Решение № 15032 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 361/2019 г.

Решение № 15032 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 361/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Класанов, М. Класанов и С. Класанов чрез техния пълномощник срещу решение № 6986/23.11.2018 г. по адм. д. № 4179/2018 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба "Комфорт хаус" ООД и кметът на район "Витоша" при Столична община не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Комфорт хаус" ООД с искане за нищожност на констативен протокол от 09.05.2016 г. на комисия, назначена със заповед № РВТ 16-РД91-33/12.04.2016 г. на кмета на район "Витоша", с който протокол е установено, че "жилищна сграда с магазини, кафе-сладкарница и подземни гаражи, находяща се в УПИ VI-278, кв. 70 по плана на гр. София, район "Витоша" не е завършена на етап груб строеж, тъй като покривната конструкция на сградата не е завършена съгласно одобрения проект, като предвидената покривна конструкция не е изпълнена." С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожно констатираното в протокола в частта му относно установеното "жилищна сграда с магазини-, кафе-сладкарница и подземни гаражи, находяща се в УП VI-278, кв. 70 по плана на гр. София, район "Витоша" не е завършена на етап груб строеж, тъй като покривната конструкция на сградата не е завършена съгласно одобрения проект, като предвидената покривна конструкция не е изпълнена." За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно нотариален акт № 170 нот. д. № 158/2008 г. жалбоподателят е придобил право на строеж върху процесния имот, собственост на К. Класанов, М. Класанов и С. Класанов. По искане на жалбоподателя като инвеститор на обекта е издадено удостоверение изх. № 9000-214/1/06.02.2015 г. за степен на завършеност на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, подписано от едно лице, според което "жилищна сграда с магазини, кафе-сладкарница и подземни гаражи, находяща се в УПИ VI-278, кв. 70 по плана на гр. София, район "Витоша" е изпълнена в груб строеж. До администрацията в район "Витоша" от М. Класанов е поискано да назначи комисия, която да констатира действителното фактическо положение, респективно липсата на завършеност на строежа на фаза "груб строеж" и да издаде съответния документ, съдържащ установеното фактическо положение на строежа към настощия момент. В резултат на това искане е назначена комисия и е издаден оспореният констативен акт. Според съда актът се явява ревизиращ по начин да отмени предходно издаден такъв с различно съдържание. Органът е следвало да прецени, че се касае за искане за издаване на акт с противоположно съдържание на вече издаден такъв от същата администрация. В случая институтът на отзив е неприложим поради наличието на стабилен административен акт. Неприложимо е и производството по реда на чл. 99 и следващите АПК. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 99 АПК и не е проведено производство по реда на чл. 100 АПК. Издаденият акт представлява прикрита отмяна на предходен такъв, издаден от същата администрация и с противоположно съдържание, което е извън правомощията на съответните органи. Така постановеното решение е допустимо като постановено по допустима жалба, депозирана от заинтересовано лице. Решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон: В случая не се касае за изменение или отмяна на друг с противоположно съдържание административен акт-удостоверение изх. № 9000-214/1//06.02.2015 г. за степен на завършеност на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, тъй като оспореният констативен протокол не съдържа такъв диспозитив. При липсата на диспозитив за отмяна на предходен административен акт не може да се приеме, че цитираното удостоверение е и мълчаливо отменено. Дори да съдържаше отменителен досежно издаденото удостоверение диспозитив и да се преценяват наличието, респективно липсата на основанията по чл. 99 АПК, то това би било въпрос на законосъобразност на акта, но не и на неговата валидност. Поради това в разглеждания аспект следва да се подчертае, че двата акта са издадени от различни органи, като удостоверението за степен на завършеност е издадено от едно лице, а разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ изисква степента на завършеност на сградата до груб строеж да се извърши с констативен протокол, какъвто е оспореният. Предвид изложеното обжалваният констативен протокол не е нищожен като постановяващ прикрита отмяна на предходен акт. По принцип само тежък порок на основанията за отмяна на административен акт води до нищожност. В случая не са налице основания за невалидност на оспорения протокол. Той е издаден от компетентен, посочен в закона орган и в кръга на материалната компетентност на издателя на акта, в изискуемата се форма-под формата на констативен протокол. Констативният протокол материализира ясно формулирано волеизявление на издателя на акта- посочената и назначена с нарочна заповед комисия. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая констативният протокол е издаден на визирано в закона основание и удостоверява обстоятелства, които са посочени за установяването им в закона. Не са налице и толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават невалидност на акта. Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел. Поради това актът не е засегнат от толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожността му. Предвид изложеното, като е обявил невалидност на оспорения административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. Спрямо констативния акт не са налице толкова тежки пороци, водещи до нищожност на същия. Поради това следва обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго решение в смисъл на отхвърляне на жалбата на "Комфорт хаус" ООД срещу констативен протокол от 09.05.2016 г. на комисия, назначена със заповед № РВТ 16-РД91-33/12.04.2016 г. на кмета на район "Витоша". Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,