Решение № 3689 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2011 г.

Решение № 3689 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Митница - Лом, чрез пълномощника й - ст. юрисконсулт Светлана Тодорова, против Решение от 15.04.2011 г. по адм. дело № 119/2011 г. на Административен съд - Монтана, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Авиамонт" АД, гр. Монтана, не се явява и не се представлява. От същото е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи следното: С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отменил Решение № 3А-А47/6/21.01.2011 г. на началника на Митница - Лом, като незаконосъобразно. С него, на основание чл. 24, ал. 3 /ДВ, бр. 94/2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, е прекратено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № ВG004200Е0005/14.03.2007 г. на началника на Митница - Лом, издадено на "Авиамонт" АД, гр. Монтана. За да прекрати действието на издаденото удостоверение, административният орган е приел, че дружеството-жалбоподател не отговаря на условията на изменената разпоредба на чл. 24, ал. 3, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, в сила от 01.01.2011 г., а именно, че същата се прилага само за освободени от акциз крайни потребители по ал. 2 на чл. 24 от ЗАДС, за които се изисква издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Съдът е изтълкувал разпоредбата, като е приел, че с нея не се засяга освобождаването от акциз на ползувателите на енергийните продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, какъвто е жалбоподателя, а само отпада изискването за тази категория потребители да бъдат крайни, т. е. с промяната е разширен, а не стеснен кръга от потребители, поради което не е имало основание за прекратяване действието на издаденото удостоверение и оспореното решение се явява материално незаконосъобразно. Решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Спорният по делото въпрос е правен - относно наличието на основания за служебно прекратяване действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител спрямо "Авиамонт" АД, гр. Монтана, на основание изменената разпоредба на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС /ДВ, бр. 94/2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, а с това и правото на дружеството да бъде освободен от облагане с акциз потребител на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Правилни са изводите на съда, че с процесната разпоредба не се се засяга освобождаването от акциз на потребителите на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, както и че с нея отпада законовото изискване потребителите на този вид продукти да бъдат крайни. От това и във връзка с измененията на самата разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС /в сила от 01.01.2011 г./, относно реда и начина за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателни средства, препращащи към ППЗАДС, съдът е следвало да констатира, че за тази категория потребители правилника не изисква издаването на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител. Такова удостоверение, по аргумент от чл. 13, ал. 1 от ППЗАДС /изм., ДВ, бр. 16/2011 г./, се изисква само за потребителите - ЕТ или ЮЛ на енергийни продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 - т. 5 от ЗАДС. С изменението на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС /в сила от 01.01.2011 г./, във вр. с цитираната разпоредба от ППЗАДС, не се засяга правото на освобождаване от облагане с акциз на потребителите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, а само отпада изискването за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, по реда на чл. 14 и чл. 15 от ППЗАДС. Това следва и от съдържанието на чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ППЗАДС /изм., ДВ, бр. 16/2011 г./, в които разпоредби след изменението им, са отпаднали случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Следователно по силата на цитираните норми от закона и правилника, за потребителите на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, какъвто е и ответното дружество, отпада изискването да разполагат с издадено удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител. За тези потребители, разпоредбата на чл. 13б, ал. 1 от ППЗАДС /ДВ, бр. 16/2011 г./ съдържа законова фикция препращаща към процедурата за износ. Последната е уредена в раздел IV от ППЗАДС "Ред за възстановяване на акциз при изнасяне на акцизни стоки", съответно чл. 22 и сл. от същия правилник. От изложеното следва, че с изменението на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС е настъпила промяна в обстоятелствата при които е било издадено удостоверението за освобождаване от акциз краен потребител на ответника, без да се засяга правото му да иска освобождаване от облагане с акциз на ползваните енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Доколкото ответника не е уведомил Митница - Лом за тази промяна, въпреки, че е бил длъжен /чл. 17, ал. 1 ППЗАДС/, последната разполага с правомощието по чл. 21, ал. 2, т. 3, б. "б" от ППЗАДС /ДВ, бр. 24/2010 г./ да прекрати служебно действието на издаденото му удостоверение по чл. 15, ал. 4 от същия правилник. Това прекратяване не е засегнало по никакъв начин правата на ответника, като потребител на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, поради което и същия не е имал правен интерес от оспорване на решението от 21.01.2011 г. на началника на Митница - Лом. С правен интерес от оспорване на индивидуален административен акт разполагат засегнатите лица. Засегнати са онези лица, спрямо които акта рефлектира неблагоприятно, тъй като нарушава или застрашава техни права и законни интереси, респ. създава задължения. В случая оспорения акт - решението на Митница - Лом, с което се прекратява действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител, не засяга пряко и непосредствено правата на ответника като потребител на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Поради това и същия няма правен интерес от оспорването му. Съдът е следвало да констатира тази недопустимост на жалбата и да я остави без разглеждане, а като не е сторил това и се е произнесъл, е постановил недопустимо решение. Като недопустимо обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение