Решение № 6314 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО), район „Банкя“, чрез юрк. Кюрпанова като процесуален представител, против решение № 42457 от 17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6525/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му. Ответниците - М. Д. Х., С. Х. Ц., Д. Х. Й. и В. М. М., чрез пълномощника си адв. Недялков, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК и във връзка с указанията, дадени в решение № 6558 от 17.06.2025 г. по адм. дело № 5428/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено предходно постановено по спора решение № 9436 от 18.03.2025 г. по адм. дело № 8131/2024 г. на Административен съд София – град и делото е върнато за ново разглеждане, по жалба на М. Д. Х., С. Х. Ц., Д. Х. Й. и В. М. М. се отменя отказ, обективиран в писмо рег. № РБН24-ГР94-644-III/29.07.2024 г. на кмета на СО, район „Банкя“ по преписка с вх. № РБН24-ГР94-644 и същата се връща на административния орган за ново произнасяне съобразно тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите на съдебния акт в 14 - дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат, съдът приема, че отказът е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Обосновава извод, че установените по делото данни съдържат индиция за надлежно проведено изменение на подробния устройствен план (ПУП) на м. „в.з. Спирка Иваняне - м. Бели брег“ съгласно влязла в сила заповед № РД-50-88/07.03.1996 г. Счита, че пропускът да се нанесе това изменение в действащия регулационен план от 1967 г., както и да се запази графичната част на административния акт в архива на районната администрация, не е основание да се откаже извършването на заявената административна услуга за отразяване на заповед № РД-50-88/07.03.1996 г. в плана за регулация и в информационната система за регулационните планове на Столична община. Приема, че като възлага на заинтересованите лица повторно провеждане на процедура по изменение на ПУП, каквато вече е била проведена и е приключила с цитираната заповед от 1996 г., административният орган нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Достига до заключение, че пропускът на компетентния орган да съхранява графичната част на одобреното изменение на ПУП представлява неизпълнение на задълженията му по чл. 5, ал. 5 ЗУТ, последиците от което не могат да бъдат вменени в тежест на заинтересованите лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), назначена в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява, че със заповед № РД-50-88/07.03.1996 г. на кмета на СО, район "Банкя", на основание чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) е одобрено разделянето на парцел (сега УПИ) XVI-692 в кв. 3 по плана на вилна зона "Бели брег" на два парцела: XVI-692 и XVIа-692. По силата на това изменение на плана е сключен договор за доброволна делба на недвижим имот от 31.01.1997 г., съгласно който наследодателите на ответниците в настоящото производство получават в дял и стават собственици на новообразувания парцел XVIа-692. По повод подадено до "ГИС-София" ЕООД искане за отразяване на заповед № РД-50-88/07.03.1996 г. в поддържаната от дружеството информационна система на кадастралните, регулационните и застроителните планове на СО, е разменена кореспонденция с кмета на СО, район "Банкя", в която общинската администрация потвърждава, че в техническия архив на района не се съхранява преписката по процедираното изменение на ПУП, а е налична единствено текстовата част на заповедта за одобряването му. Във връзка с тази информация, настоящите ответници отправят искане до компетентния орган за издаване на заповед за отразяване на заповед № РД-50-88/07.03.1996 г. в действащия план за регулация и в информационната система на регулационните планове на СО. В отговор на това искане е постановен оспореният пред първоинстанционния съд отказ, с който се указва, че заинтересованите собственици следва да инициират нова процедура за изменение на ПУП-ПР, тъй като преписката по издаване на заповедта не се съхранява и няма как да бъде изпратена на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) на СО за отразяване, а освен това административният акт е издаден при действието на друг закон с други собственици. При тези данни законосъобразен е изводът, че с искането за нанасяне на одобреното през 1996 г. изменение в действащия регулационен план е заявено извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, както и че оспореният отказ представлява съгласно § 8 ПЗР АПК индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, който подлежи на съдебен контрол. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оспореният отказ е законосъобразен с оглед направеното в съдебно заседание изявление на вещото лице, че не може да потвърди категорично наличието на годни документи за нанасяне на изменението в действащия регулационен план. Преценката дали данните по административната преписка са достатъчни за отразяване на заповед № РД-50-88/07.03.1996 г. в плана за регулация не е от компетентността на вещото лице. Експертът може да извърши проверки и технически установявания относно провеждането на процедурата по изменение на ПУП и в какво се състои то, но съдът е този, който следва да направи правен извод за възможността да бъде изпълнена заявената административна услуга. Настоящият състав споделя извода за наличие на достатъчно данни относно изменението на ПУП, одобрено с влязла в сила заповед № РД-50-88/07.03.1996 г., което позволява нанасянето му в действащия регулационен план. По делото е приобщена текстовата част на заповедта, която се съхранява в архивите на общинската администрация. Въпреки че нейната графична част не се пази в нарушение на задължението за това, данни за съдържанието на изменението се съдържат в скица № АГ-94-Р-26 на парцел XVIа-692, издадена от администрацията на СО, район „Банкя“ на 27.03.1996 г. и заверена като актуална към 16.01.1997 г., в която заповед № РД-50-88/07.03.1996 г. е отразена. С оглед на това, че при действието на ЗТСУ (отм.) скиците на парцели, издавани от общинската администрация, представляват копие на влязъл в сила ПУП, към датата на издаване на посочената скица заповедта от 1996 г. е в сила. Данни за съдържанието на графичната част на заповедта се съдържат и в комбинирана скица от 2022 г. за пълна и частична идентичност на поземлен имот с идентификатор 32216.2293.176. Площта на новообразуваните парцели XVI-692 и XVIа-692, както и границите им, са посочени в договор за доброволна делба на недвижим имот от 31.01.1997 г. Въпреки че назначената по делото СТЕ констатира, че на двата екземпляра (на инженерно платно) и на хартиеното копие на плана от 1967 г. не е отразено одобреното през 1996 г. изменение, в заключението си вещото лице потвърждава, че от материалите по делото се установява, че планът за регулация на м. „в.з. Бели брег“, кв. 3, в обхвата на парцел XVI-692 e изменен със заповед № РД-50-88/07.03.1996 г., като са образувани два нови с номера XVI-692 и XVIа-692. Противно на доводите на касационния жалбоподател, смяната на собствеността на засегнатите имоти, както и одобряването на кадастрална карта за територията, която отразява наличието на два отделни ПИ, не представляват нови обстоятелства, които препятстват нанасянето на одобреното през 1996 г. изменение в действащия регулационен план. Отразяването на заповед № РД-50-88/07.03.1996 г. следва да се извърши в изпълнение на предвиденото в чл. 5, ал. 5 ЗУТ задължение на общинската администрация да поддържа устройствените планове в актуално състояние, като в случая актуален е именно регулационният план, изменен със заповедта от 1996 г. Евентуална пречка за отразяване на тази заповед би било последващо изменение на ПУП, засягащо посочените имоти, каквото в случая няма данни да е процедирано. Неоснователно е изискването на административния орган за провеждане на повторно изменение на ПУП при наличието на влязло в сила идентично такова. Правилно първоинстанционният съд приема, че възлагането на нова процедура за изменение на ПУП от заинтересованите лица противоречи на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 АПК, като собствениците на имоти не следва да поемат тежестта на едно ново административното производство, за да бъде поправено неизпълнението на законовото задължение на административния орган да съхранява както текстовата, така и графичната част на акта за изменение на действащия ПУП. Следва да се има предвид също, че предмет на договора за доброволна делба на недвижим имот от 31.01.1997 г., който е надлежно вписан, са парцели XVI-692 и XVIа-692 с граници и площ съобразно одобреното през 1996 г. изменение на ПУП. Съответно, ново изменение на регулационния план, по силата на което тези УПИ се образуват от разделянето на имота, би повдигнало въпроса относно съществуването им към датата на извършване на делбата. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.02.2026 г. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатения от ответниците адвокатски хонорар е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване на процесуалните действия на пълномощника им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,