Решение № 3801 от 10.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Петрова, против решение 2208/04 април 2022 г., постановено по адм. д. 11944/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Електроенергиен системен оператор ЕАД срещу Заповед РА50-573/24 август 2021г. на главния архитект на Столична община, относно отказ да бъде разрешено изработването на ПУП-ИПР на УПИ III - 36 за ел.подстанция и ИПУР на задънена улица от о.т.122 до о.т.123, поземлен имот с идентификатор 68134.1500.64, кв.56, м.Дружба 1 - I и II част, район Искър. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е върнал делото като преписка на административния орган с указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При преценката на законосъобразността на отказа се изхожда от естеството на искането и мотивите на органа да не го уважи. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Това изменение започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Извършва се и преценка за съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. Правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. Правилно съдът е приел, че административният орган не излага мотиви относно наличието или липсата на условията на чл. 135 ЗУТ за постановения отказ за исканото разрешение за изменение на ПУП, а изложените съображения за неспазване на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е неотносимо към предмета на оспорения акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 ЗУТ следва да се установи дали искането е допустимо съобразно правилата и нормите по устройство на територията, т. е. дали е допустимо въобще да се изработва изменение на ПУП за територията, и съответства ли на ОУП, ако такъв е одобрен. Всички останали конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП като изпълнение на условията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, както и тези по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да бъдат обсъждани в съдебното производство по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява или се отказва да се одобри проекта за изменение на ПУП. Предвид гореизложеното, законосъобразно съдът е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав