНИ, защото за Симеонка Веселинова Начева не е налице правно основание за придобиване на площ, надвишаваща 1000 кв. м. В конкретната хипотеза горепосоченото лице не може да се ползва и от разпоредбите на § 4з, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото не е бивш собственик с възстановено право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и няма качество на ползвател, чието право на ползване е преобразувано в право на собственост по предвидения ред в § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Симеонка Веселинова Начева е лице, което се легитимира като собственик на самостоятелно правно основание - придобивна сделка чрез нотариален акт за дарение на недвижим имот, поради което отразеният в ПНИ имот като площ не може да надвишава придобития от нея имот. Относно границите на имота, настоящият съдебен състав счита, че ако се уважи искането на жалбоподателката за преместване на западната граница по посока на имот № 1509, това би довело до отнемане на други части от имота й, за да се запази придобитата от нея площ от 1000 кв. м., което е необосновано и трудно осъществимо. По отношение на границите на имота, описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 120, том IV, дело № 1431/1971 г., следва да се има предвид, че се касае за ид. част от общия имот с площ 2 дка, и тъй като жалбоподателката не е представила доказателства за осъществена делба с другия собственик, в случая няма как да се индивидуализират на място точните граници на имота с площ 1000 кв. м. От съществено значение е обстоятелството, че първоинстанционният съд се е позовал на изслушана съдебно- техническа експертиза, като е възприета тезата, че съществува приет кадастрален план от 1977 г., което обаче не е е вписано в приетото заключение на вещото лице. От текста на съдебно- техническата експертиза е видно, че експертът се е ръководил от кадастрален план от 1977 г. и е изработил комбинирана скица по този план, но същият е останал проектоплан, не е одобрен със съответната заповед и не е влязъл в сила. Като е достигнал до обратния извод, Административният съд - Варна е допуснал неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, което налага отмяна на обжалваното решение изцяло, включително и в частта за присъдените разноски. Спорът следва да се реши по същество с отхвърляне жалбата на Симеонка Веселинова Начева против заповед № РД-07-7706 - 203/08.08.2007 г. в оспорените й части. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение