Решение № 181 от 12.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 49/2011 г.

Решение № 181 от 12.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 49/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от подсъдимия В. С. В. срещу решение № 235/15.12.2010 г., постановено по внохд№ 255/2010 г., с което е потвърдена присъда № 380/29.09.2010 г. по НОХД № 886/10 г. на Бургаския окръжен съд. С присъдата подсъдимият В. С. В. е признат за виновен в това, че на 6.05.2010 г. в КК "Слънчев бряг", [община] е дал дар - сумата от двеста лева в две банкноти емисия 2003 г., с номинал от по сто лв. със серийни номера: №: АА 8381854 и № АБ 4920893, на длъжностните лица М. Д. Х. - старши полицай в група "ООР" към сектор "Охранителна полиция", М. Х. К. - полицай в "ООР"- [община] към участък "Полиция" и К. А. Д. - младши автоконтрольор, втора степен в "Пътен контрол" и тримата служители в РУ Полиция- [населено място], за да не извършат действия по служба - да не подадат сигнал за предприемане на наказателно преследване във връзка с допуснато от В. ПТП и да не съставят акт за установяване на административно нарушение, поради което и на осн. чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. З и ал. 5 НК е осъден на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и на "ГЛОБА" в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години. На основание чл. 307а от НК предметът на престъплението - процесните две банкноти от по сто лева е отнет в полза на държавата. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от първостепенния съд или оправдаване по обвинението, или намаляване на наложеното наказание. За нарушение на закона се изтъква: деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение. За да е налице престъпление по чл. 304 НК лицата от които се иска действие или бездействие трябва да са компетентни да осъществяват необходимите за това правомощия в рамките на длъжността която заемат. Тази компетентност не е налице за нито един от тримата свидетели -полицаи, защото само един от тях е автоконтрольор, а полицаите не могат да образуват наказателно производство. За съществено нарушение на процесуалните права се сочи противоречие в мотивите на присъдата, неотстранено с решението на въззивния съд, състоящо се в едновременно приетите две различни констатации, че с даването на дара подсъдимият е искал да мотивира полицаите "да преустановят действията си за установяване на престъпление или административно нарушение", и едновременно с това е посочено, че той е искал "да не подават сигнал за установеното от тях". При тези констатации не е ясно в какво точно се състои инкриминираното деяние на подсъдимия като е ограничено правото му защита. За явна несправедливост на наказанието се твърди, че макар и определено по чл. 58а НК, при условията на признаването от подсъдимия на фактите по обвинението в рамките на съкратено съдебно следствие, не е оценено в достатъчна степен неговото самопризнание и разкаяние водещи до определяне на по-леко по вид и размер наказание. В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява. За него защитата му адвокат К. от АК [населено място] поддържа жалбата и исканията в нея. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият е получил отговор на всички възражения и доводи в касационната жалба още с въззивното решение. материалният закон е приложен правилно а наказанието е справедливо. Върховният касационен съд съобрази оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните и прие следното: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не са допуснати твърдените в жалбата касационни основания. Няма противоречие в мотивите на присъдата и в решението на въззивния съд относно формираното вътрешно убеждение по фактите относно обстоятелствата на извършеното деяние и участието на подсъдимия в извършването му. В мотивите на решението е даден ясен отговор по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, защо съдът е отхвърлил като неоснователни доводите във въззивната жалба за противоречие в мотивите на присъдата. Извършената проверка показа, че не е допуснато противоречие в мотивите на присъдата, нито липсва произнасяне по елемент от обстоятелствената част на обвинението - вида и характера на целяното от подсъдимия бездействие от страна на служителите на реда относно санкционирането му за управление на ПТП след употреба на алкохол. Както е посочила въззивната инстанция, първостепенният съд недвусмислено в мотивите си е приел за установено от фактическа страна, че предлагането на паричната сума от подсъдимия на свидетелите, е за да не извършат действия по служба за установяване на престъпление или за административно нарушение, извършено от подсъдимия. Тези констатации са продължение на установеното по делото, че тримата свидетели - представители на полицейските органи при РПУ [населено място] са упражнили правомощията си като са спряли подсъдимия за проверка, предвид допуснатото от него ПТП. Установено е още, че подсъдимият е бил във видимо нетрезво състояние и е осуетил проверката на представителите на реда за измерване на конкретното съдържание на алкохол в кръвта му, след което е обективирал поведение, очертаващо инкриминираното деяние. В мотивите е посочено, че отказът на водача да бъде проверен и установено с техническо средство, респ. чрез даване на кръвна проба наличието на алкохол в кръвта му, е предхождал действията му по предлагане на дара на тримата полицаи. Данните сочат, че приетите констатации относно причините подсъдимият да предложи дара на служителите на реда, не за осуетяване проверката му за алкохол, а за да се осуети търсенето на наказателна или административно-наказателна отговорност от него по повод осъщественото ПТП, са съответни на доказателствените източници и са изложени без вътрешни противоречия. Под "установеното"- на стр. 3, ред 18 от последния абзац, съдът е имал предвид установените от служителите факти, при пристигането им на местопроизшествието, а не конкретно установено административно нарушение или деяние, което да осъществява състав на престъпление. Безспорно е установено по делото, а е налице и признание на фактите по обвинителния акт от страна на подсъдимия, в рамките на производството по глава ХХVII НПК, че тримата служители са имали компетентността да извършат като действия по служба подаването на сигнал за предприемане на наказателно преследване или административно наказателно производство срещу подсъдимия. Той е установен автор на допуснатото ПТП, по повод на което е следвало съставянето на акт за установяване на административно нарушение. А при обективните данни за причинени щети от ПТП и от състоянието на подсъдимия, който е управлявал МПС във видимо пияно състояние е следвало поведение от длъжностните лица и за подаване на сигнал за евентуално извършено престъпление. Тази компетентност на тримата свидетели -полицаи е изследвана от доказателствените източници и е очертана в констатациите на атакувания съдебен акт . Не е допуснато нарушение на закона . Законът е приложен правилно и не е допуснато твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Неоснователни са доводите в жалбата, че лицата от които подсъдимият е искал действие или бездействие по служба не са били компетентни да осъществяват необходимите за това правомощия в рамките на длъжността която заемат. Невярно се твърди, че тази компетентност не е била налице за нито един от тримата свидетели - полицаи, защото само един от тях е автоконтрольор, а полицаите не могат да образуват наказателно производство. От приетото за установено по делото, правните изводи за осъществен състав на престъпление по чл. 304, ал. 1 НК са правилни. Обективните и субективни признаци на състава по чл. 304, ал. 1 НК са изведени правилно от оценката на фактическите данни за деянието и начина на извършването му от подсъдимия. Действията на подсъдимия са обективирали и съдържанието на субективната страна на престъпния състав. С предоставянето във фактическата власт на длъжностните лица - тримата полицаи на процесните две банкноти от по сто лева подсъдимият е съзнавал, че цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на тези длъжностни лица. Доказано е съдържанието на умисъла на подсъдимия, че с дара от 200 лв. той е искал да склони полицаите към бездействие, изразено в осуетяване на неговата административно наказателна отговорност, чрез съставяне на акт за административно нарушение или за непривличането му като обвиняем, чрез подаване на сигнал за установеното от тях деяние, причинило ПТП. Изводът, че те са длъжностни лица по чл. 93, т. 1, б."а" от НК и данните за техните правомощия са установени по делото. Свидетелите М. Х., М. К. и К. Д. са служители в РУ"Полиция" - [населено място]. Изпълнявали са полицейска служба в държавно учреждение - като свид. М. Д. Х. е "старши полицай" в група "ООР" към сектор "Охранителна полиция", при РУП Н.. Свид. М. Х. К. е "полицай" в "ООР"- [община], към участък "Полиция" при РУП Н.. Свид. К. А. Д. е"младши автоконтрольор" в управление "Пътен контрол" при РУП Н.. Като полицейски органи те са действали в екип с правомощията по чл. 57, вр. чл. 7, т. т. 3, 22, 27 от ЗМВР, както и по чл. 165, ал. 1 от ЗДвП . Следователно те са били компетентни да установят причините и условията за извършването на престъпления или нарушения на обществения ред и да взимат мерки за отстраняването им, респ. да подават сигнал за извършено престъпление. Осъществяването на контрол върху безопасността на движението по пътищата и извършването на началните действия по образуване на административно-наказателно производство са били вменени на свид. К. А. Д. като "младши автоконтрольор" в управление "Пътен контрол" при РУП Н.. Правилни са изводите на решаващите съдилища, че инкриминираното от обвинението изпълнително деяние е довършено с осъществяване на действията на подсъдимия - пускането на банкнотите в свободното пространство между двете предни седалки до скоростния лост на служебния полицейски автомобил, предоставяйки ги на разположение на полицаите. Известно е от правната теория и непротиворечивата съдебна практика на ВС и ВКС, че деецът отговаря за престъпление по чл. 304, ал. 1 НК не само когато даде дар, а длъжностното лице получи този дар, или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши или загдето е извършило, или не е извършило действие по служба, но и когато деецът предложи, или обещае дар (облага). Вярно е, че при даването на дара е необходимо получаването му от длъжностното лице, докато при предложението, е достатъчно от фактическа страна деецът да е индивидуализирал и обективирал волята си чрез конкретни фактически действия за предоставянето на облагата. В случая поставянето на банкнотите в лекия автомобил на полицаите е конкретно фактическо действие за предоставянето на парите в тяхна фактическа власт, с което деянието по чл. 304, ал. 1 НК е довършено дори при първата форма на неговото изпълнение, която е предложение за даване на дара, тъй като в състава се инкриминира не само даването, но и предлагането на облага, респ. обещаването на дар или облага. Правилно съдилищата са приели, че в случая е ирелевантно за отговорността на подсъдимия дали свидетелите са взели или не банкнотите. От правно значение са фактите, че подсъдимият е преустановил своята фактическа власт върху двете банкноти и то след като е бил предупреден, че ще извърши престъпление, като ги е поставил във фактическата власт на тримата служители на МВР. Правилно е изведено в мотивите на въззивната инстанция, че неприемането на дара не сочи на недовършеност на деянието и то не е останало във фазата на опита, а е довършено. Наказанието е справедливо. Определено е в рамките на предвиденото в закона и според правилата за индивидуализирането му. ВКС напълно споделя аргументите на инстанционните съдилища, че деянието на подсъдимия се отличава с относително висока степен на обществена опасност, тъй като е целял такова бездействие, което да осуети разкриването на административно нарушение или на престъпление. Съобразени са смекчаващите отговорността на подсъдимия данни като чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и професионални качества. Спазени са правилата на определяне наказанието на подсъдимия при условията на развитие на производството по реда на чл. 371, т. 2 НПК, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58а НК . Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, която е била в сила към момента на извършване на деянието (ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ВКС споделя изводите на съдилищата по същество, че данни за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК не са налице. Приетите за установени смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на посочената разпоредба, а самопризнанието на фактите на обвинението и разкаянието са основание за приложение на съкратено съдебно следствие и са взети предвид от закона. Наказателната отговорност на поде. В. правилно е реализирана при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като наказанията са определени и в съответствие с чл. 57, ал. 2 от НК, а именно "лишаване от свобода" за срок от две години и глоба от 2000 лв. Законосъобразно е редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК така отмереното наказание "лишаване от свобода" с една трета, като съдът е наложил на поде. В. наказанията "лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца и глоба от 2000 лв. Правилен е изводът, че възпитателното и възпиращо въздействие върху подсъдимия и останалите членове на обществото ще се постигнат чрез отлагане изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за изпитателен срок от три години. Воден от тези мотиви ВКС в настоящият състав, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК