Решение № 5429 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15065/2014 г.

Решение № 5429 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15065/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Ненчо Драгиев Драгиев чрез пълномощник адвокат срещу решение № 2282 от 29.10.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 4011/2013 г. С него се отхвърля жалбата му против решение № 384/10.12.2013 г. на ръководител на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 5509124566/прот. 1509/10.09.2013 г. издадено от Ръководителя на Пенсионно осигуряване при РУ "СО" гр. Пловдив с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР от КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и противоречие с материалния закон като от съдържанието на жалбата се извежда и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на РУСО Пловдив взема становище в писмен вид чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане, с които му се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Възраженията са били за незаконосъобразност на актовете на административния орган приел, че стажът положен в периодите 1.11.1979 г. - 31.01.1988 г., 1.05.1990 г. - 31.12.1999 г. и от 1.01.2000 г. - 17.06.2001 г. в Комбинат за целулоза и хартия "Стефан Караджиев" гр. Стамболийски с правоприемник "Монди Стамболийски" ЕАД на длъжностите "монтьор по ремонт и поддържка", "монтьор", "монтьор поддръжка", "майстор - бригадир", "механик на ТЕЦ" и "механик" от трета категория. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е извел констатации от фактическа страна, които не подкрепят доводите на жалбоподателя, че трудът му, положен в тези периоди следва да бъде определен като такъв от втора категория. Изводите се извеждат въз основа разпоредбите на т. 8г, т. 66а и т. 66г от ПКТП /отм./ приложението на които не дава основание за благоприятен правен извод подкрепящ доводите на жалбоподателя. При подробно изложените мотиви съобразяващи всички доводи в жалбата съдът я е отхвърлил като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба отново се поддържат доводите във връзка със спорните периоди вече като нарушения на съда при постановяване на решението. Тези доводи са неоснователни. От фактическа страна мястото и видът на работата на касатора са преценени съгласно приложените писмени доказателства по делото. За да бъде признат трудът му от втора категория, съдът правилно е приел, че не са изпълнени изискванията на разпоредбите на т. 8г, т. 66а, т. 66г от ПКТП /отм./. Заеманите длъжности "монтьор по ремонт и поддържка, "монтьор", "монтьор поддръжка" и "майстор-бригадир за периода от 1.11.1979 до 31.01.1988 г. не попадат в хипотезата на нормата от разпоредбата на т. 8г от ПКТП /отм./, съгласно която от втора категория труд е този на котляри по ремонта и монтьори по котелно оборудване в специализираните ремонтни звена на "Промишлена енергетика", "Топлоелектрически централи /ТЕЦ/, работещи на въглища: работници и инженерно-технически работници до началник /ръководител на цех/, включително от цехове "котелен", монтьори на турбинно оборудване от цех "Турбинен" и тези от специализираните ремонтни звена на "Енергоремонт". В изброяването по т. 8г от ПКТП /отм./ не попада и длъжността механик на ТЕЦ и "механик" заемана за периода от 1.15.1990 г. до 31.12.1999 г. и от 1.01.2000 г. до 17.06.2000 г. Заеманите длъжности в спорните периоди не попадат и в изброяването по т. 66а и т. 66г от ПКТП /отм./. По делото не е безспорно установено мястото на работа в спорните периоди, в какво се е изразявала трудовата функция на касатора с оглед заеманата длъжност и към коя организационно-техническа структура в предприятието е полаган трудът. Поради това и предвид разграничаването на труда по видове длъжности, категория персонал, видове предприятия и отрасли както и по организационно му разграничаване по цехове и звена констатациите от фактическа страна не дават основание да се причисли трудът на касатора към някоя от изброените в т. 8г, т. 66а и 66 г. от ПКТП /отм./ хипотези. При това положение съдът и административният орган правилно са приели, че в спорните периоди стажът следва да се определи като такъв от трета категория. В случая е неприложима и разпоредбата на т. 67 от ПКТП /отм./ тъй като няма яснота има ли специфика в трудовата функция на касатора поради общото изписване на длъжността за да се определят степента на вредности и тежести с оглед условията на полагане. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение