Решение № 9392 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2018 г.

Решение № 9392 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн., ДВ, бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Б. /"ВиК" ЕАД/ срещу решение № 701/12.04.2018 г. постановено по административно дело № 2312/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ – Б. В касационната жалба касаторът навежда доводи, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК – решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно и погрешно е приел, че административният орган е надлежно сезиран със заявление, отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, тъй като е напълно неразбираемо каква информация се търси и какъв е нейният характер. Излага съображения, че заявлението не представлява искане на информация, а безцелно посочване на правна норма с оглед възбуждане на административно производство. Сочи, че подобен тип заявления били входирани от определен кръг лица, които се намират в роднински връзки, както и че се касае за недобросъвестно упражняване на процесуални права. Твърди, че искането по т. 2 от заявлението е недопустимо, като по това възражение липсва произнасяне от страна на съда. По възраженията по т. 3 от заявлението съдът също не се бил произнесъл. Сочи, че издаването на поисканите счетоводни таблици не е регламентирано в Закона за счетоводството /ЗСч./ и не съществува законов механизъм, по силата на който операторът да бъде принуден да съставя счетоводни документи извън законоустановените такива. Иска от съда да отмени оспорваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Иска на ответника по касация да не се присъждат разноски, поради злоупотреба с права. Ответникът по касация – К. Д., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Твърди, че злоупотреба с конституционно гарантирани права – както с материалното право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, така и с правото на съдебна защита (чл. 56 КРБ) и в частност с акцесорното право на съдебни разноски е правно невъзможна. Излага съображения, че не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ – исканата информация е описана ясно, а органът не е упражнил правото си по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ. Сочи, че ответникът разполага с исканата информация, като формата за предоставянето и може да се прецени от органа. Иска от съда да отхвърли касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък, като на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ се прави искане в полза на адв. Димитров да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и иска същото, при уважаване на жалбата, да бъде определено в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Подадена е частна жалба от К. Д. чрез адв. Д. Д. срещу определение № 1232 от 01.06.2018 г. постановено по административно дело № 2312/2017 г. по описа на АС – Б., в частта, с която молбата й по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. В частната жалба са изложени съображения, че определението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. Излагат се повторно съображенията от касационната жалба, че злоупотреба с конституционно гарантирани права е правно невъзможна. Твърди се, че фактическият състав по чл. 3 ГПК предполага умишлени виновни действия, а поради недоказаност на твърдяното от АС - Б. намерение за увреждане, определението е неправилно и необосновано. Твърди се, че жалбоподателката е "друг юрист" по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, за което пред съда са представени доказателства, поради което на адв. Димитров е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ. Иска от съда да отмени оспорваното определение и да уважи молбата по чл. 248 ГПК. Претендира разноски. Претендира в полза на адв. Димитров да бъдат присъдени разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по частната жалба – изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД я оспорва по съображения изложени в писмено становище. Счита, че обжалваното определение е законосъобразно и иска същото да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваните съдебни актове, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: По касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с писмо изх. № К-1092-15/15.06.2017 г. на "ВиК" ЕАД по заявление вх. № К-1092-9/13.06.2017 г. подадено от К. Д. и е върнал преписката на "ВиК" ЕАД за произнасяне по заявлението в 30-дневен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление вх. № К-1092-9/13.06.2017 г. К. Д. е поискала от "ВиК" ЕАД да получи документи съдържащи обществена информация, а именно: незаверени преписи от всички договори, които са сключени от дружеството, попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/; незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена. С писмо изх. № К-1092-15/15.06.2017 г. подписано от изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД, е отговорено на жалбоподателя. От правна страна съдът, позовавайки се на чл. 40, ал. 2 ЗДОИ и съдържанието на писмото е приел, че оспорения акт има характер на изричен отказ за предоставяне на обществена информация. Развил е съображения, че дружеството попада в хипотезата на § 1, т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДОИ, като публичноправна организация. Приел е, че исканата от жалбоподателя информация относно сключените от "ВиК" ЕАД договори е във връзка с обществена дейност на дружеството. Исканата информация по своя характер е служебна такава, предвид чл. 11 ЗДОИ и достъпът до нея е свободен с изключение на случаите изрично посочени в чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. За неоснователно е прието възражението на ответника, че исканата информация не е обществена, поради което той не е задължен да я предоставя. За неправилно е прието становището на ответника, че може да се иска достъп до информация, но не и само достъп до документи. В тази връзка е посочил, че по аргумент на § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ документите са материален носител на информацията. Развил е съображения, че исканата информация няма абстрактен характер, а е конкретна. Посочил е, че обстоятелството че съответните контролни органи от АДФИ и НАП могат да извършват проверка или че информацията подлежи на публикуване в сайта на Агенцията за обществени поръчки, респ. Търговския регистър не освобождава ответника от задължението му да предостави достъп до обществена информация, ако той разполага с нея. Развил е съображения, че заявление по реда на ЗДОИ винаги подлежи на разглеждане, вкл. в случаите, когато се прецени, че намира приложение чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. За неоснователно е прието възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща информация заявления са подали още няколко лица, които имат връзка помежду си и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и получаване на суми като съдебно-деловодни разноски. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Легално определение на понятието "Публичноправна организация" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Видно от вписванията в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на "ВиК" ЕАД е Държавата. Следователно статутът на търговското дружество, неговото управление, финансиране и неговият предмет на дейност го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Правилен е изводът на съда, че исканата информация е служебна обществена информация, която задълженият субект, при липсата на ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ и при съобразяване на разпоредбата на чл. 31 ЗДОИ - ако информацията засяга трето лице, следва да предостави. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е отхвърлил доводите му за абстрактно претендиране на информацията, без конкретна насоченост. Съдът подробно е обсъдил същото възражение. Правилни са изводите му, че исканата информация няма абстрактен характер, а е конкретна и касае договорите по чл. 20, ал. 4 ЗОП, счетоводните документи по чл. 20, ал. 5 ЗОП и справка за платените суми по тях. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В процесния случай в заявлението ясно е посочено достъп до каква информация се иска. В случай, че касаторът е считал, че заявлението се е нуждаело от уточнение, то същият в съответствие с чл. 29 ЗДОИ е можел да поиска от заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация, като му предостави срок за това. Доказателства за такива действия не са представени. В оспорвания административен акт също липсват мотиви в тази насока. Излагането на съображения, че не е ясно каква точно информация се иска едва в жалбата до съда, е нарушение на процесуалните задължения на административния орган сезиран с искане за предоставяне на информация. Задължение на органа е да уточни предоставянето на каква точно информация се иска от него, в случай, че заявлението, с което е сезиран му е неясно и с оглед направеното уточнение, да се произнесе по подаденото заявление. От неизпълнението на това задължение не може да се претендира неоснователност на жалбата. Действително информацията достъп, до която се иска може и да е обемна, доколкото заявителят, а и съда, не разполагат с данни за сключените от дружеството договори попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 ЗОП, съставените в тази връзка първични счетоводни документи и заплатени суми. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗОП предвижда прагове за директно възлагане на обществени поръчки от възложителите – при строителство; при услуги по приложение № 2; при доставки и услуги извън тези по т. 2. В ал. 5 на същия текст е посочено, че в случаите по ал. 4, т. 2 и 3 възложителите могат да доказват разхода само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. Следователно при обществените поръчки за строителство при условията на чл. 20, ал. 4 задължително се сключва договор. В останалите случаи разхода може да се докаже и само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. В заявлението ясно се посочва каква информация се иска, препращайки към ЗОП. Исканата информация по т. 3 от заявлението не въвежда задължение за касатора да съставя счетоводни документи извън законоустановените такива, както се твърди в касационната жалба. Ако има извършени плащания, дружеството следва да разполага с исканата информация и да я предостави, за да отговори на подаденото заявление. Систематизирането на информацията не представлява съставянето на нови счетоводни документи. Ако дружеството не разполага с информацията, то в изпълнение на закона следва да уведоми заявителя за това. Ако не може да я предостави във предпочитаната форма, следва да спази чл. 27 ЗДОИ. Правилни са изводите на съда, че е неоснователно възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща информация са подадени заявления от няколко лица, които имат връзка по между си. Подаването на идентични заявления за достъп до обществена информация, не прави жалбата неоснователна. Дали жалбата е основателна или неоснователна се преценява с оглед оспорвания административен акт, конкретните факти и обстоятелства и твърдения на страните. Свързаността на лицата също не обуславя неоснователност на жалбата. По делото не са представени доказателства, че по заявлението на някое от другите лице е предоставена исканата информация, за да може да се разглежда възможността лицата да са получили информацията. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и доколкото ответникът по касация се представлява от адвокат осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА изрично вписано в договора за правна помощ (стр. 60), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА са налице предпоставките за осъждане на ответника, предвид изхода по спора, да заплати възнаграждение в размера определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като по изложените по-долу съображения по отношение на разноските пред първата инстанция ще се произнесе първоинстанционният съд, то настоящата инстанция не следва да присъжда разноски за производството пред първата инстанция. По частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд, в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е оставил без уважение молбата на К. Д., за допълване на решение № 701/12.04.2018 г. постановено по административно дело № 2312/2017 г. по описа на АС – Б., в частта с която се претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В частта, с която "ВиК" ЕАД е осъдена да заплати на К. Д. разноски в размер на 10 (десет) лева, определението не е предмет на жалбата и е влязло в сила. За да отхвърли искането за допълване на решението относно претендирания адвокатски хонорар съдът е изложил съображения, че е в случая е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права в пълен разрез с изискванията на чл. 3 ГПК. Позовал се е на служебно известния на съда факт, че множество лица са подали заявления с искане за предоставяне на идентична информация на тази претендирана от К. Д. По тези заявления са постановени откази, които са обжалвани по съдебен ред и по техни жалби в АС – Б. са образувани административни дела: № 2313/2017 г., 2424/2017 г., 2425/2017 г., 2574/2017 г., 2576/2017 г., 2577/2017 г., 2578/2017 г., 2579/2017 г. и 2761/2017 г. Направил е извод, че с оглед установената идентичност на заявленията за достъп до обществена информация, един и същи адрес за кореспонденция на лицата, роднински връзки между част от тях, осъществяването на процесуално представителство от адв. Димитров на повечето от тях е налице злоупотреба с процесуални права. Свързани по между си лица, отправят искания по ЗДОИ с идентичен предмет до един и същи субект, съответно упражняват правото си на жалба, като целта не е само получаване на конкретна информация, която цел би могла да се постигне и само с едно искане, съответно обжалване, а получаване на средства под формата на възнаграждение за процесуално представителство, което представлява злоупотреба с права. Така постановеното определение е недопустимо по следните съображения: Съдът неправилно е приел, че молбата за допълване на решение № 701/12.04.2018 г. постановено по административно дело № 2312/2017 г. по описа на АС – Б. е подадена от адв. Д. Д., процесуален представител на К. Д. Видно от посоченото в молбата, същата е подадена както от К. Д., така и от адв. Д. Д. Молбата е подписана и от двамата, като адв. Димитров е отбелязал, че подава молбата в лично качество. А същият подавайки молбата упражнява правата си по чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно който в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Адвокатското възнаграждение се заплаща не на страната, на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат. По делото са налични доказателства – пълномощно, договор за безплатна правна помощ, удостоверение за правоспособност № 1815/18.12.2013 г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № РОК16-УГ01-3387/1 от 09.06.2016 г., списък на разноски (лист 10-14 от досието на дело 2312/2017), от които се установява, че адв. Димитров е осъществил безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. В решение № 701/12.04.2018 г. постановено по административно дело № 2312/2017 г. по описа на АС – Б. липсва произнасяне по претенцията за присъждане на адвокатски хонорар лично на адв. Димитров, а същият е подал молбата за допълване в лично качество. Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на К. Д. за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. С такава молба от Димитрова съдът не е бил сезиран. Като се е произнесъл по отношение на К. Д. съдът е постановил недопустимо определение, за което настоящата инстанция следи служебно. Предвид изложеното оспорваното определение, като недопустимо ще следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд за ново произнасяне по молбата на адв. Д. Д. за допълване на решение № 701/12.04.2018 г. постановено по административно дело № 2312/2017 г. по описа на АС – Б. П. претенцията за разноски за водене на делото по подадената частна жалба, на основание чл. 236 АПК, вр. чл. 226, ал. 3 АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, чл. 236, вр. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение.