Решение № 7527 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13386/2019 г.

Решение № 7527 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13386/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, представляван от процесуален представител юрисконсулт Колева срещу решение № 141 от 04.09.2019 г., постановено по адм. дело № 347 по описа за 2017 г. на Административен съд Ловеч. С решението е прогласена нищожност на решение за налагане на финансова корекция на "Контрасти БГ" ЕООД № 11/312/02171/3/01/04/01 от 07.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на постановения съдебен акт и да се постанови решение по същество като се отхвърли жалбата, подадена от "Контрасти БГ" ЕООД срещу решението за финансова корекция. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение. По делото е представен писмен отговор от 29.10.2019 г. от "Контрасти БГ"ЕООД, представлявано от Е. Петрова и адвокат Христова, в който се взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Излагат се подробни доводи в отговора и в представена по делото писмена защита от 09.06.2020 г., както и в съдебното заседание на 9.6.2020 г. Претендират се разноски по представен по делото списък. Върховна административна прокуратура, чрез участващия в производството пред ВАС прокурор, дава становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде отменено и да се отмени административния акт и се върне преписката за ново произнасяне. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането по същество следва да се съобрази следното: Предмет на контрол пред административния съд е било решение за налагане на финансова корекция на "Контрасти БГ" ЕООД № 11/312/02171/3/01/04/01 от 07.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел, че това решение е нищожно. Основанията му за това са били свързани с прогласяването на нищожност на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ /Методиката... / с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440 от 2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд /ВАС и потвърдено от петчленен състав на същия съд с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757 по описа за 2019 г. Съдът е посочил, че финансовата корекция била определена въз основа на тази Методика..., която като нищожна не е била породила никакви последици, поради което и издадения административен акт – решение за определяне на финансова корекция, също било нищожно. Едновременно с това съда е счел, че следва да изложи мотиви и относно твърдяната незаконосъобразност. Разгледал е теоретичните постановки на текстовете на ЗУСЕСИФ, както и на Регламенти, посочил е, че актът е издаден от компетентен орган. В тази част на съдебния акт отново е повторено, че "административен акт, издаден въз основа на несъществуващо правно основание е материално незаконосъобразен". Решението е неправилно. То е постановено в нарушение на материалния закон. Налице е необоснованост в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения и следва да бъде отменено и делото – да бъде върнато за ново на разглеждане на друг състав на административния съд. Независимо от липсата на конкретно посочване от касатора за допускане на съществени процесуални нарушения, следва да се има предвид, че твърдението за необоснованост, предвид събраните и липсата на допълнително събиране на доказателства от първата инстанция, както и изложените мотиви в касационната жалба, сочат именно допуснати съществени процесуални нарушения и обосноват отмяната по чл. 209, т. 3 във всичките посочени в разпоредбата основания. Забраната за нови фактически установявания, при липсата на каквито и да било такива от първата инстанция, съгласно чл. 220 от АПК, лишават настоящата инстанция от исканото от касатора произнасяне по същество на спора. Първата инстанция няма произнасяне по същество на спора. В съдебния акт съдът се е ограничил само до повторение на процеса на отпускане на помощта и процедурата по издаване на обжалваното решение, както и теоретични разсъждания, които не се оспорват от нито една от страните, и е приел, че с прогласяване на нищожността на Методиката... е налице нищожност и на самия административен акт, тъй като тя била основание за налагане на финансовата корекция. Този извод не кореспондира нито с данните по делото, нито с визираното в административния акт. Корекцията е наложена в размер на 360326, 09 лв., с решение на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20 а ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 1 и т. 4 вр. с чл. 43, ал. 1, т. 1 от, чл. 16, ал. 2, чл. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Това са посочените правни основания в титулната част на обжалваното решение на директора на ДФЗ. Отделно фактическите основания, послужили за издаване на акта са подробно и надлежно изложени в мотивната му част. Твърди се от административния орган, че е установена функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия. Разгледани са подробно инвестициите на двата съседни проекта – къщи за гости, сключения договор, бизнес плана на процесното дружество за периода за който са отпуснати средствата, разкриването или не на работни места и т. н. Посочени са текстове от сключения договор и Наредбата.., накрая е посочено, че се прилага въпросната Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2014 г., когато са установени нередности и поотделно са наложени за отделно констатирани четири нарушения съответно 100% и 50% от заложените параметри. Видно от всички фактически основания, същите са били такива, посочени като предпоставки в Наредба № 29 и ЗУСЕСИФ. Съдът не е изследвал нито едно фактическо основание, не е разгледал нито едно от посочените нарушения, няма анализ на приложените разпоредби на Наредбата.. и закона. Обжалваното решение за финансова корекция не е издадено само и единствено на основание прогласената за нищожна Методика. Напротив всички изложени мотиви са по описаните нормативни разпоредби, за които първата инстанция не е посочила какво приема или не, какво е приела като фактически установявания, въз основа на кои доказателства, представени в административната преписка и събрани в съдебното производство. Задължение е по АПК да се разгледат предпоставките по Наредбата и закона, да се съберат необходимите доказателства за това, да се анализират в съдебния акт и да се даде възможност всяка от страните да докаже твърденията си и надлежно и задължително в съдебния акт да се обсъдят като се даде вяра на едните или другите предпоставки по закон. Съдът изобщо не е посочил и обсъдил събраните и в съдебното производство доказателства и съотносимостта им към спорните въпроси. Първо и надлежно съдът е следвало да определи спорните въпроси, да направи преценка дали са налице описаните фактически предпоставки за налагане на финансова корекция за всяко едно от описаните в административния акт нарушения. Ако се приеме, че не са налице тези фактически установявания на административния орган, не се налага обсъждане на приложената нищожна Наредба. Ако са налице, следва да се посочи кои от тях, или всички, и съответно да се премине към преценка на размера, който също е съобразно Наредбата и закона при положение, че е възможно. При липса на такава възможност се връща на административния орган само по отношение на размера, поради липсата на начин за определянето му. Предвид изложените мотиви е наложен извода за неправилност на решението на първата инстанция поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Следва да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се направят надлежни фактически установявания съобразно описаната в административния акт фактическа обстановка, да се обсъдят събраните доказателства, да се даде възможност на страните – на всяка от тях да докаже твърденията си, да се допълнят нови доказателства, ако е необходимо и да се направи надлежна преценка колко и кои от посочените нарушения в административния акт са налице. Да се обосноват с обсъдените нормативни изисквания в Наредба 29 и ЗУСЕСИФ, да се уточни процедурата по която е проведена проверката на дружеството да се посочи приложимите нормативи и се изведат съответните правни изводи. При новото разглеждане на делото следва да бъдат направени преценките за разноските във всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение