Решение № 15521 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2012 г.

Решение № 15521 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград против решение № 688/8.05.2012 г. по адм. дело № 200/2012 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Небие Алилова Джилджова, от с. Сатовча, област Благоевград счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице сочените касационни основания и първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Приема, че Небие Джилджова е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към датата на ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация за периода 26.11.2010 г. - 5.12.2010 г., тъй като след смъртта на съпруга си по силата на чл. 60, ал. 2 и чл. 60а от Търговския закон е станала собственик на търговското предприятие и до вписването на тези обстоятелства Търговския регистър е внасяла дължимите осигурителни вноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 688/08.05.2012 г. по адм. дело № 200/2012 г. Административен съд - Благоевград е отменил решение № 021/5.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № ПОВН-37/13.01.2012 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, началник отдел "КПК" при ТП на НОИ, с което е разпоредено Небие Алилова Джилджова, от с. Сатовча да възстанови недобросъвестно получени парични помощи за профилактика и рехабилитация за периода 26.11.2010 г. - 5.12.2010 г. в размер на 387, 00 лева и лихви 83,87 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и в нарушение с целта на закона - основания за тяхната отмяна като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Небие Джилджова е била в трудови правоотношения с ЕТ "Ахмед Джилджов - Родопи" - с. Сатовча. Лицето, действащо като едноличен търговец - Ахмед Джилджов, е починало на 27.06.2010 г., а Джилджова като преживяла съпруга и придобила търговското предприятие и фирмата с договор за прехвърляне на предприятие на едноличен търговец от 12.07.2010 г., когато останалите наследници са я дарили със своите части. Обстоятелствата по прехвърлянето са вписани в Търговския регистър на 19.08.2011 г., след няколко отказа за вписване, постановени на различни основания. През целия период от смъртта на физическото лице, действащо като едноличен търговец, настъпила на 27.06.2010 г., до датата на вписване в Търговския регистър на поемане на предприятието на едноличния търговец от Небие Джилджова - на 19.08.2011 г., същата е внасяла за себе си осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство, като осигурявано лице на основание трудов договор. По делото е установено, че през този период Небие Джилджова е осъществяла трудова дейност, която е била същата като дейността, осъществявана от нея по трудовия договор, сключен с едноличния търговец. През периода 26.11.2010 г. - 5.12.2010 г. ответницата по касационната жалба е ползвала услугите на рехабилитационен център "ПРО" ЕАД - клон Павел баня, за което е издадена фактура за сумата от 378,00 лева, която сума и е изплатена от ТП на НОИ - Благоевград с платежно нареждане от 23.12.2010 г. Предприетите от органите на НОИ действия по възстановяване на отпуснатите по чл. 11 от КСО суми са обусловени от позицията, че Джилджова не е била осигурено лице в периода 26.11.2010 г. - 5.12.2010 г. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали Небие Джилджова има качеството "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство за периода от смъртта на физическото лице, действащо като едноличен търговец, с когото е имала сключен трудов договор, до датата на вписването в Търговския регистър на поемането от същата по реда на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 2 от Търговския закон на предприятието на едноличния търговец. Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и т. 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Неоснователни са развитите от касатора доводи, че внасяните за процесния период осигурителни вноски са били недължими. Неправилно е становището на административния орган, че със смъртта на едноличния търговец, който е бил работодател на Небие Джилджова, трудовото правоотношение между същите е прекратено. Със смъртта на физическото лице се открива неговото наследство, а когато това лице е действало като едноличен търговец, в наследството му се включва и предприятието на едноличния търговец. Наследниците на починалото лице получават наследството му съобразно наследствените си права и когато са повече от един, го придобиват в съсобственост. В случая починалото лице има трима наследника, един от които е Небие Джилджова, поради което след откриване на наследството, тримата са придобили наследството, включително и предприятието на едноличния търговец в съсобственост. На това основание по трудовото правоотношение между ЕТ "Ахмед Джилджов - Родопи" като работодател и Небие Джилджова, като работник, е настъпила промяна на страната на работодателя в резултат на смяна на собственика на предприятието на ЕТ. Прехвърлянето и поемането на предприятието на ЕТ е породило правни последици и е противопоставимо на трети лица след вписването на тези обстоятелства в Търговския регистър, т. е. след 19.08.2011 г. Едва след тази дата може да се приеме, че има сливане на качествата работодател и работник и съответно - пречка за съществуване на трудовото правоотношение. От изложеното се налага изводът, че за периода от 27.06.2010 г. до 19.08.2011 г. внасяните за Небие Джилджова осигурителни вноски са били дължими и тя е имала качеството на осигурено лице. Законосъобразно административният съд е приел, че за страната са били налице основания за получаване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и правилно е постановил отмяната на актовете на органите на НОИ. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,