Решение № 3341 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2013 г.

Решение № 3341 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), гр. София, срещу решение № 1625 от 11.03.2013 г. по адм. дело № 9765/2012 г. по описа на Административния съд - София - град. С обжалваното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/7761 от 03.09.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират разноски по делото. Ответникът по делото - "ВПЛ - 09" ЕООД не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че е подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, което я прави процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), първоинстанционният съд по жалба на "ВПЛ - 09" ЕООД е отменил посочения по-горе АУПДВ на изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установена като недължимо платена за 2010 г. сума в размер на 29420.41 лв., във връзка с подадено заявление за подпомагане с УИН 28/080610/40906. Основанията за това са били, че в АУПДВ следва да се посочат материалноправните норми относими за 2010 г., за когато е и заявлението за подпомагане и към този момент следва да се отнасят всички приложими методики и регламенти. Приложените такива за 2011 г. са неотносими към процесния период. Съдът е приел, че съгласно чл. 80, § 3 от регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., задължението по § 1 за възстановяване на недължимо плащане, се прилага ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи и ако грешката е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В уведомителното писмо се оторизира частично заявената сума въз основа на приложената таблица, съдът е приел, че не става ясно за заявителя, че не са взети предвид констатации по проверка на място, за да може той по "разумен път" да стигне до извода за недължимо плащане. Поради изложените причини първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението е правилно. Настоящият тричленен състав, напълно споделя направените изводи в решението, като излага допълнително следното: Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 5, параграфи 1, 2 и 3 предложение първо от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони,, във връзка с чл. 165 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заявлението за подпомагане е подадено за 2010 г. и административния орган е следвало да приложи относимите материалноправните норми за 2010 г., а не за 2011 г. Отмененият АУПДВ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и при издаването му следва да бъде спазена съответната законоустановена процедура. В случая актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършена проверка на заявленията, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗПЗП не е спазен Национален стандарт 4.2 за подържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, като е посочено, че затова, частта от субсидията, в размер на 29420.41 лв. е недължимо изплатена и следва да бъде възстановена на ДФЗ. В акта са посочени конкретните парцели, но не са посочени конкретните мотиви за всеки имот. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Освен това, последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че при така установеното от фактическата страна и приложимите правни норми, се налага извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и правилност на първоинстанционното решение. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Административният акт е издаден на 03.09.2012 г. повече от една година след плащането 2010 г. и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,