Решение № 356 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2018 г.

Решение № 356 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол против решение № 5/9.01.2018 г. постановено по адм. д. № 229 по описа на Административен съд Кюстендил за 2017 г. в частта, с която касационният жалбоподателе оосъден да заплати на В. Тимева обезщетение за причинени от незаконосъобразни действия имуществени вреди в размер на 3031. 13 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считено от 28.05.2014 г. до окончателно изплащане на главницата и разниски по делото в размер на 432. 57 лв. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба В. Тимева и В. Тимев в писмено становище и в отговор на касационната жалба оспорват същата като неоснователна и молят решението на АС - Кюстендил да се остави в сила. Представителят на Върховната адмминистративна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Админисративен съд Кюстендил е уважил частично до размер на 3031. 13 лв. предявения от В. Тимева и В. Тимев срещу Дирекция за национален строителен контрол иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в принудително изпълнение на 17.02.2012 г. на заповед № ДК-02-КН/27.07.2009 г. на началника на РДНСК – гр. Кюстендил, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 42/2012 г., с която е наредено премахване на незаконен строеж "гараж", изграден от ищците. Исковата претенция е включвала обезщетение за следните вреди: обезщетение в размер на 1944, 85 лв., представляващо стойността на премахнатите части от строеж "гараж", изграден в УПИ ХІ-263, кв. 14 по плана на с. Слокощица, а именно на съборени южна тухлена стена, западна тухлена стена с монтирани гаражни врати, бетонова плоча, бетонови колони и пояси; обезщетение в размер на 188, 43 лв., представляващо стойността на строителни възстановителни работи по разрушени 4 кв. м. от източна бетонова стена на гаража – подпорна стена от железобетон, както и на стена от суха каменна зидария; обезщетение в размер на 500, 00 лв., представляващо стойността на заплатения труд за раздробяване и извозване на строителни отпадъци от железобетонни блокове; обезщетение в размер на 170,15 лв., представляващо стойността на погинали строителни материали – дъски, бичмета летви, 2 броя чували цимент и 1 куб. м. баластра, съхранявани в процесния гараж; обезщетение в размер на 55, 70 лв., равняващо се на стойността на повредена водопроводна шахта, находяща се в процесния гараж и обезщетение в размер на 172, 00 лв., равняващо се на стойността на унищожени 2 броя лозници в УПИ ХІ-263, кв. 14 по плана на с. Слокощица. Ищците са поискали присъждане на законна лихва върху обезщетенията, считано от предявяване на исковата молба на 28.05.2014 год. Исковата претенция е е уважена частично както следва: за премахнатите части от гаража - обезщетение в размер на 1 944. 85 лв., като сумата се изчислява на базата на показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на вещото лице, чрез които се установява наличието и размерът на посочените имуществени вреди и тяхната връзка с премахването на гаража при изпълнението на отменената заповед, след приспадне на 9. 5% овехтяване с оглед годината на построяване на гаража или сумата 204. 16 лв. м.; обезщетение в размер на 188, 43 лв., представляващо стойността на строителни възстановителни работи по разрушени 4 кв. м. от източна бетонова стена на гаража – подпорна стена от железобетон, както и на стена от суха каменна зидария. в резултат на изпълнението на заповедта, източната стена е частично разрушена в размер на претендираните 4 кв. м., като е срутена и долепената до гаража стена от суха каменна зидария, т. е. вредите по предявения иск са доказани. Стойността на същите съдът определя съобразно посочените от вещото лице цени за строително ремонтните работи към 2012 г. в експ. заключение вх. № 1341/4.05.2015 г., както следва: за разрушените 4 кв. м. от източната стена на гаража – 68. 97 лв. и за стената от суха каменна зидария – от 119. 46 лв. или общо 188, 43 лв. Съдъте отхвърлил като неоснователно възражението за незаконосъборазното изграждане на същата, като е приел, че стената е била функционално свързана с премахнатия строеж и надлежно проектирана, а овехтяване не се начислява поради това, че претендираното обезщетение се съизмерява със стойността на строителните възстановителни работи, а не със стойността на унищожените части на строежа. Искът за заплащане на стойността на погинали сторителни материални е уважен частично, члез прилагане на нормата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ като е установено допринасяне за вредоносния резултат от бездействие на собствениците на същите. Съдът е намалил наполовина дължимото обезщетение и присъжда в полза на ищците сумата 85, 08 лв. Присъдено е обезщетение в размер на 55, 70 лв., равняващо се на стойността на повредена водопроводна шахта, находяща се в процесния гараж. Съдът е счел предявения иск за основателен и го уважава в пълен размер. По делото е доказано, че вследствие премахването на строежа е повредена и находящата се него водопроводна шахта. От показанията на разпитан свидетел и заключенията на вещото лице е прието за установено, че шахтата е била затрупана с отпадъците от събарянето на гаража, което действие е довело до частичното й разрушаване, че шахтата е била необходима, тъй като посредством монтирания в нея спирателен кран на водопроводната тръба е осигуряван достъпа на вода до жилищната сграда в имота. Присъдено е обезщетение в размер на 172, 00 лв., равняващо се на стойността на унищожени 2 броя лозници в УПИ ХІ-263, кв. 14 по плана на с. Слокощица. Искът е приет за доказан по основание и размер в тази част от показанията на свидетелит чрез които се доказва наличието на 2 броя лозници над плочата на разрушения гараж, както и че лозниците са счупени и изсъхнали в резултат на действията по премахване на плочата на гаража. Налице е вреда, причинена вследствие изпълнението на незаконната заповед за премахване на строежа, която ответникът следва да обезщети. В останалат ачаст исковата претенция е отхвърлена, но срещу решението в тази му част не е подадена касационна жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. равилно съдът е приел, че е налице основание за търсене на отговорност на държавата от незаконосъборазни действия по изпълнение на отменена по съдебен ред заповед за премахване на незаконен строеж. По делото е приложена заповед от 27.09.2009 г. на началника на РДНСК-Кюстендил, с която е разпоредено премахването на строеж – гараж изграден от ищците, която е изпълнена на 17.02.2012 г. С влязло в сила съдебно решение заповедта е отменена. С отмяната на заповедта, е налице първата предпоставка - незаконосъобразен АА, относима за преценката на основателността на всички предявени обективно съединени искове за обезщетение, предмет на настоящото производство. По делото са събрани гласни, писмени доказателства, както и експертизи, чрез които се установява предмета и размера на направените разходи за премахване на строежа в резултат на разпореденото изпълнение. Следователно налице е причинно следствена връзка – установените разходи са направени по повод, съдържащото се в заповедта разпореждане за премахване. Направените разходи по премахване на строежа са причинената вреда вследствие изпълнението на незаконосъобразната заповед. С оглед на горното, са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 301 АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и предявените искови претенции правилно са били приети от първоинстанционния съд за основателни. На осн. чл. 221, ал. 1, предл. второ когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. в настоящия случай не се установяват твърдените в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт на АС - Кюстендил. Настоящата инстнация изцяло възприема мотивите насъдебноторешение, с което е прието, че Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1. незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие 2. настъпила вреда в правната сфера на ищците, имуществена или неимуществена, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. С влязло в сила решение е отменена заповедта на началника на РДНСК Кюстендил за премахването на гаража, изграден от ищците, т. е. заповедта е призната от съда за незаконосъобразен административен акт. С отмяната на същия, настъпила след неговото принудително изпълнение, възниква субективно право на ищците да претендират вреди от изпълнения отменен акт /арг. чл. 301, изр. последно вр. с чл. 203 от АПК/. Правилни и обосновани са изводите, че исковата претенция е частично основателна, като п равните изводи на съде в тази част са изцяло подкрепени от събраните про делото доказателства - свидетелски показания и заключения на вещо лице. Съдът е проявил процесялна активност, събрал е относимите за спора доказатгелства и въз основа на тях е изградил верни и обосновани правни изводи, които следва да се споделят от настоящата инстнация. Не са налице доказателства, представени пред първоинстнационния съд, които да подкрепятя тезана на ответната страна, поради което крайният извод на съда за частична основателност на исковата претенция е правилен. Решението на АС - Кюстендил следва да се остави в сила. В Водим от горното, Върховният административен съд