Решение № 5453 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2020 г.

Решение № 5453 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите – гр. София чрез процесуалния й представител гл. юрк. Б. Ш. против Решение № 1522 от 12.08.2020 г., постановено по адм. д. № 491/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което НАП е осъдена да заплати на "Д. Д." ЕООД, : [ЕИК] със седалище: гр. Пловдив сумата от 1 500 лв., съставляваща причинени му имуществени вреди във вид на заплатено в рамките на съдебното административно-наказателно производство по отмяна с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление № 394843-F460021/7.01.2019 г., издадено от Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното на главницата, както и разноски по делото в размер на 385 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в частта за лихвите, като бъде постановено ново по същество, с което да бъде намалено присъденото обезщетение по предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, НАП - гр. София, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество на спора. Ответникът, "Д. Д." ЕООД, [ЕИК]- гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез пълномощника му адв. Г. Д. е депозирано писмено становище /отговор / на касационната жалба с подробно изложени в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на съдебното решение. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е осъдил Национална агенция за приходите-гр. София, да заплати на "Д. Д." ЕООД, : [ЕИК], със седалище: гр. Пловдив сумата от 1 500 лв, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление № 394843-F460021/7.01.2019 г., издадено от Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума, както и разноски по делото в размер на 385 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с Наказателно постановление № 394843-F460021/7.01.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП-гр. Пловдив на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ на "Д. Д." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 550. 44 лв. Актът е обжалван от дружеството и с Решение № 968/23.05.2019 г., постановено по АНД № 2197/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив е отменен. Решението на съда е обжалвано и с Решение № 1944/14.10.2019 г., постановено по КАНД № 2047/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив е оставено в сила. В производството по оспорване на НП дружеството е представлявано от адв. Д. видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 11) по АНД № 2197/2019 г. по описа на Районен- съд Пловдив, като при подписване на договора дружеството- жалбоподател е заплатило на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. в брой. В производството по КАНД № 2047/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив дружеството отново е представлявано от адв. Д., видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 14), за което е договорено и заплатено при подписване на договора възнаграждение в размер на 650 лв. в брой. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното в съдебното производство по атакуване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Ответникът, НАП- София, е направил своевременно в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пред АС-Пловдив възражение за прекомерност на исковата претенция за прекомерност, което съдът е приел за неоснователно. По горните съображения АС- Пловдив е уважил изцяло предявения от "Д. Д." ЕООД срещу НАП – София иск, ведно със законните последици Съдебното решение е частично неправилно. Правилно и обосновано АС- Пловдив е приел иска за основателен поради реализирането на всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на НАП по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ –отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение НП, реално настъпили за ищцовото дружество имуществени вреди във вид на уговорено и заплатено в рамките на административно-наказателното съдебно производство адвокатско възнаграждение за един адвокат и наличие на причинна връзка между незаконосъобразното НП и претърпените вреди. Правилно АС-Пловдив е присъдил и законна лихва върху обезщетението, считано от датата на поискването й – датата на предявяване на исковата претенция- до окончателното изплащане на главницата. Неоснователни са развитите в касационната жалба в тази връзка оплаквания за неправилност на съдебното решение в частта за присъждане на законна лихва, тъй като законна лихва върху присъдени съдебни разноски не се дължи. Именно защото законовата уредба към момента на приключване на административно-наказателното производство по отмяна на НП не предвижда възможност платеното адвокатско възнаграждение да се претендира като съдебни разноски, именно затова същите се претендират като причинена имуществена вреда по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а съгласно ТР № 3/2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при присъждане на обезщетение за вреди от отменени като незаконосъобразни актове, върху това обезщетение се дължи законна лихва най-рано от влизане в сила на съдебното решение за отмяната им или от по-късна дата-според петитума на исковата молба. Неправилно обаче и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, административният съд е определил размера на дължимото обезщетение като неправилно е присъдил цялата, заплатена от ищцовото дружество на адв. Д. сума, без да уважи своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е основателно. Неправилно административният съд е оставил същото без уважение, без да се съобрази с мотивите към ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС, както и с фактическата и правна сложност на делото, размера на наложената с отмененото НП имуществена санкция, която е значително по-ниска от размера на платеното адвокатско възнаграждение, както и с принципите за обоснованост, съразмерност и справедливост на размера присъденото обезщетение за вреди с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съответно - с принципната позиция, че институтът на непозволеното увреждане не е и не може да бъде средство за неоснователно обогатяване. Предвид гореизложеното размерът на обезщетението за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 2197/2019 г. по описа на РС-Пловдив следва да бъде намалено от 850 на 650 лв, а обезщетението за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 2047/2019 г. по описа на АС- Пловдив следва да бъде намалено от 650 лв на 350 лв. Предвид гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено за сумата над 1000 лв до пълния присъден размер от 1500 лв и, вместо това, ВАС, трето отделение следва да постанови решение по същество като отхвърли иска, предявен от "Д. Д." ЕООД, [ЕИК] със седалище гр. Пловдив срещу НАП- София по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата над 1000 лв, съставляваща обезщетение за вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на незаконосъобразното НП № 394843-F460021/7.01.2019 г на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане до пълния предявен размер от 1500 лв. Съдебното решение в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, присъдените пред първата инстанция в полза на "Д. Д." ЕООД-гр. Пловдив съдебни разноски следва да бъдат намалени на 256 лв., а в полза на НАП-София следва да бъдат присъдени съдебни разноски в касационното производство в размер на общо 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд