Решение № 16112 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2009 г.

Решение № 16112 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БЕ ГЕ ИН" ЕООД гр. Варна, подадена чрез адв. Светломира Желязкова, срещу решение № 535/31.03.2009 г. на Административен съд - Варна, I адм. отделение, VIII състав, постановено по адм. д. № 2989/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за отказ за възстановяване на акциз № А-500/11.09.2008 г. на началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д-А/4404-3 от 27.10.2008 г. на директора на РМД Варна, с което му е отказано възстановяване на акциз в размер на 7920 лв. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК, представляващи неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на решението на началника на Митница Варна. Ответниците - началникът на Митница Варна и директорът на РМД Варна не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. В производството по адм. д. № 2989/2008 г. административният съд е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на Решение за отказ за възстановяване на акциз № А-500/11.09.2008 г. на началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д-А/4404-3 от 27.10.2008 г. на директора на РМД Варна, с което му е отказано възстановяване на акциз в размер на 7920 лв. Съдът е установил от фактическа страна, че през м. 11.2004 г. жалбоподателят е осъществил внос от САЩ на 1800 бутилки бърбън "Джим бим", с налепени бандероли № АА 01938072 - АА 01939871. Стоките са получили допустимо митническо направление от митническите органи с писмо № Б-47/278 от 20.05.2008 г., към който момент срокът на бандеролите, с които са били облепени бутилките при вноса е изтекъл. Дружеството е заявило нови бандероли предадени с Протокол № 2000269/13.06.2008 г., от номер АА 5371901 до АА 5373700, общо 1800 бр., на стойност 7920 лв., като размерът на акциза е платен от дружеството на 13.06.2008 г. Бутилките са преоблепени с новите бандероли в данъчния склад на "Манаус комерс" ООД, като при извеждането им, складодържателят е издал Акцизен данъчен документ № 61/16.06.2008 г., с който е начислил акциз в размер на 7920 лв., платен на 14.07.2008 г. от "БЕ ГЕ ИН" ЕООД по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАДС от името на складодържателя, в който смисъл са и писма до Митница Варна, с № М47-383 и Б 47-486 и двете от 15.07.2008 г. Съдът е приел, че безспорно за преоблепените с нови бандероли 1800 бутилки е налице двойно плащане на акциз, но на различно основание и от различни данъчни субекти - веднъж от "БЕ ГЕ ИН" ЕООД в качеството на вносител и заявител на бандероли, на основание чл. 3, т. 2 вр. чл. 64, ал. 2 от ЗАДС и втори път от страна на "Манаус комерс" ООД в качеството на складодържател, от чийто склад акцизните стоки облепени с бандероли са изведени за потребление по смисъла на чл. 3, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 6 от ЗАДС. Според съда обстоятелството, че второто плащане е извършено от жалбоподателя, но от името на складодържателя е ирелевантно, тъй като в случая той е действал като фактически платец на данъка, а не като ДЗЛ. Предвид еднократния характер на акциза, съдът е очертал и следващия спорен въпрос, а именно кое от двете плащания е дължимо, респ. по отношение на кого възниква право да иска недължимо внесеното. Съдът е приел, че в случая ДЗЛ по отношение на акциза върху процесната стока е вносителят - "БЕ ГЕ ИН" ЕООД и след като плащането от 13.06.2008 г. е задължение възникнало за "БЕ ГЕ ИН" ЕООД по силата на митническото законодателство и към момента на предаване на бандеролите е било дължимо, то същото е извършено от ДЗЛ, на валидно правно основание и по отношение на него не може да се иска възстановяване. Макар фактически акциза за процесните стоки да е платен два пъти от жалбоподателя, след като второто плащане произтича от неоснователно начисления акциз от страна на складодържателя и до колкото е обусловено от него, а не от изпълнение на законово задължение, претенцията на жалбоподателя за връщане на недължимо платената сума може да се предяви срещу складодържателя и да се реализира по общия исков ред, а не по реда на чл. 27 от ЗАДС, за упражняването на който, необходимо условие е лицето претендиращо възстановяване да има качеството на лицензиран складодържател. Съобразно изложеното, АС - Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против процесния митнически акт. Така постановеното решение е неправилно поради следните съображения: Правилно административният съд е определил основните спорни въпроси по делото, а именно дали за извършените от жалбоподателя плащания на акцизни задължения с вносни бележки от 13.06.2008 г. и 14.07.2008 г. за сумата от 7920 лв. е налице недължимо платен акциз в посочения размер и ако е налице, възникнало ли е за жалбоподателя право да иска възстановяването му, но дадените от съда отговори на тези въпроси са неправилни. Постановеното решение е в противоречие с разпоредбите на чл. 4, т. 7, чл. 64, ал. 2 от ЗАДС и събраните по делото доказателства - писмени и заключението на ССЕ, от които се установява идентичност на двете плащания на акциз като основание, размер, обект и страни. Стоката по чл. 2, т. 1 от ЗАДС е обложена с акциз, предвид данните за заплащането му от касатора на 13.06.2008 г. АС е приел за безспорно наличието на двойно плащане на акциз и еднократност на акциза като задължение. Въвеждането на акцизни стоки в склад на "Манаус Кемерс" ООД е в изпълнение на изискването по чл. 64, ал. 2, т. 2/3 от ЗАДС, съгласно което вносителят е длъжен да осигури поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини: в данъчен склад, или във временен, или митнически склад, по смисъла на митническото законодателство. В случая акцизните стоки са преоблепени с бандероли и изведени от данъчния склад. За складодържателя не е възникнало задължение за заплащане на акциз, тъй като не е налице освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗАДС. Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на Административен съд - Варна следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде уважена жалбата на "БЕ ГЕ ИН" ЕООД гр. Варна, а Решение за отказ за възстановяване на акциз № А-500/11.09.2008 г. на началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д-А/4404-3 от 27.10.2008 г. на директора на РМД Варна - отменено като незаконосъобразно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение