Решение № 7202 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16151/2011 г.
ВАСIII отделение22.05.2012 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2615 от 08.11.2011 г. по адм. д. № 2571/2011 г. на Административен съд Варна. ОСЪЖДА община Аксаково да заплати на Радка Янева Желева сумата 450.00 / четиристотин и петдесет / лева, направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7202 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16151/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на кмета на община Аксаково срещу решение № 2615 от 08.11.2011 г. по адм. д. № 2571/2011 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответницата Радка Янева Желева, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила със законните последици. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменен мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково по заявление вх. № УТ - 1 - 434/19.05.2011 г., депозирано от Радка Янева Желева, за издаване на скица за имот № 479, м. "Янчова поляна", по КП "Аксаково" от 1990 г., землище гр. Аксаково, обл. Варна, за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, и преписката е върната на кмета на общината за продължаване на производството и издаване на скица в срок до 7 дни от влизането на решението в сила, съобразно дадените задължителни указания и тълкуването и прилагането на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид обстоятелството, че безспорно на 19.06.2011 г. е изтекъл срокът за произнасяне, респективни извършване на услугата, правилно е прието, че в случая е налице мълчалив отказ, поради което съдът не следва да се произнася по законосъобразността на писмо изх. № УТ - 1 - 434/01.07.2011 г., в какъвто смисъл е и влязлото в сила решение по адм. д. № 735/2011 г. на Върховния административен съд. Мълчаливият отказ е обжалван от надлежна страна в законоустановения срок и след подробен анализ на събраните доказателства и разпоредбите на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 537, ал. 2 и чл. 587 ГПК, обосновано и законосъобразно, административния съд е приел, че няма нормативни разпоредби, които да забраняват издаване на скици на заинтересуваните лица до влизане в сила на ПНИ по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и законодателят не е предоставил права на административния орган да преценяват дали съответното лице основателно претендира права в нотариално производство по чл. 587 ГПК. В тези случаи административния орган е длъжен да издаде скица при доказан правен интерес от заинтересованото лице, като отрази всички правнозначими факти относно съответния имот, съобразно данните, с които разполага, включително и да изрази становище относно статута и правата върху имота, включително и за конкуренция на права. Неиздаването на скица в тези случаи ограничава законоустановени права на заинтересуваното лице и направеният извод в конкретния случай за незаконосъобразност на мълчаливия отказ е в съответствие както с цитираните по-горе нормативни разпоредби, така и с практиката на ВАС по правилното им приложение - решение № 4247/2011 г. по адм. д. № 8911/2010 г., решение № 5795/2011 г. по адм. д. № 3199/2011 г., решение № 4894/2011 г. по адм. д. № 16334/2010 г. относно идентични случаи, по които страна е касационния жалбоподател. По изложените съображения са налага извода, че оспореното решение не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответницата за присъждане на направените разноски за тази инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на сумата 450.00 лева, е основателна и следва да бъде уважена. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение