Решение № 1786 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14966/2010 г.

Решение № 1786 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14966/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 10034 от 20.07.2010 г. постановено по адм. дело № 1128/2010 г., Върховният административен съд, седмо отделение е отхвърлил оспорването на "ОМЪ-99 " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 122, вх. А, ет. 7, ап. 27 срещу решение № 418/10.11.2009 г. на Съвета за електронни медии в частта, с която е определено да заплати държавна такса в размер на 50 лв. във връзка с изменение на индивидуална лицензия за радиодейност № 441 - 00254/11.01.2001 г. Срещу решението е подадена касационна жалба от " ОМЪ-99" ЕООД, чрез управителя на дружеството Кирил Димитров Илиев, с наведени оплаквания за отмяната по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 предл. 1 и 3 АПК. Ответникът - Съветът за електронни медии, чрез процесуален представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационна жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а по същество счита същата за неоснователна. Върховния административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1АПК. Съобщението за изготвеното решение на тричленния състав на ВАС е връчено на касатора на 22.07.2010 г., пощенското клеймо върху плика, с който е била изпратена жалбата до ВАС е от 3.08.2010 г. /т. е. спазен е законоустановеният 14-дневен срок/. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразно, решението, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание - 32, ал. 1, т. 9 и т. 16 и чл. 125б Закона за радиото и телевизията и чл. 5, ал. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност. След като по безспорен начин е установено изменение на лицензията на дружеството - касатор, което е лицензиран оператор за радиодейност с определена лицензия за създаване и разпространение на програма с наименование " радио Романтика" с музикален профил, по отношение на наименованието от "ОМЪ - 99" ООД на " ОМЪ - 99" ЕООД, както и на лицата упражняващи контрол върху управлението т. е. са изменени и индивидуализиращите данни за оператора, обосновано е прието че се дължи заплащането на такса за това изменение - чл. 102, ал. 3, т. 4 ЗРТ. Съгласно сочената разпоредба радио и телевизионните оператори заплащат такса за изменение и допълнение на лицензията, съответно за промени в регистрираните обстоятелства. Размерът, сроковете и начините на плащане се определят, съгласно чл. 102, ал. 6 от закона, с Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност. Тарифата, по силата на законова делегация, се приема от Министерския съвет. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Тарифата за извършване на промени в издадена индивидуална лицензия за радио и телевизионна дейност, свързани с регистрираните обстоятелства в търговския регистър, се събира такса в размер на 50 лв. С оглед на така установеното нормативно предписание, таксата, определена в т. II на решение № 418 от 10.11.2009 г. е била дължима и законосъобразно определена по размер. Правилно съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за недължимост на таксата, поради неосъществяване на лицензираната дейност. След като лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от Закона за радиото и телевизията, каквито данни не са налице, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се подчинява на режим, различен от установения в закона, както правилно е прието. Установено е било, че лицензията е действаща, независимо дали осъществява или не разрешената дейност, поради което законосъобразен е извода, както на административния орган, а така също и от съда за задължителността на предвидената такса от 50 лв. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 4 от закона не изключва дължимост на такса при неосъществяване на дейността на лицензирания радиооператор. При тази фактическа обстановка като е приел за законосъобразно оспореното решение в атакуваната му част, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и решението е постановено въз основа на тях. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, с оглед на което същата следва да се уважи. По изложените съображения Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,