Решение № 3399 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу Решение №39139 от 25.11.2025 г., постановено по административно дело №8349 от 2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-22002222000143-091-001/16.12.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна - "Имоти Престиж" ЕООД, ЕИК 175430593 чрез адв. Станчев изразява в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е прогласил неговата нищожност. Приел е, че чл. 7, ал. 3 от ДОПК установява неизменност на ревизиращия екип, като при промяна в екипа, каквато е осъществена в процесния случай по отношение на възложителя на ревизията, е необходимо да се установят предпоставките за това. Посочено е, че в настоящия случай, в хода на ревизията, след възлагането й от Е. С., е изменен този първоначално възлагащ орган, като е определен нов орган по приходите за такъв - Х. Марков. Констатирано е, че не са налице никакви данни за наличие на основание за отвод или самоотвод на С., нито доказателства за промяна на нейната длъжност към момента на изземването й, водещи до отпадане на компетентността й. По делото не са представени доказателства за трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността. Решението е правилно. Спор между страните по отношение на установените факти във връзка с установената нищожност на ревизионния акт не е съществувала. Тези факти правилно са установени от първоинстанционния съд. Установено е, че с Решение № Р-22002222000143-098-001/28.06.2022 г. на директора на ТД на НАП - София за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка (л. 161 от II том поделото), са иззети правомощията на Е. С., като възлагащ орган и са възложени правомощията на възлагащ орган на Х. Марков, като е посочено, че е във връзка със Заповед № РД- 01-466/27.06.2022г. на директора на ТД на НАП-София за отнемане функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК на Е. М. С., която е органа възложил първоначално ревизията, считано от 27.06.2022г., както и на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, без конкретизация на основание за изземване от изброените в разпоредбата. Ревизията е приключила с PA № Р-22002222000143-091 - 001/16.12.2022г., издаден от Х. Марков - органа на който е възложена иззетата от Е. С. компетентност по възлагане и ръководителя на ревизията - Р. Зрънчева, като е връчен електронно на 09.01.2023г. При така установените факти изводите на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт са правилни. На основание чл. 221, ал. 2, изречение последно от АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено обстоятелството на изземване на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Изводите на първоинстанционния съд са правилни. Действително, когато поради обективни причини органът е в невъзможност да участва в провеждането на ревизията в посочените времеви граници, следва да се приеме, че в такава хипотеза е налице "трайна невъзможност" по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Не се установява наличието на която и да е от хипотезите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган е изключение, при спазването на определени предпоставки, които не са доказани в това производство. Промяната в длъжността на органа следва да води до отпадане на компетентността на приходния орган за извършване на определените действия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателство не се явява и цитираната в решението и приобщената по делото Заповед №РД-01-466/27.06.2022 г., с която на Е. С. са отнети функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 27.06.2022 г., в нея също не е посочено защо са й отнети. Поради това тази заповед не съставлява и основание за изземване съгласно Решение № Р-22002222000144/28.06.2022 г. на директора на ТД на НАП, макар да е посочена в решението. В процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява наличието на коя от хипотезите по чл. 7, ал. 3 от ДОПК е приета за осъществена от административния орган. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като с оглед на изхода на спора, следва да му се присъдят направените разноски по представен списък на разноските в размер на 11 955 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение