Решение № 9871 от 30.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Политическа партия Движение за права и свободи /ППДПС/-София и Х. Летифов, Х. Хамид, Б. Абазов, В. Кръстева, Д. Ибрямов, Е. Кълков, Е. Ебатин, И. Хаккъ, Н. Джафер, С. Али, С. Симеонов, Х. Садъков, Х. Адемов, М. Карадайъ, всички представлявани от адв. ФИКРИ, надлежно упълномощена против решение 3183 от 13.05.2019 г., постановено по адм. дело 2514/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което съдът e отхвърлил жалбата на ДПС и сочените физически лица срещу решение 57/29.01.2019 г. по преписка 283/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Петчленен състав. С решението КЗД е установила, по жалба на касаторите че К. Велчев , народен представител и председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при 44-то Народно събрание на Република България, чрез изказванията си при обсъждане на законопроект със сигнатура 754-01-41 от 07.07.2017г. за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в заседание на комисията на 14.09.2017г., както и в пленарна зала на 21.09.2017г., не е извършил дискриминация по смисъла на чл.4 , ал.2 и ал.3 на ЗЗДискр. по признак етническа принадлежност , политическа принадлежност, тормоз по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДискр. и расова сегрегация по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗЗДискр. Установено е още, че К. В., народен представител и председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при 44-то Народно събрание на Република България, с адрес на призоваване: [населено място], пл. Народно събрание 2, чрез изказванията по повод обсъждане на законопроект със сигнатура 754-01-41 от 07.07.2017г. за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в медийното пространство, както следва: HTTPS://novini.bg/video/l.8335 ; публикация от 28.09.2017г. на официалната страница на news.bg и от 29.09.2017г. в предаването на БНТ Още от деня на адрес http://news.bnt.bu/ba/a/k.-vel . не е извършил дискриминация по смисъла на чл.4 , ал.2 и ал.3 на ЗЗДискр. по признак етническа принадлежност и политическа принадлежност, тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДискр. и расова сегрегация" по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗЗДискр. Със същото решение е оставена без уважение жалба с вх. 60-00-27/23.11.2017г. Касаторите оспорват първоинстанционното съдебно решение като неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено процесуално нарушение касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат съображения за незаконосъобразност на изводите на съда, мотивирали крайния резултат за отхвърляне на оспорването. Въз основа на наведените в касационната жалба доводи и възражения, които поддържат в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Фикри молят за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът по касация Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез юрк. Главчев, поддържа тезата за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а оспореното решение на АССГ потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на претендирано от касатора адвокатско възнаграждение над минималния размер, възразява за прекомерност, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото. Ответникът по касация К. Велчев, чрез процесуален представител адв. Димитрова също оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба . Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, прецени установените по делото факти и приложимата към тях материалноправна уредба, в рамките на правомощията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни по делото с право на касационно обжалване съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, упражнено в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решение 57/29.01.2019 г. по преписка 283/2017 г. на КЗД, Петчленен състав, с което административният орган е приел за неоснователно оплакването на политическата партия и физическите лица, че със свои изказвания като народен представител- К. Велчев , направени на 14.09.2017 и 21.09.2017г. при обсъждане на внесен за разглеждане законопроект е осъществил дискриминация спрямо различни малцинствени етнически общности от българското дружество- турци, помаци, роми. След извършена проверка и анализ на съдържанието на оспореното изказване: Ние също няма да подкрепим закона, но изчаквах да се изкажете. Становищата на двете министерства са категорични и ясни. Преди имаше категория борци. Знаете как обществото реагираше на тези привилегии. Колкото до допълнението към пенсиите - не можем да се върнем към стари практики отпреди 10 ноември 1989 г.. Аналогични са изказванията на Велчев и в пленарна зала , при обсъждане на законопроекта, както и при негови медийни изяви. КЗД е приела, че изказванията на Велчев и използваните от него думи и изрази- не може да се приеме, че с тях са накърнени честта и достойнството на жалбоподателите и е създадена за тях застрашителна, враждебна и обидна среда. Обстоятелството, че жалбоподателите намират за неуместно направеното в изказванията на Велчев сравнение на предложенията в законопроекта с предоставените в миналото привилегии на активни борци против фашизма не предполага наличието на дискриминация в различните й форми, не накърнява права и интереси на политически опоненти или други лица и не създава среда за нарушаване на равноправието. Прието е, че в изказванията на Велчев липсва конкретика, поради което липсва конкретика и цел. При тези обстоятелства, решаващият състав на КЗД най общо е посочил, че личните, субективни усещания и емоции на една част от реципиентите на изказването на Велчев, отразяващи вътрешния им светоглед при възприемането на подобна информация с неоспоримо негативно съдържание, не могат да имат значението на общовалиден критерий при оценката на дадено изказване като враждебно или дискриминационно. Поради това отправената от политическата партия и физическите лица претенция до КЗД е била отхвърлена като неоснователна. Решението на КЗД е обжалвано пред АССГ с доводи , че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и процесуални правила. Въз основа на изяснените факти по спора и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на процесния административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е приел от правна страна, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. По отношение на съответствието на акта с материалния закон, върху което се концентрира спорният по делото въпрос, първоинстанционният състав е възприел становището, че претендираната пред КЗД дискриминация не се доказва и установява процесните изказвания на Велчев, в качеството му на народен представител не представляват злоупотреба със свободата на изразяване на мнение; не са ангажирани от жалбоподателите доказателства за създаването на унизителна или застрашителна среда за членовете на партията и физическите лица, която е задължителен елемент от фактическия състав на претендираното нарушение на чл. 4, във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. За създаването на такава среда не е достатъчно самото изказване, т. е. използваните в него изразни средства, нито публичният му характер, превръщането му в публично достояние чрез средствата за масова информация. Анализирайки легалните дефиниции на понятията тормоз, дискриминация, неблагоприятно третиране, подбуждане към дискриминация и расова сегрегация- административния съд е направил извода, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатьчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, като при всички случаи следва да се изразява в някой признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Наред с това съда е съобразил изказванията на К. Велчев с конституционното право за свободно изразяване на мнение или убеждение- чл.39,ал.1 от Конституцията на Република България, прогласено и в чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, чл.19 от Международния пакт за граждански и политически права, чл.39 от Конституцията на Република България. Това право включва изразяването на мнение и разпространяването му, но то не е абсолютно и е съпроводено със специални задължения и отговорности и може да бъде ограничавано за зачитане на правата и доброто име на другите. По-специално това право не включва пропагандирането на омраза, ненавист, враждебност или унижаване на основата на етнос, раса, религия и други признаци, което следва от разпоредбите на чл.20, чл.26 от МПГПП, чл.4 от Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (МКЛВФРД), чл.1 от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета на ЕС от 28.11.2008г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия, посредством наказателното право, чл.39, ал.2, във връзка с чл.6 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, чл.162, ал.1 и ал.З, и чл.164,ал.1 от НК. Изразяването и разпространението на мнение е ограничено от забраната за дискриминация, която е установена в законите именно за санкциониране на прояви на расизъм, ксенофобия, хомофобия или други форми на нетолерантност. Следва да бъде съобразено още, че процесните изказвания са направени от Велчев, в качеството му на народен представител при и по повод обсъждане на предложен законопроект. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно, при следните съображения: По делото няма спор за факти. Същите са установени правилно още в производството пред административния орган, възприети са от първоинстанционния съд, поради което не следва да се преповтарят от касационната инстанция. Спорът по делото е относно законосъобразността на изводите на КЗД, потвърдени и допълнени с решението на АССГ, с които е отхвърлена като неоснователна жалбата на ППДПС и физическите лица. Правилен е изводът на съда за недоказаност на претенцията за създаване на унизителна или застрашителна среда като задължителен елемент от фактическия състав на дискриминацията по смисъла на чл. 4, във вр. с § 1, т. 1 ЗЗДискр. Дословно думите и изразите дали повод за твърденията на касаторите са във връзка с внесен за разглеждане законопроект на редовно заседание на парламентарна комисия, проведено на 14.09.2017г., когато К. Велчев. е изрекъл : Ние също няма да подкрепим закона, но изчаквах да се изкажете.Становищата на двете министерства са категорични и ясни. Преди имаше категория борци. Знаете как обществото реагираше на тези привилегии. Колкото до допълнението към пенсиите - не можем да се върнем към стари практики отпреди 10 ноември 1989 г. . . .. Изказвания, в подобен контекст и смисъл Велчев е правил нееднократно, включително и пред електронни медии. В случая, народния представител изразява становище на парламентарна група, с което се противопоставя на създаване на привилегия на определена категория лица/ независими от етническата им принадлежност/ , предвидена в законопроект за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, споделя становището на КЗД, изразено в мотивите на обсъждания административен акт, подкрепено от съда, че в случая поведението на К. Велчев , в качеството му на народен представител и председател на парламентарна комисия , е обхванато от прогласената в Конституцията на Република България свобода на изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово - писмено или устно (чл. 39, ал. 1 от КРБ), която съставлява неразделна част от изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта. Отчитайки ценността на неизменната и присъща за всяко демократично общество категория на свободата на словото, следва да се имат предвид и заложените в самата конституционна уредба допустими ограничения за нейното прилагане. Правилно е прието , че в конкретиката на разглеждания случай изказванията на Велчев не могат да бъдат прието като накърняващи човешкото достойнство и правото на добро име на личността (посредством употребата на стереотипизиран, принизяващ и обиден език, който не държи сметка за необходимостта от разграничаване при представянето им в обществото на отделните членове на една и съща общност), а допринасят за формиране на демократични мнения и следва да се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото. Ето защо, по отношение на установената липса на "дискриминация" по смисъла на чл. 4, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., което да е обективирано с процесното изказване на К. Велчев, мотивите на административния акт и тези, изложени в решението на съда, се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Действително, по своето съдържание и насоченост, процесното изявление не разкрива умисъл за насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършването на дискриминация. По изложените съображения , решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на КЗД сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното , Върховният административен съд, пето отделение,