Решение № 1431 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6143/2007 г.

Решение № 1431 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6143/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ж като процесуален представител на Д. Н. С. от с. П., община Д., и Н. К. Н. от гр. Д. срещу въззивното решение № 262/2007 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д. № 956/2006 г. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Добричкият окръжен съд по въззивна жалба само на Д. С. и Н. Н. е отменил решението на Добричкия РС от 2.VI.2006 г. по гр.д. № 38/2005 г. в частта за присъдените суми за уравнение на дяловете и за дължимите от съделителите държавни такси и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Б. Н. К. да заплати на основание чл. 288, ал. 3 изр. 1 и чл. 288, ал. 6 от ГПК (отм.) в 6 месечен срок от влизането на решението в сила: наС. В. Н. и на Н. Г. Н. по 1137.50 лв., на Д. С. - 2274.99 лв., на М. П. Н. - 758.33 лв. и на Н. К. Н. - 758.33 лв., ведно със законната лихва, присъдениса в тежест на съделителите държавни такси съобразно стойността на дяловете им и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която делбеният имот - едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ **** кв. 14 по плана на с. П., е поставен в дял на Б. Н. К. на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). За да постанови решението в частта по възлагането, въззивният съд е приел, че прекратяването на съсобствеността в случая следва да се извърши по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), вземайки предвид в тази връзка, че делбеният имот е жилищен, неподеляем, съсобствеността върху него е възникнала по наследяване, към момента на откриването на наследството на наследодателя Н (1960 г.) само Б. е живял в имота, а наследството на Велика Г. представлява получен от нея дял от наследството на съпруга й Н. К. Н. И двамата претендиращи възлагане съделители - Б. и Д. - не притежават друго жилище. Като неоснователно е оценено възражението на Д. Н., че Б. не отговаря на изискването да не притежава друго жилище, тъй като притежава право на ползване върху друг жилищен имот. Изискването на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) касае само вещно право на собственост, но не и на ползване. Касационната жалба на Д. С. и Н. К. Н. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се неправилност на изводите на въззивния съд, че Д. С. не отговаря на изискването на закона да е живяла към момента на откриването на наследството в делбения имот, че е без значение, че към момента на откриването на наследството на Велика Г. Б. К. вече е бил напуснал имота. Твърди се и че Б. К. не отговаря и на изискването да не притежава друго жилище, тъй като той си е запазил право на пожизнено ползване върху отчужден от него жилищен имот. Иска се отмяна на решението и възлагане на делбения имот на Д. С. или изнасянето му на публична продан. Ответниците по касационната жалба С. В. Н., Н. Г. Н., Б. Н. К., М. П. Н. и М. К. Н. не са заявили становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че не е била налице предвидената в чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) предпоставка за възлагане на делбения имот на Д. С. - тя да е живяла в този имот към момента на откриването на наследството, и че са били налице всички предвидени в посочената разпоредба предпоставки за възлагане на имота на Б. К. Съдът е взел предвид в тази връзка установеното с обясненията на Д. С. в с.з. на 26.IV.2006 г., че от 1956 г. тя живеела на квартира в гр. Д., че била жител на този град, че се омъжила през 1957 г. и със съпруга си живеели на квартира пак там, че към момента на смъртта на наследодателя Н (1960 г.) живеела в града, а в процесния имот живеели Б. и С. С оглед на това обстоятелството, че Д. С. "прихождала" всяка седмица при родителите си, както тя твърди в обясненията си, не обуславя извод, че е живеела в делбения имот по смисъла на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), което предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение установяване и пребиваване в имота с цел използването му по предназначение, в какъвто смисъл е т. 7 от ТР № 1/2004 г. Не е в съответствие със закона и съдебната практика и второто оплакване на касаторката. Не се отразява на наличието на предпоставките за възлагане на имота на Б. К. обстоятелството, че към момента на откриването на наследството на Велика Н. (1973 г.) той вече е бил напуснал това жилище. За възлагането по чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права. При две и повече наследства, ако съделителят, имащ качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в имота към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона. Това в разглеждания случай е несъмнено установено. Процесният имот е останал в наследство от починалия през 1960 г. общ наследодател на страните и към този момент Б. К., негов син, е живял в имота. Без значение с оглед на това е обстоятелството, че към момента на смъртта на Велика Н., съпруга на наследодателя и майка на страните, която също е била сред наследниците на Н. Н., Б. К. вече не е живеел там. В този смисъл се е произнесло и ОСГК с т. 9 от ТР № 1/2004 г. Неоснователно е и последното оплакване на касаторите. Правилно въззивният съд е приел, че притежаваното от Б. К. право на ползване върху друг жилищен имот не представлява "притежаване на друго жилище" по смисъла на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) и че поради това то не представлява пречка за възлагането му на делбения имот. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,