Решение № 12890 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2018 г.

Решение № 12890 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на Д. Д., подадена чрез адв. Менков против Решение № 2289 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2125 от 2017 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Д. Димов от [населено място] против Ревизионен акт № Р-16002416006566-091-001/7.04.2017 г. и РА за поправка на РА №П-16002417076234-003-001/10.05.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърдени с Решение № 411/10.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите чрез процесуалния си представител юриск. Панова в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд-Пловдив е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-16002416006566-091-001/7.04.2017 г. и РА за поправка на РА №П-16002417076234-003-001/10.05.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 411/10.07.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОПа" Пловдив при Централно управление на НАП, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 8 200 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 4 046, 54 лева и за допълнително установен годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ от дейност като земеделски производител, както следва: за 2011 г. – 32 014. 90 лв. главница и лихви 17 097. 88 лв., за 2013 г. – 13 356. 61 лв. и лихви – 3 986. 39 и за 2014 г. в размер на 92 339. 13 лв. и лихви – 18 176. 71 лв. Пред настоящата инстанция с касационната жалба касатора, представя множество писмени доказателства: списък на активи по инвентарни номера за преотстъпен данък за 2011 г.; фактура № 0000012476/15.09.2014 г. с предмет авансово платени; фактура № 0000012165/28.07.2014 г. за авансово плащане по доставка за хедер; фактура № 000000944/24.07.2014 г. за авансово плащане на доставка хедер; свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника; фактура № 20000001035/9.07.2014 г. с предмет трактор; фактура № 20000001007/1.07.2014 г. с предмет аванс за доставка на трактор; договор за доставка на трактор № 26/1.07.2014 г.; приемо-предавателен протокол № 47/4.07.2014 г.; декларация сертификат за съответствие; фактура № 1000003551/11.07.2014 г. с предмет трактор-нов без кабина; фактура № 1000003087/22.05.2014 г. с предмет частично плащане на трактор; договор от 11.07.2014 г. за покупко-подажба на МПС-трактор; нотариален акт рег. № 7666/29.08.2014 г.; фактура № 0000013613/6.02.2013 г. с предмет култиватор; фактура № 0000013613/6.02.2013 г. с предмет култиватор; фактура № 0000013569/14.01.2014 г. с предмет аванс за изработка на навес за култиватор; фактура № 0000223404/23.04.2014 г. с предмет косачка и сеносъбирач; фактура № 0000012777/19.12.2014 г. с предмет сеялка; фактура № 0000008103/5.08.2014 г. с предмет радионавигационен GPS приемник; фактура №.... 8066/30.07.2014 г. с предмет авансово плащане за оборудване; декларация; договор за покупко-продажба на земеделско оборудване с три броя приложения; ф-ра №. 11372/20.08.2015 г.; декларация; ф-ра №..... 107/15.12.2014 г. за проект за навес; ф-ра №..... 3409/10.08.2015 г.; ф-ра №..... 2998/9.07.2015 г.; акт № 19/8.07.2015 г.; №..... 2896/13.03.2015 г.; проформа фактура; оферта; договор № 6/15.05.2015 г.; ф-ра №..... 14009/8.09.2015 г.; ф-ра № 8...... 1910/23.04.2015 г.; свидетелство за регистрация на товарен автомобил; договор за финансов лизинг на ППС; ф-ра №..... 5991/26.09.2012 г.; приемо-предавателен протокол; ЕО декларация за съответствие; декларация; договор за покупко-продажба; ф-ра №..... 216490/31.08.2012 г.; ф-ра №..... 214433/09.04.2012 г.; проформа фактура; договор за покупко-продажба; свидетелство за регистрация на товарен автомобил; ф-ра №..... 1726/10.09.2012 г.; договор за покупко-продажба на МПС; декларация; удостоверения; ф-ра №..... 114/3.01.2012 г.; ф-ра №..... 5306/30.03.2012 г.; ф-ра №..... 4141/29.07.2011 г.; ф-ра №..... 4861/16.12.2011 г.; договор за покупко-продажба на сеялка; ф-ра №..... 5948/19.07.2012 г.; договор за покупко-продажба на продълбочител; ф-ра №..... 102819/16.12.2012 ф-ра №..... 2084/12.12.2012 г.; г.; ф-ра № 1...... 891/25.09.2012 г.; ф-ра №..... 2443/11.04.2012 г.; декларация; проформа фактура; декларация и ЕО декларация за съответствие, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Според чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, т. е. тази разпоредба изключва възможността писмени доказателства за релевантни факти да бъдат представени за първи път пред касационната инстанция. Описаните по-горе писмени доказателства се представят за първи път пред касационния съд и не могат да бъдат обсъждани от него, поради забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените пред касационната инстанция, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. В касационната жалба се твърди, че писмените доказателства /88 бр./ са представени в хода на ревизията, което обстоятелство не се установява от съдържанието на приетата от първоинстанционния съд преписка по издаване на ревизионния акт, съдържаща 520 бр. листа. В случая първоинстанционният съд не е дал указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си и да представи преписката в нейната цялост, както и че за някои обстоятелства от съществено значение за делото не сочи доказателства, в резултат на което се е произнесъл по оспорването при непълнота на доказателствата и е изградил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка. При тези данни настоящият състав счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, които са съществени. Те препятстват възможността за ефективна проверка законосъобразността на оспорения административен акт. Наличието им е основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото му разглеждане съдът следва да обсъди и представените пред касационната инстанция писмени доказателства да установи фактическата обстановка въз основа на цялостната преценка на доказателствата и едва след изясняване на делото от фактическа страна, да постанови ново решение по съществото на спора. При този изход на делото въпросът относно разноските следва да бъде решен от административния съд при новото му разглеждане съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение изцяло следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение