Решение № 2597 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14754/2012 г.

Решение № 2597 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14754/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павел Радославов Топалов с адрес гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 66, ап. 1, чрез процесуалния му представител адв. Христо Мандалчев, против решение № 168 от 29.09.2012 г., постановено по адм. дело № 165/2012 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЯМ-96/7.05.2012 г. на началника на РУП - Мадан при ОД на МВР - гр. Смолян, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца" и жалбоподателя е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 150 лв. - на Областна дирекция на МВР - Смолян. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Счита, че първоинстанционния съд е направил необосновани изводи и неправилно е приложил материалния закон. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция, както и да бъдат отменени присъдените разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началникът на РУП - Мадан, чрез процесуалния си представител юрк. Диев, счита, че жалбата е неоснователна и постановеното решение е правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. С атакуваното решение състав на Административен съд Смолян е отхвърлил жалбата на Павел Радославов Топалов, против заповед № ЯМ-96/7.05.2012 г. на началника на РУП - Мадан при ОД на МВР - Смолян, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. Решението е правилно. Съдът е установил, че съгласно акт № 135/6.05.2012 г. на контролен орган при РУП Мадан на 6.05.2012 г. около 06.35 ч. в с. Баните, Павел Радославов Топалов е бил спрян за проверка. Водачът отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. При направените пет опита не вдухва достатъчно въздух в техническото средство, което отчита "Г-1". Издаден му е талон за медицинско изследване № 0162153, но резултат от направена кръвна проба до момента не е представен нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата съдебна инстанция. С издадената заповед е била наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". Съгласно чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: налагат, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Видно от приложените по делото доказателства и въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба първоинстанционния съд е формирал верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ - отказ да бъде извършена проверка на касатора с техническо средство - "Алкомер 931". Даването на негодна проба за извършване на проверка с техническо средство по своя характер представлява отказ за извършване на такава проверка. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Именно и с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Възражението на касатора, че в обжалваната заповед не са посочени мотиви за налагането на ПАМ е неоснователно, тъй като заповедта съдържа необходимите реквизити визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран - в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярка. Принудителните административни мерки, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са наказания. Принудителните административни мерки и наказанията, за извършени административни нарушения, имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията на правната норма, а вторите - на санкцията на правната норми. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Актовете за налагане на принудителни административни мерки са административни актове, докато тези, за налагане на административно наказание - правораздавателни. Неоснователно е и възражението на касатора, относно определения в заповедта 6 месечен срок. Срокът за налагане на ПАМ е по силата на закона и не зависи от волята на административния орган, тъй като същия действа при обвързана компетентност и няма възможност да определя срок на ПАМ, различен от посочения в разпоредбата. Предвид изложеното не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, постановено от Административен съд Смолян. При данните по делото, преценката на съда е обоснована, постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени претендираните от ответника - началника на РУП - Мадан съдебни разноски в размер на 150 лв., за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,