Решение № 7662 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2017 г.

Решение № 7662 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Алегро 2000" ООД, чрез пълномощника си адв. И. Димитров, срещу Решение № 7278/21.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6095/15 г., по описа на Административен съд гр. С. /АССГ/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при нарушения на материалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли решението да бъде отменено и по същество отменен обжалвания РА. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Гърбелова в съдебно заседание, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение, с конкретизиран размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за частично основателна. Производството по делото е повторно и в изпълнение указанията на съда дадени с Решение № 7198/16.06.2015 г. по адм. д. 10072/2014 г. на Върховен административен съд, с което е отменено постановеното решение от АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 2171107155/09.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 545/15.03.2012 г. на Д Дирекция "ОДОП"-С., с който на "Алегро 2000" ООД е отказано приспадане право на данъчен кредит в размер на 180 095, 20 лв., като са начислени и лихви за забава, по фактури, издадени от: "Кинго" ЕООД, "Авиком" ООД, "Ф. К." ЕООД, "Алберт 2005" ЕООД, "С. Т." ЕООД, "М. С." ЕООД, "Е. Е. Т." ЕООД, "Цветотрейд" ЕООД и "Аутомобиле рент" ЕООД за данъчни периоди, посочени и конкретизирани за всеки от доставчиците, за периода м. 09.2005 г. - м. 07.2009 г. В изпълнение указанията на отменителното решение съдът е обсъдил заключението на вещо лице, изготвило ССЕ при първоначалното разглеждане на делото, както и допълнително изготвените и приети без оспорване три допълнителни заключения на ССЕ, както и приетите допълнителни доказателства - от ТД на НАП за процесните доставчици, представляващи информация от базата данни на НАП за подадени уведомления за трудови договори извършени ревизии, във вр. с регистрация по ДДС и финасови отчети, извършени ревизии. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. За да откаже правото на данъчен кредит, органа по приходите се е обосновал с установените факти при извършените насрещни проверки, документирани със съответните протоколи, при които доставчиците не са открити на декларираните адреси за кореспонденция и е била възпрепятствана проверка на счетоводната им отчетност и материално-техническата и кадрова обезпеченост. Констатирано е от ревизиращите органи, че предмет на доставка са големи количества рекламни материали, за изработката на които е необходим материално-технически и кадрови потенциал, закупуване и влагане на материали, наличие на специални машини и наети помещения. В хода на ревизията от жалбоподателя е изискана информация относно лицата от съответните дружества, с които са извършвани контакти, както и данни за лицата, осъществявали счетоводното обслужване на доставчиците, като от задълженото лице не са депозирани изисканите обяснения. По същество на спора за всеки от доставчиците, съдът е изложил доводи относно установените факти и тяхното отнасяне към приложимата материалноправна разпоредба. Така относно доставчика "Кинго" ЕООД и отказано право на приспадане на данъчен кредит общо 79 931,61 лв. за данъчни периоди м. 10.2007 г., 11.2007 г. и 12. 2007 г., за установено съдът е приел, че предмет на доставките са изработка на рекламни материали- каталози, брошури и листовки, стенни часовници, тефтери, химикалки, запалки и др. Обсъден е представения и приет по делото договор за дизайн, предпечатна подготовка и печат от 28.09.2007 г., съгласно който възложителят - дружеството жалбоподател, възлага на доставчика срещу възнаграждение да извърши предпечатна подготовка и печат и да достави печатни рекламни материали, описани в приложение 1 към договора. При тези факти съдът е приел, че се касае за рекламни материали, т. е. такива, които рекламират дейността на дружеството - жалбоподател и се предоставят на негови клиенти, но същите са с незначителна стойност. Позовал се е на заключението на ССЕ, съгласно което всички рекламни предмети, каталози и др. са на цена под 30 лева, като няма данни, поръчката да е изпълнена с рекламно лого на клиент на дружеството-жалбоподател. Относно фактура 233/19.11.2007 г., съдържаща позиции "хартия", "химикалки", "химикалки стик" и тефтери, както и фактура № 856/20.03.2008 г. с предмет хартиени кубчета, доколкото не се твърди, да е имало други взаимоотношения между страните освен свързани с рекламни материали, съдът е приел, че следва идентичен извод, че също се касае за рекламни материали за дейността на дружеството. При така приетото съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 2, вр. § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, относно определенията на "стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" и е приел, че по арг. от чл. 6, ал. 4, т. 2 ЗДДС, последващите доставки на стоки, които попадат в тази хипотеза, не се считат за доставки на стоки по смисъла на закона, т. е. не попадат в рамките на облагаемата икономическа дейност на получателя по същите. С оглед на изложеното съдът е приел, че процесните доставки не попадат в приложното поле на ЗДДС, по същите не възниква право на приспадане на данъчен кредит, поради което правилно е прието, че не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. При така приетото не са обсъдени доводите за реалност на доставката. С идентични мотиви е отхвърлена жалбата и относно доставка на "Ависком" ООД по 2 фактури с предмет печат на рекламни торбички с фирмен знак, печат на фирмени бланки с фирмен знак и холограм, печат на фирмени бланки с фирмен знак, изработка на рекламни флаери с фирмен знак лукс, изработка на рекламни флаери обикновени, печат на рекламна брошура с фирмен знак. Идентично съдът е приел, че се касае за рекламни материали, относими към дейността на дружеството-жалбоподател, поради което правото на приспадане на данъка не възниква по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 4, т. 2 ЗДДС. По идентични съображения съдът е приел, че не е възникнало право на данъчен кредит, относно доставките на "Алберт 2005" ЕООД по две фактури с предмет: ушиване и бродерия на работно облекло и по две фактури с предмет рекламни материали под опис, които също са на незначителна стойност - под 30 лв. Работното облекло, предоставено на работниците и служителите на дружеството, съдът е приел, че изрично е изключено от обхвата на облагаемите доставки по реда на чл. 6, ал. 4, т. 1 ЗДДС. От представените мостри на работното облекло, съдът е приел, че се касае за работно облекло, с логото на фирмата на дружеството-жалбоподател - шапки, тениски, къси панталони, в това число ризи и дълги панталони, които би могло да бъдат определени и като представително офис облекло. Решението в тази част е частично неправилно. На първо място принципно е основателен довода в касационната жалба, за липса на надлежно оспорване по реда на ГПК на представените и приети по делото частни свидетелстващи документи, но следва да се посочи, че съдът не е изключил от доказателствения материал приетите примо-предавателни документи, а ги е обсъдил ведно с останалите доказателства по делото. По делото вкл. при повторното му разглеждане не е направено оспорване от ответната страна, на представените по делото частни документи, поради което и административният съд не е открил производство по реда на чл. 193 ГПК. При оспорване съдържанието на частни документи производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. След обсъждане с останалите документи по делото, макар и представени след приключване на ревизионното производство, няма процесуална пречка частните документи да бъдат ценени като годни доказателства. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни диспозитивни или свидетелстващи. В административното производство, в което се поддържа липса на реалност на доставките, наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Въпросът дали е извършено предаване и приемане на услугите и между кои лица е от съществено значение за спора относно реалността на доставките. В тази връзка следва да има данни как, кога, къде и от кого са предадени процесните услуги, респективно стоки. С оглед на изложеното са неоснователни доводите на касатора в тази насока относно всички процесни доставки. Основателен е довода, за неприложимост на разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 2, вр. § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, относно доставките с предмет изработката на рекламни материали, според която безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри не представлява възмездна доставка. На първо място това основание за отказ на правото на данъчен кредит е въведено за първи път в обжалвания съдебен акт, което е процесуално недопустимо и на следващо място не са налице цитираните предпоставки на материално правната норма. Няма спор, че стойността на доставката многократно надвишава, визираната в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, относно определенията на "стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" пазарна цена от 30 лв. Като е приел, че пазарната цена по смисъла на посочената разпоредба следва да се определи по единична цена на бройката, а не общата стойност на сделката, АССГ неправилно е приложил материалния закон. Тъй като производство е повторно настоящият състав следва да изложи доводи по същество във връзка с така цитираните доставки. Относно доставките с предмет изработка на рекламни материали- каталози, брошури и листовки, стенни часовници, тефтери, химикалки, запалки и др. относно доставчика "Кинго" ЕООД са представени и приети като неоспорени по делото: договор за дизайн, предпечатна подготовка и печат от 28.09.2007 г., съгласно който възложителят - дружеството жалбоподател, възлага на доставчика срещу възнаграждение да извърши предпечатна подготовка и печат и да достави печатни рекламни материали, описани в приложение 1 към договора. В приложението към договора е конкретизирана само услугата: дизайн и предпечатна подготовка на Офис каталог 2008 г. с посочени два вида размери, формати и цветност. Към всяка от фактурите са представени и поръчки от определени дати подписани едностранно от възложителя с посочени бройки каталози по одобрен проект. Действително този проект не е приложен по делото, но е представено решение от 05.10.2007 г. на комисия при възложителя, която е разгледала предложените 3 броя проекти и е направила избор, като са представени и приети мостри от рекламните каталози на дружеството за 2008 г. в различни размери, в които като издател на същите е посочен именно доставчика, поради което и предвид приетите приемо-предавателни протоколи към всяка от процесните фактури следва да се приеме, че относно доставката на рекламни каталози по три фактури, решението като неправилно следва да бъде отменено. Доставката е конкретизирана, предадена от доставчика, респективно приета от получателя, посочен е вида на каталозите, а в процесните фактури е посочена и единичната им цена. С оглед на изложеното решението в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството досежно доставки с предмет дизайн и печат на каталог в размер на 107 946 лева данъчна основа и ДДС в размер на 21 589,20 лева следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. Относно доставките свързани с изработката на брошури и листовки, както и на рекламните материали с логото на фирмата липсва конкретизация в приложение 1 към договора, отнсно бройка, единична цена, размери и видове. Тази липса не е преодоляна и от представените приемо-предавателни протоколи, в които са посочени бройките, а единичните цени в процесните фактури. От представените договори с доставчиците не се установява какви параметри на услугата са договорени и как изпълнителите са разбрали какво точно трябва да извършат и при какви условия на изпълнение са формирани цените. Приемо-предавателните протоколи също не съдържат данни по отчетността на извършените работи. Относно доставчика "Алберт 2005" ЕООД. съгласно приетия по делото договор от 01.07.2008 г. се установява, че предмета е изработка и доставка на рекламни материали при поръчка. Съгласно чл. 3 от договора изпълнителят изработва рекламните материали със свои средства и материали, а съгласно чл. 7 от договора материалите се осигуряват от изпълнителя. Съгласно чл. 8 възложителят изпраща до изпълнителя писмена поръчка, в която посочва вида и количеството на материалите. За конкретизация на услугите са представени заявки за рекламни суичъри, рекламни календари с лого, рекламни каталози, рекламни тениски, шапки, ленти, ключодържатели и др. с посочени бройки, приемо-предавателни протоколи със същото съдържание и фактури, от които не се установява, как е определена единичната цена и включва ли доставката и материалите, така както е посочено в договора, т. е. не се установява, рекламните суичъри, тениски, шапки, ленти и т. н. от кого се предоставят и в така уговорената цена включва ли се и тяхната стойност. Относно доставчика "Авиком" ООД са представени договор и приемо предавателни протоколи, както и доказателства за предходна доставка, но от тях не се установява как е определена единичната цена. Договора е сключен за доставка на фирмени бланки с фирмен знак и холограм-1500 бр., листовки с фирмен знак-2000 бр. и флаери с фирмен знак-1750 бр., като изработката ще бъде реализирана по проект с материали и средства на изпълнителя одобрени от възложителя. Такива проекти не са представени, респективно липсват доказателства каква е стойността на материалите и какви са средствата, т. е. как е определена единичната цена. Такава липсва и в приемо-предавателните протоколи, а за първи път е посочена в процесните фактури. По идентични съображения е неоснователна касационната жалба и относно фактура 248/29.07.2009 г. с предмет излъчване на телевизионна реклама. Съдът е обсъдил приетият по делото договор от 29.07.2009 г. с предмет предоставяне на рекламно време в програмата на телевизия С. кабел фолк със задължение да предаде по кабел и сателит рекламен спот 30 пъти, предоставен от касатора, представената схема- тарифа към договора, сертификат за излъчени 375 пъти рекламни спотове по С.-кабел фолк за периода 22.07.2009 г. до 31.08.2009 г. с часове на излъчванията. Обсъден е и договор за телевизионна реклама от 29.07.2009 г. с предмет предоставяне на рекламно време в посочената програма и телевизия до 31.08.2009 г. и Договор за телевизионна реклама от 22.07.2009 г. между прекия доставчик и ТВ оператор, с предмет предоставянето на рекламно време, но от тези доказателства съдът е приел, че не се установява изработването на рекламния спот и предаването му от касатора на ТВ оператор с цел излъчването му. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства за съдържанието на рекламния спот и за изпълнението на договореността между касатора по повод предаването на конкретен рекламен спот. Предвид на изложеното, сертификата за излъчване на рекламен спот не може да се отнесе към фактурата с предмет телевизионна реклама, нито да се свърже с икономическата дейност на дружеството-жалбоподател. Относно доставчика "Финконсулт" ЕООД с предмет на доставката проектиране на мебели за обзавеждане и оборудване, съдът е обсъдил приетия по делото договор за поръчка от 01.02.2008 г. с предмет изработка и проект на мебели за обзавеждане и оборудване и приемо-предавателен протокол от 25.02.2008 г. и е приел, че липсват данни които да отнесат тази доставка към дейността на дружеството-жалбоподател, доколкото недоказани са доставки, свързани с мебели, за кой конкретен обект, свързан с икономическата дейност на дружеството се касае проектирането. Тези изводи на съда са правилни, като липсва конкретизиране на доставката на услуга и начина на определяне на единичната цена. Както в договора, така и в приемо предавателния протокол и фактурата доставката е описана като проектирането на мебели за обзавеждане и оборудване. Липсват доказателства за какви мебели се отнася поръчката и за кои обекти. В приемо-предавателния протокол е посочено че проектираното отговаря на зададеното по договор, но в договора липсва конкретизация а предмета в чл. 1 е същия проект на мебели за обзавеждане и оборудване. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, тъй като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължение да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки, като не е достатъчно само издаването на фактури и отразяването на тези документи в счетоводствата на получателя и доставчиците му. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0). Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането). Не са представени допълващи документи, от които да се установи предмета на престацията, не са налице твърдения на ревизираното лице в какво се изразява доставката. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. С. да се отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. В случая към част от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и договори, но както беше посочено в мотивите на настоящото решение, тези данни са недостатъчни за да се определи конкретния вид дейности, т. е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. Не е посочено къде и от кого са извършени тези услуги, като част от конкретизацията на услугата, тъй като липсва и яснота как е определена цената. Правилно е решението и относно фактури издадени от "Алберт 2005" ЕООД с предмет: ушиване и бродерия на работно облекло, но по изложените съображения досежно липса на конкретизация в приетите доказателства, а именно каква част от уговореното възнаграждение е за ушиване на облеклото и каква за бродерията. Не се установява, как е определена крайната цена на единична бройка. Приетото за първи път с решението на съда наличие на разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 1 ЗДДС не следва да бъде обсъждано. Правилно е решението на съда в останалата част относно фактурите от същия доставчик за доставка на мебели, а именно: дървена спалня, столове, шкаф от масив, от дърво, дървено бюро и тоалетка и т. н. В приетия по делото договор между страните и в приемо-предавателните протоколи не са конкретизирани и индивидуализирани стоките, което както се установява от рекламните каталози не е било невъзможно, ако се твърди последваща продажба. Липсват данни как и от кого са предадени и получени стоките, както и как са били доставени /с какъв транспорт/ предвид техния обем и количество. По изложените съображения е правилно решението и относно доставчика "Кинго" ЕООД, с предмет на доставката: "хартия", "химикалки", "химикалки стик" и тефтери, хартиени кубчета и др. канцеларски материали. Относно доставката на "Алберт 2005" ЕООД по ф-ри № 383/26.01.2009 г. и № 385/30.01.2009 г. с предмет на доставката ел. контакти, кабел и ключове дивиаторни, решението е неправилно. Представени са приемо-предавателни протоколи за доставка, с посочен адрес, като неправилно съдът е приел, че в същите протоколи не се съдържат данни, свързани с обстоятелства за дружеството-жалбоподател. Не се установява, въз основа на какви доказателства съдът е приел, че в протоколите не е посочено, че доставката е извършена на дружеството-жалбоподател. Действително посоченото лице на адреса е различено от материално-отговорното лице, посочено във фактурите за жалбоподателя, но това не налага на извода, че стоката не е получена от посоченото в протокола лице. Посочените стоки са подробно индивидуализирани по размери в линейни метри и бройки, видове контакти и сечение на кабелите, поради което следва да се приеме, че е индивидуализиран техния вид и количество, респективно мястото на предаване. С оглед на така установеното решението следва да бъде отменено, в частта относно отказано право на данъчен кредит по посочените фактури с данъчна основа 18380 лева и данък в размер на 3 676 лева. Относно доставчика "Цветотрейд" ЕООД и издадена фактура с предмет на доставките: архивен кашон и картонен класьор, съдът е приел, че фактурата формално отговаря на изискванията по чл. 114, ал. 1 ЗДДС, тъй като съдържа обозначение на вида стока, количество и стойност. Обсъден е представения приемо-предавателен протокол от 27.08.2007 г., съгласно който са предадени стоки от същия вид и количество, но за периода на издаване на фактурата 2007 г., доставчика няма подавана годишна данъчна декларация - респективно годишен финансов отчет по Закона за корпоративното подоходно облагане, няма данни за приходи и разходи за дейността. Обсъдено е заключението на ССЕ и е приел, че по счетоводна отчетност на жалбоподателя, отчетените продажби през м. 08.2007 г. и наличности в края на месеца, са обусловени от количествата стоки от съответния вид по процесната фактура. По идентични съображения са установяванията на вещото лице и относно доставките на "А. Р." ЕООД. Съдът е обсъдил представените приемо-предавателни протоколи и е приел, че като материално отговорно лице е посочен управителя на дружеството, който в обясненията си е твърдял, че обема на дейността е значителен, а процесните фактури касаят много малка част от дейността на дружеството. В тази връзка съдът е приел, че всички приемо-предавателни протоколи представени по делото (за рекламни материали и други) са оформени идентично, като посочването на материално отговорно лице за стопанската операция в счетоводен смисъл не е еднозначно на лицето, приело фактически стоката, съответно предало за доставчика, поради което и предвид твърденията на жалбоподателя за обема извършвана дейност, съдът е приел, че не е установен факта кое лице е подписало от името нито на доставчика или на жалбоподателя приемо-предавателните протоколи, поради което не могат да се третират като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК. Тези изводи на съда са правилни и се споделят от настоящият състав. Доводите на касатора досежно оспорването на частните документи бяха обсъдени по-горе в мотивите. АССГ не е кредитирал приемо-предавателните протоколи при обсъждането им с останалите доказателства по делото, каквито са задълженията му при установяване на относимите факти и при обсъждане съдържанието на частните свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда доказателствена сила, която да бъде оборена. При обсъждането им с обясненията на представляващия доставчика и останалите доказателства е достигнал до извода, че физически е невъзможно всички стоки по еднотипни като бланки приемо-предавателни протоколи да са получени реално от представляващия дружеството. На следващо място следва да бъде допълнено, че видно от съдържанието на процесните фактури и приемо-предавателните протоколи не се установява конкретния вид на доставката, за да бъде проследена нейната последваща реализация в каквато насока са доводите на касатора. Бланкетно посочената стока: моливи, химикали, архивни кашони, тефтери и др. не може да се приеме, че е получена и индивидуализирана с оглед твърдяната последваща реализация. Няма спор, че ревизираното дружество за процесните периоди е извършвало "каталожна" търговия с офис продукти, които видно от рекламните каталози са индивидуализирани, за разлика от приемо-предавателните протоколи и фактури. От заключението на вещото лице и изложеното в съдебно заседание при приемане на допълнителната ССЕ се установява, че материалната сметка 301 на жалбоподателя е заведена със стойностно отчитане, като счетоводството ползва помощен складов модул /складова програма/, в който отчета движението на материалите /стоките/ по номенклатерите /артикулите/ и от него могат да се извличат данни за движението по прихода /покупките/ и разхода /продажбите/, с данни на салда /наличности/ към края на дадения отчетен период. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не може да се насочи конкретна фактура по п към конкретна фактура по разхода прихода, поради наличности по предходни периоди. По идентични съображения е неоснователна жалбата и относно доставчика "Мекстрой" ЕООД с предмет на доставката банкнотник. Както правилно е приел АС, фактурата не съдържа достатъчно данни за стоката, които да позволяват да се отнесе към последващата доставка на стока от същия вид. Предвид на изложеното, няма данни за възникнала доставка и данъчно събитие, както и данни за индивидуализиране на стоката. Относно доставчика "С. Т." ЕООД съдът е обсъдил представените: договор от 01.09.2005 г. с предмет дизайн и предпечатна подготовка на офис каталог за 2006 г. и договор от 01.07.2006 г. с предмет изработка на дизайн за офис каталог за 2007 г. и е приел, че липсват допълнителни документи за приемането на изпълнението по договорите. Представените каталози на дружеството-жалбоподател, съдът е приел, че не установяват, че дизайна е извършен от посочения доставчик нито изпълнението на договорите. Решението е правилно по допълнителни съображения. Процесните доставки се твърди, че са извършени за данъчни периоди при действието на ЗДДС (отм.), поради което относими са именно тези материалноправните предпоставки, посочени и от органа по приходите: а именно липса на доказателства за извършена облагаема доставка по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. При условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) начисляването на данъка е едно от кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит, като следва да са налице останалите условия, посочени в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от закона. В тази насока, само договор и фактури, без допълнителни доказателства за конкретизиране на услугата, приемане и начина на определяне на единичната стойност, не установява факта на реалното извършване на услугите. По идентични мотиви е неоснователна жалбата и относно фактура издадена от "ЕМ Е. Т." ЕООД, за дан. период м. 05.2006 г. с предмет на доставката: съхранение на стоки на склад, товаро-разтоварна дейност, правилно съдът е приел, че не се установяват конкретни данни във връзка с услугите, в това число за кой точно склад се отнася и за кой период, товаро-разтоварна дейност какво включва - ръчен труд или механизирано разтоварване, и др. обстоятелства. Правилно е прието, че при липса на други съпътстващи фактурата доказателства не може да се установи кога е възникнало данъчно събитие, респективно изискуемост на данъка. Досежно този доставчик, липсват и конкретни доводи в касационната жалба, поради което решението е правилно. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, "Алегро 2000" ООД следва да заплати на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, сумата от 5000 лева, юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, предвид изричната конкретизация на размера в съдебно заседание от процесуалния представител на Д. Д. "ОДОП"-С., при ЦУ на НАП. На същото основание следва да бъдат присъдени разноски на касатора съобразно уважената част от жалбата, в разер на 1640 лева за две съдебни инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,