Решение № 4528 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2019 г.

Решение № 4528 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" срещу Решение № 234/14.12.2018 г. по адм. дело № 234/2018 г. по описа на Административен съд – Я.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че в оспорената заповед липсват конкретни мотиви по отношение на конкретния заявител и причините да получи отказ от финансиране и посочва, че административния орган се е позовал на обстоятелството, че е налице недостатъчен бюджет за финансиране на заявлението, определен в заповедта за откриване на съответния прием. Касационният жалбоподател счита, че редът на кандидата в общото предварително класиране и получените от него 48 точки, съотнесен към бюджета по мярката показва, че заявлението не е подложено на последваща обработка, защото не е попаднало в обхвата на проектите, на които сумата на заявената субсидия е до 130% от бюджета, определен в т. 2 от заповедта за прием, т. е. заявления получили не по-малко от 53, т. или до № 869 от Приложение № 113 й. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответната по касационната жалба страна – Х. Мочев от [населено място], чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х. Мочев срещу заповед № 03-РД/5981/16.12.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"/ДФ3 за отказ да бъде финансирано Заявление за подпомагане с ИД № на проекта 26/04/1/0.0.0053. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е приел, че жалбата е основателна и е отменил оспорената пред него заповед. За да достигне до този правен извод е приел за установено от фактическа страна следното: Х. Мочев е подал в определения със Заповед № РД-09-755/04.10.2016 г. на Министър на земеделието и храните срок, заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Търсеното финансиране е за проект "Закупуване на специализирана селскостопанска техника и прикачен инвентар за нуждите на животновъдно стопанство и отглеждането на бял трън". Общия размер на разходите по проекта на лицето е в размер на 84815, 85 лева. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е отказал да финансиране на проекта, като е обосновал отказа си с недостатъчен бюджет по подмярка 4. 1. Според първоинстанционния съдебен състав, заповедта е издадена от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия. Оспорения административен акт е приет за незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че в процесната заповед не са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган да упражни компетентността си, което е нарушило правото на защита на насрещната страна, доколкото са неясни съображенията за постановения отказ. Посочено е, че горното нарушение е поставило съда в невъзможност да упражни контрол, тъй като не е ясна волята на административния органи и липсва яснота дали постановеният акт се основава на приложимата правна норма и дали е съобразен с целта на закона. Страните в производството не оспорват обстоятелството, свързано с наличието на подадения голям брой заявления за финансиране по тази мярка, във връзка с което е била налице хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/2015 година и постъпилите заявления за финансиране, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от същата са оценявани по критериите за оценка, посочени в приложение № 7. За изясняване на спора по делото е назначена и приета съдебна експертиза. Представеното заключение не е оспорено от страните. В решението си съдът е описал приетите за установени факти, по които страните също не спорят. Така е установил, че със заповед № РД09-755 от 4.10.2016 г. министъра на земеделието и храните /понастоящем министър на земеделието, храните и горите/ е определил период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата - 7.12.2016 г. Фиксирал е размера на финансовата помощ за приетите заявления в периода на прием - левовата равностойност на 237 000 000 евро. Установил е, че в периода на прием са били постъпили 3165 броя заявления, от които 2 926 нови и 239 прехвърлени от предходния обявен прием през 2015 г. със заявена финансова помощ в размер 1497406525. 03 лв. С оглед факта, че общата заявена финансова помощ е по-голяма от определения със заповедта за прием бюджет спрямо заявленията е приложена процедура за обработка в ограничен бюджет, като е направена предварителна оценка на всички заявления по критериите за подбор, предвидени в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. Заявлението за подпомагане, подадено от Х. Мочев е получило 48 бр. точки при класирането съгласно критериите за подбор, който брой е недостатъчен, за да получи финансиране в настоящия период на прием на заявления за подпомагане по подмярката, която заповед е изпратена с уведомително писмо за отказ изх. № 01-6500/8624/17.12.2017 г. Съдът е приел, че липсват, касаещи конкретния заявител, представения от него бизнес план, съответствието му с приложимите критерии за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г., както и с получените или отнети по всеки от критериите точки. Съдът е приел, че административният орган се е задоволил да отбележи, че се отказва поради недостатъчен бюджет по подмярката, като е обхванал само общата хипотеза засягаща всички заявители и изразяваща се в съображенията за недостатъчност на бюджет по подмярката. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съдебен състав е приел, че непосочването на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което е основание за отмяна на атакуваната заповед. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: При напълно изяснена и неоспорена от страните фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби, водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт. В оспорената заповед не се съдържат конкретни мотиви относно спора по заявлението – дали за заявеният проект, с който се кандидатства са присъдени коректния брой точки по критерий 1. 4 от Приложение № 7 от Наредба № 9/2015 година и дали заявените от лицето техника, предмет на инвестиционното намерение ще бъде използвана изцяло за нуждите на животновъдното стопанство на кандидата и за отглеждане на бял трън. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил обосновани и законосъобразни мотиви относно утвърдените от УО на ПРСР 2014-2020 г. насоки за критерии за, според които предимство по критерий 1. 4 получават заявления за подпомагане в които 20 точки получава кандидат, за когото са изпълнени едновременно следните две условия, а именно: 100% от допустимите разходи са насочени изцяло към поне два от секторите по т. 1. 1, 1. 2 и 1. 3 и съотношението на допустимите инвестиционни разходи изцяло насочени към един от секторите по т. 1. 1, 1. 2 или 1. 3 към общите допустими инвестиционни разходи не надвишава 65%. Съдът правилно е взел предвид заключението на назначената експертиза, според което от предоставения Бизнес план и заявление за подпомагане е видно, че техниката предмет на инвестиционно намерение ще бъде използвана изцяло за нуждите на животновъдното стопанство на кандидата и за отглеждане на Бял трън, защото секторите попадат в т. 1. 2 и 1. 3, като инвестицията към нито един от двата сектора не надвишава 65% от общите допустими разходи. Експертът е посочил, че не са изложени никакви мотиви от страна на ДФЗ за намаляване на заявените точки от 20 на 19. Вещото лице е счело, че инвестицията попада поравно и в двата сектора и след като не надвишава 65% е следвало да бъде определен пълния размер точки по този критерии. Съдът правилно е преценил, че липсват формулирани в административния акт конкретни мотиви, свързани с оценка на представения от кандидата за финансиране бизнес план и съответствието му с приложимите критерии за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. След като административния орган не е изпълнил задължението си да мотивира пряко влияещото върху законните права и интереси решение за отказ на финансиране на своевременно депозираното от Мочев заявление за подпомагане с ИД № на проекта 26/04/1/0.0.0053, е налице допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на мотиви не дава възможност на засегнатото от акта лице да осъществи в пълнота гарантираното и му закона право на защита и участие в производството. Липсата на мотиви е пречка и за съда да прецени законосъобразността на оспорения пред него административен акт. Констатираните от съда нередности в описания по – горе смисъл, правилно са приети като основания за определяне на оспорения акт като незаконосъобразен и за неговата отмяна. При липсата на твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, същото следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. С оглед изхода на производството следва де се уважи искането на ответната по касационната жалба страна за присъждане на разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Настоящият състав намира за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платения от Х. Мочев хонорар за процесуалното представителство. Съобразно установената практика на Върховен административен съд, производството по ЗПЗП не е с материален интерес и в случая намира приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платения хонорар за процесуалното представителство пред касационната инстанция в размер на 3065, 47 лв. е прекомерно завишен. С оглед фактическата и правна сложност на делото хонорара следва да бъде намален до 1000 лв., които касационния жалбоподател следва да заплати на ответника Х. Мочев. За разликата до 3065,47 лв. искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение