Решение № 6993 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2015 г.

Решение № 6993 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. И. М. против Решение № 1142 от 4.06.2015 г. по админ. дело № 3152/2014 г. на Административен съд П. (АС П.). С жалбата се иска отмяна на процесното решение, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдението, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения е аргументирано с това, че административният съд не е обсъдил в цялост всички събрани доказателства, включително показанията на разпитаните по делото свидетели. Според касаторът липсата на мотиви в решението, съобразно твърденията на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и относно дали са налични предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответния административен орган, поради издаване на нищожен административен акт обуславя наличието на основания за неговата отмяна. В писмена молба, подадена от пълномощника на касатора адв. Бучкова се поддържа жалбата и се моли същата да бъде уважена и да бъдат заплатени разноски по делото. Ответникът - О. К., в съдебно заседание, чрез адв. Стойчев моли да се остави без уважение, подадената касационна жалба като неоснователна и недоказана. Подробни съображения в тази насока са развити в представената писмена защита. Иска да се присъдят и сторените съдебни разноски, за което представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на съдебния процес не е било доказано настъпването на вредни последици в резултат на обявена за нищожна заповед на кмета на община К. от 18.06.2012 г. за спиране на строеж. Счита, че приетата по делото експертиза е дала отговор само за средства, които биха се вложили в консервацията на обекта. Приема, че не е налице и причинно- следствената връзка между административният акт и причинените на ищеца вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочва, че ищецът не е доказал вреди от овехтяване или повреждане (компрометиране) на имота, следователно такива не следва да се присъждат. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 1142 от 4.06.2015 г. по админ. дело № 3152/2014 г. от Административен съд П. се ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ш. И. М. иск за претърпени имуществени вреди в размер на 4080 лева, в резултат на спирането на строителство с обявената за нищожна Заповед № РД 15-00-237 от 18.07.2012 г., издадена от Кмета на О. К., изразяващи се в средствата, необходими за отстраняването на щети по сградата, за строително- монтажни работи и закупуване на нови строителни материали. На следващо място се осъжда Ш. И. М. да заплати на О. К., сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение и СТЕ. За да достигне до този резултат, АС П. установява, че за имота, който е собственост на ищеца има влязло в сила Разрешение за строеж № 15 от 13.07.2011 г., издадено от Главния архитект на О. К., за обект: Нискоетажна жилищна сграда /Основно застрояване/ в УПИ VI-504.400, кв. 23, по плана на гр. К. В последствие строителството е спряно със Заповед № РД 15-00-237 от 18.07. 2012 г., издадена от Кмета на О. К., с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 222а т. 1 и т. 4 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпът до посочения строеж. Административен съд П. с Решение № 2508 от 18.11.2013 г. по админ. дело № 773/2015 г. е прогласил нищожността на посочената заповед. Решаващият съд е изслушал свидетелите, ангажирани от двете страни, като е кредитирал показанията на свидетeлката Г. Тюфекчиева, които кореспондират с допълнителното заключение по СТЕ, събрано в хода на частно гражданско дело № 804 от 2014 г. на VII гр. състав при ПРС, с което се констатира, че има изпълнени СМР, извън описаните в Заповед № РД 15-00-237 от 18.07.2012 г. на Кмета на О. К. Според първостепенния съд, след като заповедта е произвела своето действие се налага правният извод, че вредите, които е претърпял ищецът са в пряка причинна връзка със собственото му неправомерно поведение, защото не е имал основание, но е продължил строежа и след 18.07.2012 г., и във връзка с това е направил и съответните разходи. Достигнат е извод, относно неприложимостта на чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като вредите са в пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ищеца. Предвид тези съображения АС П. е намерил, че не са налице предпоставките: наличие на реална вреда, настъпила за ищеца и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС П. е неправилно и необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Действително в случая е налице отменена Заповед № РД 15-00-237 от 18.07.2012 г., издадена от Кмета на О. К., с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 222а т. 1 и т. 4 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на процесния обект. С това е налице изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а e необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. На основание чл. 4 от ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно и необосновано, като постановено при липста на мотиви относно спорния въпрос по делото и всички развити твърдения на ищеца. Решаващият съд, макар и в кратки мотиви е възприел фактическата обстановка и точно извел приложимата правна уредба. Мотивите са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите доводи на ищеца. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементи от фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинена вреда и причинна връзка с отменения админ. акт. Заповед № РД 15-00-237 от 18.07.2012 г., издадена от Кмета на О. К., с която е спряно изпълнението на строежа е връчена на 18.07.2012 г. Първоначално същата не е обжалвана в указания за това срок и е породила правни последици. Впоследствие с жалба от 12.03.2013 г. се иска да се обяви нейната нищожност, което искане е уважено от АС П., който с Решение № 2508 от 18.11.2013 г. по админ. дело № 773/2015 г. е прогласил нищожността на посочената заповед. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т.е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт. В случая не е налице причинена имуществена вреда, която да е пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Ищецът е извършвал действия в изпълнение на влязъл в сила админ. акт и е следвало като добър стопанин да се погрижи за запазване на строежа. Освен това той е бил длъжен да изпълни всички предписания на заповедта и така да отстрани пречките за осъществяване на строителството. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства и аргументирано е посочил кои от тях кредитира и защо. Анализирал е данните от тях, като ги е обсъдил, съгласно приложимата правна уредба. От ищеца не е доказана причинена вреда, предвид претенцията за обезщетение на извършени разходи за средствата, необходими за отстраняването на щети по сградата, за извършени строително монтажни работи и закупуване на нови строителни материали. Този извод не се променя от приетото по делото експертно заключение, което е дало отговор само за средства, които биха се вложили в консервацията на обекта, т.е. на евентуалните, несигурни разходи, които могат да бъдат налице, но не и реално извършени такива. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, изразяващи в платен адвокатски хонорар в размер на 600, 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение