Решение № 10079 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2015 г.

Решение № 10079 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 494 от 10.12.2014 г. по административно дело № 538/2014 г., Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Иван Димитров Лъгов от гр. Враца против решение № 80/25.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Враца и потвърденото с него разпореждане № 6008131902 от 26.05.2014 г. С определение № 24 от 21.01.2015 г., постановено по административно дело № 538/2014 г., Административен съд - Враца е допълнил решение № 494 от 10.12.2014 г. по същото дело, в частта му за разноските, като е осъдил Иван Димитров Лъгов да заплати на ТП на НОИ - Враца разноски по делото в размер на 350.00 лева.

Така постановеното съдебно решение и определение са оспорени съответно с касационна и с частна жалба от Иван Димитров Лъгов. Посочените в касационната жалба пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Исканията са за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на делото му по същество, като се уважи жалбата, подадена пред първоинстанционния съд. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението, тъй като съдебният състав не е изискал писмо изх. № 79 от 17.03.2014 г. на "Химко" АД от ТП на НОИ - Враца.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Враца, не изразява становище по касационната и по частната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната, така и частната жалба.

1. По касационната жалба:

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Враца, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

С разпореждане № 6008131902 от 24.03.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Враца на Иван Димитров Лъгов му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.01.2014 г., пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР (преходни и заключителни разпоредби) на КСО в минимален размер. С процесното разпореждане № 6008131902 от 26.05.2014 г. е изменена личната пенсия на Иван Лъгов, пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, при осигурителен стаж от I категория труд 18 г. 08 м. 02 дни, II категория - 07 г. 05 м. 28 дни и III категория - 07 г. 10 м. и 29 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, възлиза на 48 г. 04 м. и 25 дни. Недоволен от постановеното разпореждане, касателно от зачетения от пенсионния орган стаж на длъжността "локомотивен машинист в жп гара" в "Химко" АД, гр. Враца за периода от 1.01.2000 г. до 1.05.2004 г. от трета категория, вместо от втора, Иван Лъгов го е оспорил пред директора на ТП на НОИ - Враца. При осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ - Враца е оставил без уважение жалбата на Иван Лъгов, по съображения, че спорният трудов стаж за периода от 1.01.2000 г. до 1.05.2004 г., положен от жалбоподателя при осигурителя "Химко" АД, гр. Враца на длъжност "локомотивен машинист в жп гара", правилно е бил зачетен като такъв от трета категория, а не от втора.

За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че както решението на директора на ТП на НОИ - Враца, така и потвърденото с него разпореждане са издадени от оправомощени по закон органи, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон.

Решението на Врачанския административен съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е определена от административния орган категорията труд, упражнявана от Лъгов през спорния период. В хода на съдебно-административното производство по спорния по делото въпрос е установено, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия Лъгов е представил обр. УП 2 изх. № 76/9.10.2012 г., издадено от "Химко" АД (в несъстоятелност), в което е отразено, че положеният от него стаж в периода от 01.01.2000 г. до 01.05.2004 г. на длъжността "локомотивен машинист в жп гара" е от втора категория труд по чл. 2, т. 20 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). С потвърдително писмо изх. № 79/17.03.2014 г. от "Химко" АД е посочено, че длъжността "локомотивен машинист" след 2000 г. следва да се зачете за трета категория труд.

По отношение на заеманата от Лъгов длъжност "локомотивен машинист" предвид времевите предели на периода, приложими са разпоредбите на Наредбата за категоризация на труда при пенсиониране (НКТП, в сила от 1.01.2000 г.), поради което не може да се приеме, че полаганият труд е от втора категория. В чл. 2 от същата изчерпателно са изброени длъжностите, които попадат във втора категория при пенсиониране, като трудът на "локомотивния машинист" се признава за посочената категория при две условия: 1. ако е от експлоатацията на Българските държавни железници; 2. работникът следва да е зает в изграждането и ремонта на железния път. В чл. 9, ал. 30 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП е предвидено, че от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2, т. 20 от НКТП - локомотивни машинисти и помощник-локомотивни машинисти от експлоатацията на лицензираните железопътни превозвачи и тези, заети в ремонта и изграждането на железния път. Включени са локомотивните машинисти на всички видове локомотиви - електрически, дизелови, парни. Огнярите, работещи на парни локомотиви, и локомотивните машинисти - инструктори се считат за "помощник-локомотивни машинисти". Не се обхващат локомотивните машинисти от индустриалните жп клонове (с изключение на обхванатите в чл. 2, т. 3 и 5 от НКТП). Предвид изложеното не може да се направи извод, че трудът, положен от Лъгов извън лицензирани железопътни превозвачи - "Химко" АД, е такъв, от втора категория труд. Спорният трудов стаж е положен в предприятие, в което има индустриални железнични клонове и същият няма този обем на работа и не е полаган при същите вредни и тежки условия на работа, както на локомотивните машинисти в системата на БДЖ, т.е. при експлоатацията на лицензираните железопътни превозвачи. В Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и в Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП няма предвидена разпоредба относно категоризирането по по-благоприятна категория на труда на локомотивните машинисти, полаган извън системата на БДЖ, както и тези които не са заети в ремонта и изграждането на железния път. На още по-голямо основание, изводът на решаващият съд е правилен, поради обстоятелството, че са налице условията на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно представяне на нови доказателства по смисъла на тази разпоредба, в случая за трудов стаж, тъй като първоначално пенсията е отпусната в минимален размер. Стабилният административен акт се ползва с формална доказателствена сила и неговата отмяна е станала с изрично посочените в чл. 99, ал. 1 от КСО основания. Освен това, при установените по делото с допустими доказателствени средства факти, без значение за изхода на спора е за коя категория са внасяните осигурителни вноски за периода за Иван Лъгов, а отразеното от осигурителя в УП-2 изх. № 76/9.10.2012 г., че положеният от Лъгов трудов стаж в периода 1.01.2000 г. - 1.01.2004 г. на длъжността "локомотивен машинист в жп гара" е от втора категория труд, не обвързва административния орган, то има характер на предложение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че потвърдително писмо изх. № 79 от 17.03.2014 г. от "Химко" АД не е представено. На страница 14 от първоинстанционното дело е представено визираното потвърдително писмо, освен това то е обсъдено от решаващия състав в оспореното по настоящото дело решение.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на предпоставка стажът положен от касатора да бъде зачетен като такъв от втора категория, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на разпореждането на административния орган, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Лъгов по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в действителен размер. Отричайки, че спорният стаж, положен от касатора в "Химко" АД, е от втора категория, ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - Враца в решението му от 25.08.2014 г., с което оспорването на Лъгов срещу това разпореждане не е било уважено.

Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Враца е постановил правилно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба:

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

С решение № 494 от 10.12.2014 г., постановено по административно дело № 538/2014 г. на Административен съд - Враца, е отхвърлена жалбата на Иван Димитров Лъгов против решение № 80/25.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Враца и потвърденото с него разпореждане № 6008131902/26.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Враца. В посоченото решение не са коментирани направените от процесуалния представител на административния орган искания за присъждане на разноски по делото.

С молба вх. № 2673 от 16.12.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Враца, чрез надлежно упълномощената юрисконсулт Маринова е заявил искане пред Административен съд - Враца за допълване на решението в частта за разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, осъществено от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство.

С процесното определение от 21.01.2015 г. по административно дело № 538/2014 г., обжалвано в настоящото производство, Административен съд - Враца е приел, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно, а с оглед изхода на спора такива се дължат на ответната страна. Обоснован е извод, че на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в полза на юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд.

Съдът е спазил дължимата процедура по приложимата в случая норма на чл. 248 от ГПК, прилагана субсидиарно в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Постановеното по съществото на искането определение е обосновано и в съответствие с материалноправните норми. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред първата инстанция от надлежно упълномощената юрисконсулт Десислава Илиева Маринова е своевременно заявено в писмен отговор вх. № 2161/16.10.2014 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по дела по Кодекса за социално осигуряване (КСО), възнаграждението е в размер на 350 лева, които жалбоподателят правилно е бил осъден да заплати на ответника.

Възраженията на частния жалбоподател, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение, след като юрисконсулт Маринова не е представила потвърдително писмо № 79/17.03.2014 г. от "Химко" АД, гр. Враца, е неоснователно. Визираното писмо е представено заедно с административната преписка и се съдържа на стр. 14 от първоинстанционното дело. Процесуалната защита, осъществена от юрк. Маринова, е реализирана чрез писмен отговор вх. 2161/16.10.2014 г., писмени бележки от 22.10.2014 г., писмени бележки от 20.11.2014 г., както и явяване в открито съдебно заседание на 20.11.2014 г. На стр. 55 от първоинстанционното дело е представено и надлежно пълномощно, с което директорът на ТП на НОИ - Враца е упълномощил юрисконсулт Маринова да го представлява пред Административен съд - Враца по административно дело № 538/2014 г.

Предвид изложеното Административен съд - Враца е постановил правилно определение, което при липсата на основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,