Решение № 9425 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. Кисьова от гр. Карлово, чрез адв. Мерджанова срещу решение 41 от 11.01.2022 г., постановено по адм. дело 1958/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване законосъобразността на Разрешение за строеж 58/18.05.2020 г. на главния архитект на Община Карлово и одобрения инвестиционен проект за "Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда" в ПИ 36498.502.611 по КККР на гр. Карлово. Претендира разноски. Ответникът главен архитект на Община Карлово не взема становище по жалбата. Ответницата Р. Василева , чрез адв. Салчев, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено Разрешение за строеж 58/18.05.2020 г. на главния архитект на Община Карлово ведно с одобрения инвестиционен проект за "Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда" в ПИ 36498.502.611 по КККР на гр. Карлово, УПИ IX-487, кв.147 по плана на гр. Карлово. За да постанови този резултат, административният съд е приел, при напълно изяснена по делото фактическа обстановка, че е нарушена забраната по чл.148, ал.7 от ЗУТ, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорените строителни книжа, тъй като предвидената за настрояване и реконструкция сграда на основно застрояване е незаконен строеж не се представят строителни книжа, а такива не са открити в общината и от вещите лица. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради несъобразяване нормата на §53, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ. Съгласно ал. 1 на § 53 от ПЗР на ЗУТ /ДВ бр. 101/2015 г./ търпимите строежи по § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на закона и по § 127, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.), които са с постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В тази изключителна хипотеза, въведена през 2015г. от законодателя, незаконните строежи с постоянен устройствен статут по силата на самия закон се приравняват на законни строежи и за тях не се прилага забраната на чл.148, ал.7 от ЗУТ. В случая се касае за настрояване и реконструкция на незаконен строеж - сградата на основно застрояване в УПИ IX-487, кв.147 по плана на гр.Карлово, за която не са открити строителни книжа, но е установено, че е била изградена към 1966г., надлежно отразена в кадастъра и в регулационния и застроителен план, като сграда в режим на запазване и дори с предвидено надстрояване на един етаж. Следователно сградата е търпим строеж по смисъла на §16,ал.1 от ПР на ЗУТ с градоустройствен статут. Заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза безпротиворечиво и категорично сочи, че сградата на основно застрояване е отразена в действащият кадастрален, регулационен и застроителен план, одобрен със заповед 938/1966г. на кмета на гр. Карлово, в тъмно кафяв цвят / за запазване/ и с предвидено надстрояване на един етаж, т.е. притежава постоянен устройствен статут. Вещите лица констатират и съответствие на разрешеното настрояване и реконструкция с предвидения по плана характер на застрояване, плътност на застрояване и коефициент на интензивност на застрояването, както и че надстрояването е в контура на съществуващата едноетажна сграда , с отразените в плана параметри. Вещите лица констатират, че местоположението на предвидената за надстрояване сграда е определено с действащия ПУП ПРЗ от 1966г, на който отговаря издадената виза, с която е изцяло съобразен одобреният технически проект, респ. разрешението за строеж. Установено е също, че реконструкцията и надстрояването касаят само жилищната сграда и са в обема на същата - конструктивни елементи излизащи извън това застрояване няма и не се предвиждат, а допълващото застрояване не е предмет на инвестиционния проект. Следователно оспорените строителни книжа / проекта и РС/ не страдат от пороци, които да сочат на незаконосъобразността им, а приложимостта на изключителната хипотеза на §53, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ игнорира забраната на чл.148, ал.7 от ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл.222,ал.1 АПК постановено друго ,с което се отхвърли жалбата на Р. Василева срещу Разрешение за строеж 58/18.05.2020 г. на главния архитект на Община Карлово и одобрения инвестиционен проект за "Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда" в ПИ 36498.502.611 по КККР на гр. Карлово, като неоснователна. С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията на М. Кисьова за присъждане на разноски, дължими от Р. Василева , които възлизат в общ размер от 970лв - 70лв държавна такса и 900лв адв.възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение