Решение № 313 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2008 г.

Решение № 313 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на О. Б. срещу въззивното решение № 797 от 20.12.2007 г., допълнено с решение № 129 от 20.02.2008 г. по в.гр. дело № 776/2007 г. на П. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушения на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касация Д. а. по г. и Д. горско стопанство "Б" ДП са на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решене № 330/без дата на постановяване/ по гр. дело № 1464/2004 г. Пазарджишкият районен съд отхвърлил предявения от Д. л. "Б"/сега ДГС"Б"ДП/ срещу О. Б. иск по чл. 108 ЗС за приемане за установено, че земи и смесени гори с обща площ 230850,070 декара, находящи се в землищата на гр. Б. и на селата С., Г., М. клисура, Д. и М., възстановени с решения на поземлената комисия-. от 12.06.2000 г., 28.06.2000 г., 21.07.2000 г., 26.07.2000 г. и 01.08.2000 г., са държавна собственост и за осъждане на общината-ответник да предаде владението им. Съдът приел, че процеснитегори и земи от горския фонд имат характер на "балталъци" и са собственост на общината, тъй като с предоставянето им за вечно ползване, престават да се подчиняват на легалната дефиниция за държавни гори. Въззивният съд отменил решението на първата инстанция и уважил ревандикационната претенция. Прието било, че решенията на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху процесните имоти в полза на съответните кметства са нищожни на следните основания: а/ включените в състава на О. Б. кметства не са юридически лица, нямат самостоятелна правосубектност и не могат да черпят правата по чл. 3 от ЗВСГЗГФ; б/ учреденото преди влизане в сила на Закона за стопанисване и ползване на г. /ЗСПГ, ДВ, бр. 71 от 1948 г./ ограничено вещно право на ползване е прекратено по силата на § 6 от ДР на ППЗВСГЗГФ и в/ не подлежи на възстановяване вещното право на ползване, предоставено на физически, юридически лица и общини, преди влизане в сила на ЗСПГ, в т. ч. "балталъци", "къшлаци" и "яйлаци", съгласно § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила за основателно, поради следното: С протоколното определение от 10.10.2007 г. въззивният съд приел, че О. Б. не е редовно призована за насроченото за същия ден заседание и отложил делото за 21.11.2007 г. Постановено било страната да бъде призована, като се пише писмо до кмета за своевременно изпращане на призовките с предупреждение, че при повторно нарушение ще се налагат предвидените в закона санкции. Със същото определение съдът постановил О. Б. да бъде призована и по телефона. В заседанието на 21.11.2007 г., в което са проведени устните състезания по делото, въззивният съд констатирал, че не е върната надлежно оформена призовката за О. Б., но страната била редовно призована по телефона на 15.10.2007 г. Допуснато е съществено нарушение на чл. 41, ал. 4 във връзка с чл. 45 и чл. 48 ГПК (отм.). Съгласно чл. 41, ал. 4 ГПК (отм.), в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма, като призоваването по телефона се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. Въззивният съд не е мотивирал основанието да приеме, че се касае за бърз случай с определението от 10.10.2007 г. От направената върху списъка на лицата за призоваване /л.13 от делото/ бележка е видно, че на 12.10.2007 г., като приложение към писмото, адресирано до кмета на О. Б., съдържащо указанията на съда от 10.10.2007 г. е била изпратена призовка за заседанието на 21.11.2007 г. Отметката върху списъка на лицата за призоваване, че О. Б. е призована по телефона, носи дата 15.10.2007 г., т. е. повече от един месец преди датата на съдебното заседание, което не дава основание да се приеме, че случаят е "бърз" по смисъла на чл. 41, ал. 4 ГПК (отм.). По-същественото обаче е, че отметката върху списъка на лицата за призоваване със следния текст: "О. Белово призована по телефона: 15.10.14 ч. Приел: Кехайова-21-72", обективно не позволява да бъде възприет като доказан факта на редовно призоваване на О. Б. за съдебното заседание на 21.11.2007 г. За да се приеме, че страната е била редовно призована по телефона, върху списъка на лицата за призоваване е следвало да бъдат вписани имената и длъжностното качество на лицето, извършило призоваването; трите имена и длъжността на лицето, което е получило уведомлението по телефона, както и поетото от него задължение да извести призоваваната страна. Призоваването по телефона трябва да съдържа всички реквизити, отнасящи се до съдържанието и оформянето на призовката, която се връчва на юридическо лице по реда на чл. 48 ГПК (отм.), за да е несъмнено, че страната надлежно е уведомена за датата на съдебното заседание. В случая, не са били спазени изискванията, предписани от закона за призоваването по телефона, което се счита за ненастъпило и е следвало да бъде повторено. Като е приел, че О. Б. е редовно призована за заседанието на 21.11.2007 г. въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страната в процеса, което съставлява касационно основание за отмяна на постановеното решение по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. второ ГПК (отм.) и за връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения, В. касационен съд, състав на II г.о.