Решение № 6843 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2019 г.

Решение № 6843 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Асеновград, седалище и адрес гр. Асеновград, пл. "Н. Хайтов" № 9 срещу Решение № 1247 от 10.06.2019 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1050/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-401 от 25.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., с което й е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на сключения договор със "Стройнорм" ЕООД за нередност за нарушение на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП и на чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Община Асеновград, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът приема, че заложеното изискване за експерта "контрол по качеството на материалите" е в нарушение на чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки. Признатата и от съда липса на нормативни изисквания за образование и професионална квалификация значи оперативна самостоятелност на възложителя и липса на нарушена правна норма. Позовава се на чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Сочи, че с оглед на предмета на поръчката и при отчитане на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-25 от 03.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (Наредба № РД-02-20-25), поставеното изискване не е ограничително, а цели гарантиране на изпълнител с достатъчно опит и възможности.

Неправилен счита извода на съда за осъществено нарушението на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП, тъй като поръчката е възложена по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП и при съобразяване на изискванията на чл. 97, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Поради непредставянето на Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) не е на лице и приетото нарушение.

Неправилен счита и извода на съда за осъществена от нарушенията вреда на бюджета на Съюза.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Касаторът се представлява от юрисконсулт Маргарина Узунова.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна.

Излага подробно становището си по приетите от съда за осъществени нарушения на чл. 2, ал. 2 и на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП нарушения. За съответни на доказателствата по делото и на материалния закон счита изводите на съда за ограничителния характер на изискването за експерта "контрол по качеството на материалите" и за представяне на доказателства за критериите за подбор. За правилен счита и извода на съда досежно възможността нарушенията да нанесат вреда на бюджета на Съюза, тъй като независимо от невъзможността да се определи точния размер на финансовото отражение на нарушенията върху изразходваната безвъзмездна помощ, той се явява процент от допустимите разходи по сключения договор.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник Л. Любенов.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна като краен резултат.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 21.06.2017 г. между Община Асеновград и Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне 100% на безвъзмездна финансова помощ за проект "Градска среда – благоустрояване на открити публични пространства в гр. Асеновград" на стойност 5 799 837, 10 лв.

1. На 20.09.2017 г. Община Асеновград публикува обява за възлагане на обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП с предмет "Избор на консултант за упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР по проект "Градска среда – благоустрояване на открити публични пространства в гр. Асеновград. ".

В обявата възложителят поставя изискване към техническите и професионални способности на участника да докаже извършването на идентични или сходни услуги с представянето на списък по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗОП – Образец № 5, придружен с удостоверения за добро изпълнение; да има внедрена система за управление на качеството съгласно стандарт ISO 9001: 2008, доказано със заверено копие на сертификат или други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството, с предметен обхват в областта на строителния надзор; да разполага с експерт "контрол по качеството на матиралите" с висше образование строителен инженер или еквивалент, притежаващ правоспособност за контрол върху качеството на изпълнение на строителството за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност или еквивалент.

1. На 18.12.2017 г. Община Асеновград сключва със "Стройнорм" ЕООД договор за обществена поръчка с предмет "Упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР по проект "Градска среда – благоустрояване на открити публични пространства в гр. Асеновград" на стойност 9 900, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 21.12.2018 г. ръководителят на Управляващия орган уведомява Община Асеновград за установена нередност по реда за възлагане на обществена поръчка, въз основа на която е сключен договор със "Стройнорм" ЕООД от 18.12.2017 г., за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП и на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОП и предстоящо определяне на финансова корекция.

1. На 03.01.2019 г. Община Асеновград представя възражение.

1. На 25.03.2019 г., с Решение №РД-02-36-401, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. определя на Община Асеновград финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор със "Стройнорм" ЕООД за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 и на чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОП, класифицирани по т. 9 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, с оглед на представената по делото заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за делегиране на правомощията на ръководител на Управляващия орган. Актът е издаден в исканата от закона писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Органът е спазил административнопроизводствените правила, а актът му е съответен на материалноправните разпоредби.

Първоинстанционният съд, с оглед на дефиницията на нередност по смисъла на член 2, т. 36 Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), определя фактическият състав на нередността и приемя за безспорно, че общината има качеството на икономически оператор по смисъла на член 2, т. 37 от Регламент № 1303/2013.

По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 2 ЗОП приема, с оглед на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за Камарата на строителите, че поставените кумулативно изисквания за висше образование и професионална квалификация "строителен инженер или еквивалент" и наличие на правоспособност за упражняване на позицията е ограничително, тъй като пряко изключва другите, визирани в чл. 163а, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) лица. Това сичата за обосноваващо извода на органа за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съдът приема, че при липса на ограничения в нормативната уредба, поставените от възложителя изисквания за образование и професионална квалификация са ограничителни.

По отношение на нарушението на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОП приема, че същото създава необоснована административна тежест за потенциалните участници. Сочи, че възможността по чл. 57, ал. 5 ЗОП е при установена необходимост, но не регламентира възможност за залагане на изискване към момента на подаване на офертата, поради което е налице и нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП.

Съдът приема за законосъобразно определен размера на финансовата корекция.

Въз основа на горното прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата на общината.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Преди да се произнесе по твърденията и доводите на касатора съдът счита за необходимо да посочи, че изводът на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган е правилен, но неправилно съдът приема, че това е по силата на делегация. Видно от приложената по делото Заповед № РД-02-36-1179 на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с нея той не е делегирал собствените си правомощия на ръководител на Управляващия орган, а е упражнил правомощието си по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ да определи ръководител на Управляващия орган. Определянето на едно лице за ръководител и делегирането на правомощията на ръководител са две различни правомощия на ръководителя на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган – изрично регламентирани в чл. 9, ал. 5, изречение 2 и 3 ЗУСЕСИФ. Макар и двете да имат за резултат компетентност на определеното и на лицето, на което правомощията са делегирани, те са различни с оглед на възможностите, които тези лица имат те да делегират правомощия – при определянето определеното лице упражнява собствени, а не делегирани правомощия, а при делегирането – делегирани, поради което не може да ги предоставя на други лица.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от пороците нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите му са свързани с два от елементите на фактическия състав на нередността.

Както правилно приема и първоинстанционният съд от легалната дефиниция на нередността в член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 е безспорно, че тя съдържа три кумулативни елемента: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Правилно първоинстанционния съд е определи и спора по делото – досежно втория и третия елемент на нередността.

По нарушението на чл. 2, ал. 2 ЗОП:

Първоинстанционният съд и органът приемат за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП поставеното от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) изискване към участниците да притежават експерт "контрол по качеството на материалите" с висше образование "строителен инженер или еквивалент", притежаващ правоспособност за контрол върху качеството, тъй като то необосновано ограничава участниците.

Безспорно е, както твърди и касаторът, че възложителят има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към професионалните способности на персонала, с който потенциалният изпълнител ще изпълнява предмета на поръчката и в частност съответната конкретна дейност от нея. И това е логично, тъй като именно възложителят е този, който най-добре знае публичната потребност, която трябва да задоволи чрез предмета на поръчката, и именно той е отговорен за нейното постигане по възможно най-ефективния начин. Но тази негова оперативна самостоятелност не е безгранична. Тя е ограничена от изискванията на чл. 59, ал. 1 ЗОП - като сфера до която могат да се отнасят критериите, от изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗОП - като цел, за която са допустими и като обстоятелства, с които трябва да са съобразени, и от изискването на чл. 2, ал. 2 ЗОП - като забрана, която трябва да бъде спазвана (в частта за съобразяване с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката изискването на тази разпоредба е конкретизирано в чл. 59, ал. 2 ЗОП).

С оглед на горното преценката за законосъобразност на съответния критерий, а с оглед на това и за наличието на нарушение, следва да бъде направена при отчитане на посочените изисквания.

Предметът на процесната обществена поръчка е строителен надзор. Дейността на строителния надзор е в значителна степен нормативно регламентирана, което значи, че е необходимо да се съпоставят нормативните изисквания към лицата, чрез които се осъществява дейността, с изискванията на възложителя и с предмета на поръчката. Съгласно чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗУТ регистрираното по смисъла на алинея 1 лице може да извършва строителния надзор чрез физически лица – специалисти със завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър". С оглед на това поставеното от касатора изискване за образователно-квалификационна степен, макар и непрецизно като изказ – "с висше образование", а то, с оглед на чл. 42, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) има три степени – "бакалавър", "магистър" и "доктор", е съответно на законовото изискване и именно поради това органът не сочи тази част на изискването като нарушаваща закона, макар в мотивите си да сочи, че "не е налице изискване за наличие на конкретно образование" – стр. 18 от акта. Първоинстанционният съд обаче приема, че въведените "две условия кумулативно – висше образование с професионална квалификация "строителен инженер" или еквивалент и наличие на правоспособност за упражняване на съответната позиция" са ограничителни. Ограничително, според органа, е само изискването за професионалната квалификация, не и за образователно-квалификационната степен.

Посоченото от касатора изискване – "строителен инженер или еквивалент", е всъщност изискване за специалност. Безспорно е, както приема и органът, че с оглед на чл. 6, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 от Наредба № РД-02-20-25 в екипа на лице, които извършва строителен надзор, има и други специалисти освен строителен инженер – архитект, специалист топлотехника, електроинженер, водоснабдяване и канализация, хидротехническо, хидромелиоративно и хидроенергийно строителство, транспортно, пътно и железопътно строителство, специалист в телекомуникациите, технолог в областта на производствените процеси, специалисти, свързани със санитарно-хигиените изисквания към строежите, пожарната и аварийна безопасност, геодезията, инженерно-геоложките проучвания, юрист. Но този факт сам по себе си не води автоматично до извода на органа за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП чрез поставеното изискване за специалност на експерта.

Видно от обявата за процесната обществена поръчка касаторът, след поставеното изискване към експерта "контрол по качеството на материалите", изрично е дефинирал какво разбира по "еквивалентна специалност". Това е "специалност, получена в наше или чуждо (извън страната) учебно заведение, където съответната специалност е наименована по друг начин или обхваща същата област на знанието".

Тъй като става въпрос за висше образование в Постановление № 125 на Министерския съвет от 24.06.2002 г. за утвърждаване Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления (ПМС № 125) областта на висше образование, към която спада специалността "строителен инженер" е "Технически науки" и в нея под т. 5. 7. се включва и професионалното направление "Архитектура, строителство и геодезия". Вярно е, че касаторът не е посочил същата област на висшето образование, а същата област на знанието, но колкото и стеснително да се тълкува употребеното понятие "област на знанието" очевидно то не се ограничава до специалността "строителен инженер", тъй като изрично касаторът е посочил алтернативно възможността за друго наименование на специалността или същата област на знание.

При така дефинираното изискване касаторът не би имал основание да приеме за несъответствие с поставените критерии посочването от участник на експерт, който притежава образователно-квалификационна степен "магистър", но има специалност от професионалното направление "Архитектура, строителство и геодезия" различна от "строителен инженер". Това прави необоснован извода на органа за допуснато от касатора нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП чрез поставянето на необосновано ограничително изискване, тъй като поставеното изискване по отношение на специалността на експерта, с оглед на изрично дадената от касатора дефиниция на понятието "еквивалентна специалност", по никакъв начин не ограничава специалностите, които могат да притежават предложените от участниците експерти за позицията "контрол по качеството на материалите".

Що се отнася до мотивите на първоинстанционният съд следва да се посочи, че те са несъответни на предмета на твърдяното от органа нарушение. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, относими към експерта "контрол на качеството на материалите" у строителя, а не у надзорника. Строително-монтажните дейности и надзорната дейност над тези дейности са две твърде различни дейности, за които съществуват отделни и различни нормативни регламентации. Различията са в образователната степен, а с оглед на това и в областите на висшето образование и на професионалните направление, по смисъла на ПМС № 125, и в областите на образование според Списъка на професиите за професионално образование и обучение, приет на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). (Извън предмета на делото е несинхоронизацията между националните класификационни документи досежно областите на образование, макар този факт да има своето отражение върху способността на възложителите да определят правилно изискванията си.)

Видно от горното изводът на първоинстанционния съд и на органа за осъществено от касатора нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП поради поставено ограничително изискване към експерта "контрол по качеството на материалите" е неправилен, в противоречие с материалноправните разпоредби.

По нарушението на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП:

Първоинстанционният съд и органът приемат поставеното от касатора изискване за представяне от участниците с офертата на удостоверения за добро изпълнение и на сертификат за внедрена система за управление на качеството за нарушаващи чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП.

Безспорно е, че процесната обществена поръчка е по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП, което значи, че приложими за нея са разпоредбите на глава 26 – чл. 186 – 190 ЗОП. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗОП, редакция към процесния период, обявата за обществената поръчка се изготвя по образец и съдържа най-малко информацията по Приложение № 20. По делото не е спорно, че обявата отговаря на тези изисквания, както и че нито в Приложение № 20, нито в който и да е акт, действал към датата на публикуване на обявата, пряко е поставена забрана за прилагане към офертата на доказателства за декларираните обстоятелства, установяващи съответствие с критериите за подбор.

С оглед на това, както правилно приемат органът и първоинстанционният съд, на основание чл. 195 ЗОП, приложима е разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗОП в частта, с която установява принципа на деклариране от участника на обстоятелствата, установяващи съответствие с критериите за подбор. Целта на въведения начин на подаване на оферта е да се намалят административните затруднения пред икономическите оператори, произтичащи от необходимостта да представят значителен брой сертификати или други документи, свързани с критериите за подбор, към датата на подаване на офертата. Възприетият от националния законодател подход на деклариране на съответствието с критериите за подбор е в съответствие с Директива 2014/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24), която Законът за обществените поръчки транспонира.

Вярно е, че обществените поръчки по чл. 20, ал. 3 ЗОП не са предмет на регламентация от директивата, но националният законодател, чрез разпоредбата на чл. 195 ЗОП, е обвързал начина на деклариране на релевантните факти и обстоятелства от участниците в процедурите по чл. 18, ал. 1 ЗОП и за участниците в обществените поръчки, осъществяване по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП. Няма никаква правна и житейска логика за процедурите по чл. 18, ал. 1 ЗОП изискването на чл. 67, ал. 1 ЗОП да е валидно, а за обществените поръчки по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП, където стойността на поръчката е много по-малка, да не е.

С оглед на горното поставеното от касатора изискване за представяне на копие от удостоверенията за добро изпълнение и от сертификата за внедрена система за управление на качеството към датата на подаване на офертата е в нарушение на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП. Това нарушение, както обосновано приемат органът и първоинстанционният съд, води до нарушаване на свободна конкуренция и само по себе си представлява необосновано ограничително изискване.

Изложеното прави извода на първоинстанционния съд за допуснато от касатора нарушение правилен.

По вредата:

С оглед на установената незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение и на оспорения акт досежно нарушението по чл. 2, ал. 2 ЗОП съдът не следва да извършва преценка за наличието и на третия елемент от фактическия състав на нередността относно това нарушение.

По отношение на нарушението на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП изводът на първоинстанционният съд и на органа за наличие и на третия елемент на нередността е правилен. Тъй като става въпрос за нарушение на правилата за възлагане на обществена поръчка, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз - решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45, "неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд". Тестът на Съда досежно член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006 е изцяло приложим към член 2, точка 36 на Регламент № 1303/2013 с оглед на разпоредбата на член 153, параграф 2 от Регламент № 1303/2013.

Това прави правилен извода на съда за осъществена от касатора нередност, а наличието на нередност е основание за определяне на финансова корекция. Тъй като в случая нередността е по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, правилен е изводът на първоинстанционният съд за законосъобразно класифициране от органа на нередността по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Правилни са и изводите на съда досежно размера на финансовата корекция определен по пропорционалния метод по минимума на предвиденото, тъй като органът е изложил обосновани мотиви. Правилно е определена и основата на корекцията с оглед на 100% финансиране на проекта от средствата по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Тъй като с оглед на разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ при констатирани два или повече случая на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ се определя една финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, то факта, че изводът на първоинстанционният съд за нередността за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП е неправилен не води до промяна на крайния резултат от обжалването.

С оглед на това съдът следва да остави в сила обжалваното съдебно решение.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение размерът, на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд