Решение № 3857 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2009 г.

Решение № 3857 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената Съботин Илиев Чаушев от село Дъбница, обл. Благоевград касационна жалба срещу решение № 229/07.05.09 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 1420/08 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОА-301 от 11.09.08 г. на Областния управител на област Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, незаконосъобразен е изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 1, т. 11 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на област Благоевград не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, съответствието на решението с материалния закон и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Благоевград е била заповед № ОА-301 от 11.09.2008 г. на Областния управител на област Благоевград, с която е отхвърлено като неоснователно искането на Съботин Илиев Чаушев - за изплащане на еднократно обезщетение, съгласно ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата съда е приел, че същата е издадена от компетентния орган по чл. 5 от ЗПГРРЛ при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Според чл. 2 от закона, право на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди имат лицата, изброени в чл. 1, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Чаушев претендира еднократно обезщетение при наличие на хипотезата на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, имаща предвид "лица, осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания". Установено е, че с присъда № 24/25.04.85 г. постановена по НОХД № 80/1985 г. на Хасковския окръжен съд, Съботин Чаушев е бил осъден за това, че е направил опит да излезе през границите на България, без разрешение на надлежните органи на властта. Видно от мотивите на присъдата, за извършването на престъплението липсва политически елемент. При изчерпателното изброяване на лицата в чл. 1 от закона, по отношение на всички, законодателят е предвидил, че е необходимо те да са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Това обстоятелство в конкретния случай не е доказано. Така постановеното решение е правилно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, каквото е твърдението на касатора в касационната му жалба. Правилно е приел първоинстанционния съд, че липсват доказателства, установяващи обстоятелството, че бягството на жалбоподателя през границата е било поради причини, свързани с незаконната му репресия поради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Правилно съдът е приел, че опитът за бягство не се установява да е следствие от упражнена репресия и недоволство от насилствено сменяне имената на касатора. Законосъобразно този извод е базиран на всички доказателства по делото, включително и факта, че Чаушев, въпреки облекчената административна процедура - не се е възползвал от възможността и не е възстановил имената си. Поради изложеното, обжалваното съдебно решение на Административен съд- Благоевград, като правилно и законосъобразно и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение