Решение № 269 от 14.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 854/2012 г.

Решение № 269 от 14.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 854/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия С. П. Г. против въззивно решение № 345 от 21.10.2011 г. постановено по в. н. о. х. д. № 542/2011 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, който се поддържа и в съдебното заседание от защитника на подсъдимия. Твърди се, че законът е нарушен, защото е приложен неправилно- касаело се до деяние по чл. 245 от НК и се иска алтернативно или приложение на чл. 9, ал. 2 от НК или след преквалификация приложение на чл. 78а от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна, не е допуснато соченото касационно основание, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 345 от 21.10.2011 г. по в. н. о. х. д. № 542/2011 г. е потвърдил присъдата от 11.05.2011 г. постановена по н. о. х. д. № 27/2011 г. на Окръжен съд- Монтана. С присъдата подсъдимият С. П. Г. е признат за виновен в това, че на 09.01.2010 г. в гр. Б. прокарал в обръщение неистински паричен знак- една банкнота с номинал 50 лв. серия и номер АИ 2381582, емисия 1999 г., с която платил на З. Ф., обслужващ бензиностанция за закупено гориво, като знаел, че банкнотата е подправена, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК е и втория подсъдим П. Х. А. На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК съдът е отнел веществените доказателства по делото, а именно два броя банкноти с номинал от по 50 лв. Съображенията, изложени в подкрепа на единствения довод за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, са не само идентични с тези, направени с въззивната жалба, но и прочита на касационната жалба по същество налага извод за буквален препис на въззивната жалба. Настоящият състав намира, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК. Посочени са ясно основанията, поради които не са приети доводите, изложени в подкрепа на жалбата, като съставът на въззивния съд изключително задълбочено е дал отговор на всяко едно от направените възражения. Това е сторено независимо от обстоятелството, че разглеждането на делото е по реда на Глава двадесет и седма от НПК "Съкратено съдебно следствие" и подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Върховният касационен съд изцяло споделя съображенията на въззивния съд относно съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние, както и отсъствието на предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Тъй като спор по фактите не е налице, а не се излагат и нови аргументи в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона, настоящият състав не намира за необходимо да повтаря съображенията на въззивния съд, които са достатъчно обстойни и правилни. Поради изложените съображения Върховният касационен съд, намери, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато нарушение обосноваващо отмяна или изменяване, то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение