Решение № 6073 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1805/2009 г.

Решение № 6073 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1805/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Началникът на РДНСК е обжалвал решението от 14.11.2008 г. по адм. д. № 35/2008 г. на Габровския административен съд, с което е отменена негова заповед от 23.01.2008 г. за отхвърлянето като недопустима на жалба срещу разрешение за строеж и преписката е изпратена на кмета на общината за произнасяне по искането за спиране на строежа. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Ответниците по касационната жалба с изключение на "КАРТАЛ" АД, което не е взело становище по нея, я считат за основателна, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. 1. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо общината. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ, чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това главния архитект не може да обжалва заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, нито да участва в делото по обжалването й - чл. 153, ал. 1 АПК вр. чл. 215 ЗУТ, включително да бъде процесуално субституиран от общината по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Следва решението в тази част да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК. 2. Неоснователна е касационната жалба срещу решението в останалата му, допустима част. а. В писмото до общината, по което е постановена заповедта, няма нито пряко, нито косвено искане за отмяна на строителното разрешение, макар разрешението да е цитирано в обстоятелствената част на писмото. Единственото волеизявление е било за спиране на извършваното строителство и това се потвърждава от адресата на писмото. Поради това неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на извода на съда, че самото строително разрешение не е било предмет на обжалване с него. Последвалите заповедта оспорвания на разрешението, направени по делото и на които се позовава касаторът, са неотносими към съществуването на оспорване към момента на издаването й, именно който е от значение за законосъобразността й - чл. 170, ал. 1 АПК. б. При липсата на жалба като административнопроизводствена предпоставка по чл. 216, ал. 2 ЗУТ за издаването на заповедта правилно съдът я е отменил и е изпратил писмото за произнасяне от кмета на общината, адресат на искането и компетентен да спира незаконни строежи съгласно чл. 222а ЗУТ. Кметът, обаче, следва да прецени първо допустимостта на самото искане като има предвид, че органите за административен контрол по устройство на територията по ЗУТ действат (с изключение на чл. 196, ал. 2 от закона) служебно и нямат задължение да разглеждат жалби на граждани и организации срещу незаконно строителство, подменяйки предвидената им като подведомствена на съда защита (чл. 119 вр. чл. 117 КРБ и чл. 14, ал. 1 вр. чл. 2 ГПК). При неоснователността на касационните оплаквания решението в допустимата си част следва да остане в сила - чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК. Воден от горното Върховният административен съд