Решение № 8140 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2016 г.

Решение № 8140 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") В. при ЦУ на НАП срещу решение № 748 от 06.04.2016 г. на Административен съд - В. /АС - В./, постановено по адм. дело № 2589/2015 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Жалбата се поддържа в молба - становище по съществото на спора, подадена от юрск. Екимова. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли оспорването на ревизионния акт, като се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Извора" ООД гр. К., О. Б., чрез процесуалния представител адв. Манолова, във възражение, писмено становище и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебните разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: По жалба на "Извора" ООД, с обжалваното решение № 748 от 06.04.2016 г. на АС - В., постановено по адм. дело № 2589/2015 г. по описа на същия съд, е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000814000320-091-001/27.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 343/23.07.2015 г. на директор дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП. Предмет на РА, в частта подлежаща на съдебен контрол, са установени задължения за дружеството за данъци и лихви: 1. по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди - мм. 09, 10, 11.2010 г., мм. 06, 07, 08, 09, 10 и 12.2011 г., мм. 03, 04, 05, 06, 08, 09, 10 и 11.2012 г. за закупени строителни материали, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС - поради недоказано използване на материалите за икономическата дейност на РЛ, за извършени с тях СМР на собствени или наети обекти, използвани за дейността на дружеството и 2. по ЗКПО, в резултат на изменение чрез увеличение на декларирани финансови резултати за 2010, 2011 и 2012 г., на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, поради непризнаване за данъчни цели на отчетените счетоводни разходи за покупка на строителни материали по фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по т. 11 като разходи, несвързани с дейността на дружеството. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният РА, макар и при повторна ревизия, е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал в тяхната пълнота, поотделно и в съвкупност, приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Ведно с това е съобразил и доказателствената сила на събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, събраните гласни доказателства - св. Н. и Т. и прието като неоспорени заключения на съдебно-счетоводна и на съдебно-техническа експертиза. За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд е приел по отношение на спорния въпрос относно използването на закупените строителни материали за икономическата дейност на лицето, че спорните СМР са извършени, същите касаят строителни обекти на дружеството, използвани в дейността му, и в тях са вложени закупените строителни материали. Приел е, че доставките са реално извършени и направените разходи за закупуване на материалите са редовно осчетоводени и са във връзка с дейността на РЛ, поради което се дължи признаването им за данъчни цели. Обжалваното решение е правилно - законосъобразно и обосновано в тази си част. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Даденото разрешение на спорните въпроси е направено въз основа съвкупния анализ на всички относими доказателства и доказателствени средства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. Фактическата обстановка е установена пълно. Не е спорна реалността на извършените доставки на стоки - строителни материали, както и редовното им осчетоводяване при получателя и неговите доставчици. Във връзка със счетоводното отчитане на закупените и вложени строителни материали ССчЕ дава заключение за плащането им, за включването им в СД по ЗДДС, за текущо начисляване на приходи и разходи, при спазване изискванията на СС16, както и за отчитане последващи разходи за ремонт на материален актив без корекция на балансовата им стойност поради липса на промяна в икономическата изгода. Въз основа на СТЕ, свидетелските показания на св. Т. и Н., и предвид удостоверения, изходящи от община К. и от концесионера на морски плаж "К.-юг", се установява, че в периодите на закупуване на строителни материали по процесните фактури, РЛ е стопанисвало обекти - бистро "Делмар", находящо се морския плаж и хотел "Извора" като в тях са извършвани ремонтни дейности, включващи възстановяване на бистрото вследствие нанесени щети от неблагоприятни атмосферни условия и обзавеждане, боядисване, полагане на инсталации и препокриване на хотела. Предвид заключението на неоспорената СТЕ се установява влагането на строителни материали от вида и количеството на закупените с процесните фактури в двата обекта. Няма данни и твърдения закупените, фактически или счетоводни, закупените строителни материали да са влагани в други обекти на РЛ или да е извършено последващо разпореждане с тях. Въз основа на свидетелските показания се установява извършването и участието в ремонтните дейности на наетите при РЛ работници и на семейството на собственика. При така установената фактическа обстановка съдът правилно е приел, че изводите на приходните органи за недоказаност на извършването на СМР и съответно за влагането на закупените строителни материали в тях и оттам за използването им за икономическата дейност, са необосновани. Тези заключения на приходните органи са в противоречие със събраните доказателства и установените въз основа на тях релевантни за спора факти и обстоятелства. Приходните органи са се позовавали на липсата на установена кадрова и техническа обезпеченост за извършване на ремонтните дейности, за липса на издадени разрешителни и строителни книжа, на протоколи за приемане на СМР. Всички тези обстоятелства обаче само косвено имат отношение за установяване на извършените СМР и най-вече за спорния въпрос относно влагането на строителни материали във възстановяване и ремонт на обекти, използвани пряко за развиваната от РЛ икономическа дейност - туризъм, ресторантьорство, хотелиерство. Тези обстоятелства биха имали своето значение при липса на преки доказателства за необходимостта от влагане на материалите и за самото им влагане, каквито са налице в случая. В тази връзка е налице безпротиворечиво съответствие между установеното от двете експертизи и кореспондиращите с тях неоспорени писмени и гласни доказателства, вкл. събраните в хода на повторното ревизионно производство шест броя протоколи обр. 19 с приложени към тях подробни справки на закупените с процесните фактури и съответно вложени строителни материали. Оплакванията с касационната жалба са идентични с развитите тези в РА и РД. Оспорва се доказателствената сила на отделни доказателства и доказателствени средства и направените въз основа на тях фактически изводи на съда. Оплакванията са неоснователни. Направените от съда изводи са изцяло в съответствие със събраните доказателства, преценени съвкупно и при съобразяване на доказателствената им сила съобразно действащите процесуални принципи. Фактическите изводи са логически издържани и обосновани, направените въз основа на тях правни изводи - законосъобразни. В частта на РА по ЗКПО за 2010, 2011 и 2012 г. за РЛ е установено задължение за корпоративен данък на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, произтичащо от направени увеличения на декларирания за периодите финансов резултат за данъчни цели, със стойността на счетоводно отразените разходи за строителни материали като такива, несвързани с дейността на дружеството. Тези разходи са заплатените строителни материали по същите фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Предвид изводите на съда за използването на тези материали за икономическата дейност на РЛ, потвърдени като правилни и от касационната съдебна инстанция, не е налице соченото от приходните органи основание за увеличение на ФР за периодите. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Ответникът по касация, представляван от надлежно упълномощен адвокат, представя доказателства за направени разноски в касационното производство и списък, прави искане за присъждането им в размер на 1850 лева. В този установен размер искането се явява основателно и следва да се уважи. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,