Решение № 14881 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3630/2011 г.

Решение № 14881 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3630/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ОЛИМ М" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Люлин - 6", бл. 615, вх. А, ет. 7, ап. 19, подадена чрез процесуалния му представител адв. Моллов, срещу решение от 02.12.2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 1008/08 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 417/20.09.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, ДП "Люлин", мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция - София, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34 000 лв. за данъчния период м. април 2005 г. по фактури, издадени от "КАРДАМА" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приложил разпоредбите на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). Процесните фактури са редовно издадени от "КАРДАМА" ЕООД и издателят им е регистрирано по ЗДДС лице. Данъчното събитие е възникнало в периода на издаване на фактурите. Налице са предпоставките на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит. Плащанията са извършени по банков път, а разчитането с ДДС е извършено чрез "ДДС - сметките" на платеца и на получателя. Издателят на фактурите е начислил данъка и го е отразил в счетоводните си регистри. Недобросъвестното поведение на доставчика, свързано с непредставянето на всички, поискани от данъчния орган документи, не може да се тълкува в ущърб на ревизираното дружество. Данъчният орган в хода на ревизията при извършената насрещна проверка е бил длъжен да събере всички, относими към спора доказателства, но не е сторил това. По отношение на ДДС дружеството - жалбоподател е имал законно очакване, че ще му бъде възстановен и отказът на това право накърнява правото му на собственост, защитено от чл. 1 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека. Претендира се отмяна на решението на СГС и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т. ч. адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк Павлова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 417/20.09.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, ДП "Люлин", мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция - София, с който на ревизираното дружество "ОЛИМ М" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34 000 лв. за данъчния период м. април 2005 г. по фактури, издадени от "КАРДАМА" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е постановено след повторно разглеждане на делото от друг съдебен състав на СГС в изпълнение на решение № 8936 от 22.07.08 г. на ВАС, първо отд. по адм. д. № 4433/08 г., с което е отменено първоначалното решение на СГС от 23.11.07 г. по адм. д. № 0711/06 г. и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания съдът въз основа на индивидуалната и съвкупна преценка на всички доказателства по делото да формира мотиви относно реалността на доставката, което е спорното обстоятелство. В мотивите на своето решение СГС е приел, че събраните доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за изпълнение от страна на "КАРДАМА" ЕООД на договореното в договора от 01.04.05 г., във връзка с който са издадени фактурите. В хода на ревизията дружеството-доставчик е представило фактура за закупено хале от предходен доставчик, но не и доказателства за това, че е извършило транспорт и монтаж на това хале на посоченото в договора място. Жалбоподателят от своя страна не е представил виза и разрешение за строеж, въпреки че съгласно договора е поел задължението да ги осигури, което е индиция за това, че монтаж на халето изобщо не е извършван. Касационната жалба, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, е неоснователна. Решението на СГС е правилно и законосъобразно, постановено при точно установена фактическа обстановка и правилно приложение на материалноправните норми. Установява се от Протокол за извършена насрещна проверка № 190400/2056/16.07.05 г., че на дружеството-доставчик на 29.06.05 г. е връчено искане за представяне на писмени обяснения и документи - № 190400/2056/20.06.05 г., с което е поискано да се обясни как е извършен транспортът и да се представят доказателства във връзка с това, както и да се представят доказателства за наличието на технически и кадрови потенциал за извършването на услугата и договор. Договор не е представен. Доказателства за транспортиране на халето до недвижимя имот, където следва да се монтира - също. Договорът е представен от жалбоподателя с жалбата му по административен ред. От него се установява, че изпълнителят се задължава да извърши подготовка, доставка и монтажни работи на метална конструкция /хале/ на територията на производствената база на "ОЛИМ М" ООД на ул. "Адам Мицкевич" 21. Задължение на възложителя съгласно договора е да осигури виза за проектиране и разрешение за строеж. Задълженията на изпълнителя включват почистване и подготовка на строителната площадка за извършването на монтажа на металната конструкция, подготовка на металната конструкция за монтаж, транспортиране и разтоварване на същата на мястото, указано от възложителя, изграждане на странични стени, покриване, извършване на довършителните работи съгласно проекта /ел. мощности и структурно окабеляване/. Би следвало проектната документация и строителните книжа за процесния строителен обект да се съхраняват при ревизираното дружество, което е и жалбоподател в производството пред СГС. Няма пречка, ако такива са били издадени, жалбоподателят да ги представи. Правилен е изводът на съда, че непредставянето им от страна на жалбоподателя е индиция за това, че проект не е бил изготвян и одобряван и че монтажни работи на металната конструкция не са били извършвани. Следователно, неоснователен е доводът на касатора в касдационната жалба, че непредставянето на необходимите доказателства е резултат от недобросъвестното поведение само на доставчика и недобре извършената насрещна проверка от страна на данъчния орган в хода на ревизията. От страна на доставчика е представена фактура за закупуването на метално хале, както и доказателства за това, че е разполагал към посочения период от време със строителни работници. Доказателства, че именно закупеното от предходен доставчик по фактурата метално хале е транспортирано от него и монтирано на терена на възложителя не са представени. Що се отнася до подготовката на площадката за монтаж на халето, изграждане на странични стени и на ел. инсталация и структурно окабеляване, то тези видове строителни работи изискват и закупуването на определени строителни материали и транспортирането им до обекта, за което също не са представени доказателства. С оглед на изложеното, решението на СГС като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на спора, за касационната инстанция на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено в първоинстанционното производство, а разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не се предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение