Решение № 5380 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2018 г.

Решение № 5380 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2018 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. Р. срещу решение № 42 от 21.02.2018 г., постановено от Административен съд К. по адм. д. № 357/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените за производството разноски. Ответникът по касационната жалба - Общинска избирателна комисия К., с представен по делото отговор по касационната жалба, излага доводи за неоснователност на жалбата, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 459, ал. 8 от ИК, приложим на основание чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 396 от 14.12.2017 г. на Общинска избирателна комисия К., с което са прекратени предсрочно пълномощията на Л. М. Р. като кмет на кметство с. М., община К.. Съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспореното решение, поради което е отхвърлил оспорването. По възраженията на оспорващата страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с правомощието на ОИК да се самосезира, по арг. на чл. 42, ал. 4 от ЗМСМА, поради което възражението за липса на основание за постановяване на оспореното решение е преценено като неоснователно. Съдът е приел, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - решението е взето при наличие на изискуемия кворум и единодушно от всички присъстващи членове на ОИК. В решението са изложени фактическите и правни основания за постановеното предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на кметство с. М.. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че оспореното решение е материално законосъобразно. Според решаващия съд, с участието си при вземане на решения на управителен орган на търговско дружество, оспорващият е нарушил забраната по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, което съставлява основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му на кмет на кметство, изрично предвидено в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. С касационната жалба се оспорват изводите на съда, че с участието си като пълномощник в проведено общо събрание на търговско дружество кмета на с. М. е нарушил забраната на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА. Твърди, че участието му в общото събрание като пълномощник не съставлява осъществяване на търговска дейност. Настоящият състав прецени като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател. Неотносими за случая са съображенията, касаещи извършване на действия в качество на търговски пълномощник. С разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА са уредени алтернативни хипотези на несъвместимост, всяка една от които съставлява самостоятелно основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет. От подробно изложените мотиви в оспореното решение на ОИК К. не се сочи като основание за несъвместимост извършване на действия в качество на търговски пълномощник. С оспорения акт е прието, че кмета на кметство с. М. е извършил търговска дейност по смисъла на Търговския закон, което е едно от основанията за несъвместимост по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА. Според мотивите на административния орган тази дейност е намерила своето проявление в участие в проведено общо събрание на "М." ООД, на което са били взети решения за продажба на дружествени дялове и напускане на съдружник, както и за изменение на дружествения договор и за актуализирането му, свързано със заличаването на съдружник и прехвърлянето на дружествения му дял. Дружествения договор и протокола от общото събрание на търговското дружество са подписани от кмета на с. М., като пълномощник на съдружника М. Л. Р. - негов баща. Противно на твърденията на оспорващата страна действията му не могат да се квалифицират като такива извършени по пълномощие и обвързващи единствено дейността на упълномощителя, в качеството му на съдружник. По делото е приложено нотариално заверено пълномощно, от чието съдържание не може да се направи извод, че за проведеното общо събрание упълномощителят е възложил определен мандат на упълномощения, както за участие в конкретно проведеното общо събрание, така по отношение на начина, по който следва да гласува по точките от дневния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 6 от ТЗ съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно освен за съдружници - юридически лица и законни представители. В случая пълномощникът не е лице, попадащо в законовите изключения, поради което за да участва в проведеното общо събрание като представител на съдружника, е следвало да бъде изрично упълномощен, което включва изрично пълномощно за участие в конкретното общо събрание с точно посочен мандат относно начина на гласуване по точките от обявения дневен ред. Представеното пълномощно е общо, без ограничение във времето и без посочване на конкретен мандат относно начина на гласуване, поради което правилен е изводът на съда, че участието на кмета на кметство в проведеното общо събрание, на което той е изразил собствената си воля по отношение на начина на гласуване, съставлява осъществяване на търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Несъвместима търговска дейност, по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, е и дейност свързана с вземане на решения във връзка с управление на търговски дружества. Участието в проведеното общо събрание на търговското дружество и гласуването при вземане на решения, при липса на изрично пълномощно, с възложен конкретен мандат, каквото е изискването на чл. 137, ал. 6 от ТЗ, съставлява именно осъществяване на такава дейност, тъй като пълномощника е изразил собствено становище по разглежданите въпроси, като по този начин е обвързал упълномощителя, в качеството му на съдружник, с взетите решения, без за това да му е предоставен изричен мандат. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като законосъобразни и обосновани изводите на решаващия съд, че с действията си кмета на кметство с. М. е осъществил несъвместима дейност по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, което е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му в хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 9 от с. з. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за започване на административното производство по предсрочно прекратяване на пълномощията му при липса на надлежно уведомяване на съответната ОИК. Както правилно приема решаващият съд, по аргумент от разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от ЗМСМА, при получаване на документите, удостоверяващи наличие на обстоятелства за несъвместимост, общинската избирателна комисия, в хипотеза на самосезиране, следва да обяви предсрочното прекратяване на пълномощията. В тази хипотеза, решението е взето след като ОИК К. служебно е изискала от Агенцията по вписванията, Търговски регистър, Служба по регистрация К. доказателства относно участието на кмета на кметство с. М. в проведено общо събрание на търговското дружество "М." ООД. На заседанието на ОИК, на което е взето оспореното решение са разгледани именно служебно изисканите доказателства и на базата на установените в тях данни е прието единодушно решение за предсрочно прекратяване на пълномощията. С оглед на тези съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение