Решение № 510 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2017 г.

Решение № 510 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Община Попово и касационната жалба на дружество "Златен плод" ЕООД против решение № 92 от 01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 43 по описа за 2016 г. на Административен съд - Търговище. Община Попово обжалва решението в частта, с която е обявена нищожност Заповед № 3-11-219 от 18.03.2011 г. на кмета на община Попово, с която разпоредено изземването на общински имот, представляващ терен с идент. № 57649.503.2281. 5 по КК на гр. Попово, като е определен срок на "Златен плод-В" ЕООД за доброволно премахване на павилиона, поставен върху общински терен до 28.03.2011 г. и община Попово е осъдена да заплати на "Златен Плод" ЕООД гр. Попово ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Попово, извън регулация № 76, обезщетение в размер на 9 126 лв. за имуществени вреди от неправомерно унищожен павилион за плодове и зеленчуци в гр. Попово, ведно с лихвите за забава в размер на 4 605, ЗЗ лв., считано от датата на унищожаването на вещта 12.04.2011 г. до датата на завеждане на иска, ведно с лихвите за забава до окончателното изплащане на задължението. Дружество "Златен плод" ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за сумата от 7 104 лв. за пропуснати ползи (определени като дължим наем), считано от датата на унищожаването на обекта 12.04.2011 г. до датата на завеждане на иска, ведно с лихви за забава от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11024 лв. за пропуснати ползи от невъзможността да се ползва обекта (определени като дължим наем за вещта), считано от датата на завеждане на иска до изтичане на срока на годност на обекта – 15.11.2023 г., ведно с лихвите за забава върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и заплащане. Касационните жалбоподатели оспорват решението н обжалвана от тях чест като неправилно, постановено в нарушение на материални закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му с оспорените части. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационните жалби и правилност на решението изцяло в обжалваните от двамата касационни жалбоподатели части. Касационните жалби са подени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни в развилото се производство пред Административен съд - Търговище, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата на Община Попово е частично основателна, а касационната жалба на дружество "Златен плод" ЕООД е неоснователна. Производството пред първата съдебна инстнация е образувано по предавения иск по чл. 1 от ЗОДОВ на "Златен Плод" ЕООД гр. Попово ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Попово който са съединени обективно искови претенции против община Попово след направеното изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 9 126 лв. от неправомерно унищожен търговски обект (павилион) магазин за плодове и зеленчуци в гр. Попово, ведно с лихвите за забава в размер на 4 605, ЗЗ лв., считано от датата на унищожаването на вещта 12.04.2011 г. до датата на завеждане на иска, ведно с лихвите за забава до окончателното изплащане на задължението, сумата от 7 104 лв. за пропуснати ползи (определени като дължим наем), считано от датата на унищожаването на обекта 12.04.2011 г. до датата на завеждане на иска, ведно с лихви за забава от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, сумата от 11024 лв. за пропуснати ползи от невъзможността да се ползва обекта (определени като дължим наем за вещта), считано от датата на завеждане на иска до изтичане на срока на годност на обекта – 15.11.2023 г., ведно с лихвите за забава върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и заплащане. Искът е уважен частично, като съдът от фактическа страна е възприел следната фактическа обстановка, която следва да се приеме и от касационната инстнация, предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК. Според приетото от съда, Процесният павилион е собственост на ищеца съгласно представения списък със сградите и съоръженията на ищеца, като павилиона се намира в кв. "Запад" на гр. Попово. Теренът, на който е бил поставен процесния павилион е частна общинска собственост според представения Акт за частна общинска собственост № 1194, вписан под № 93, том. 12, парт. № 21, том 2391/08 от 28.05.2008 г. в СВ при РС – Попово. На 18.03.2011 г. кметът на община Попово е издал заповед № 3-11-219 от същата дата, с която е разпоредил изземването на общински имот, представляващ терен с идент. № 57649.503.2281. 5 по КК на гр. Попово, като е определил срок на "Златен плод-В" ЕООД за доброволно премахване на павилиона, поставен върху общински терен до 28.03.2011 г. Насрочено е било и принудително изпълнение по административен ред на 30.03.2011 г. със съдействието на органите от РПУ-Попово. Посочената заповед е била връчена на "Златен плод-В" ЕООД на 21.03.2011 г. според представената обратна разписка). По делото е бил представен протокол на Приемателната комисия на павилион за плодове и зеленчуци, от който се установява, че обектът е бил монтиран и завършен на 25.07.1988 г. По делото е била допусната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице икономист, които е представила заключение за пазарна цена на разрушения обект в размер на 9 126 лв. Лихва за забава от датата на премахване на обекта 12.04.2011 г. до датата на завеждане на иска (18.03.2016 г.) – 4 605, ЗЗ лв. Размерът на месечния наем на обекта за периода от 12.04.2011 г. до датата на завеждане на иска (18.03.2016 г.) е определен на 7 104 лв., Месечен наем от датата на завеждане на иска до 15.11.2023 г. е в размер на 11 024 лв. По делото е допусната и изслушана и съдебно-техническа експертиза за срока на годност на премахнатия обект. Вещото лице е дало заключение, че съгласно разпоредбите на Наредба № 3/21.07.2004 г. на МРРБ за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях (обн. ДВ бр. 92 от 2004 г. ), проектният експлоатационен срок на конструкциите е даден в таблица № 1, в ред 3, където попада процесният имот и където като проектен експлоатационен срок без да се правят допълнителни значителни инвестиции в конструкцията на сградата е посочен диапазона от 15 до 30 години. Съдът е кредитирал частично заключението първата съдебна експертиза и изцяло втората експертиза като компетентно изготвени и непротиворечащи на останалите, събрани по делото доказателства. Относно дължимият месечен наем съдът приема, че ищецът не е представил по делото доказателства сочещи на наемни отношения с трети лица за да се претендира евентуално дължим наем. Не са развити съображения защо първата от двете експертизи не е кредитирана и в останалата част. По делото е бил разпитан свидетел, който е дал показания, че обектът на ищеца е бил ламаринена барака, върху бетонова основа, като се е намирал в кв. Запад в гр. Попово. В павилиона е имало балатум, шкафове, мръсен канал и питейна вода, както и електрификация., ползвал се е за зеленчуков магазин на бившия "Булгарплод". След това е бил отдаван за тръжна зала и магазин за дрехи "втора употреба". От показанията на друг, разпитан по делото свидетел се установява, че сградата на "Златен плод" е била от стандартните метални павилиони, светлозелена на цвят с бетонов фундамент, а отзад е имало място за амбалаж, като мястото е било заградено с мрежа. Обектът е бил електрифициран, като вътре е имало рафтове. Последно е бил магазин за дрехи "втора употреба" и като тръжна зала. Обектът е премахнат от вече три-четири години. Въз основа на така установените факти, съдът е направил изводи за частична основателност на исковата претенция досежно преките загуби, които дружеството е претърпяло от премахването на павилиона, които е постановил за обезщетяване в размер, съобразен със заключението на вещото лице за размера на унищоженото имущество. За да уважи претенцията в тази част съдът е приел, че заповед № 3-11-219/18.03.2011 г. на кмета на община Попово, за изземване на общински терен с идент. № 57649.503.2281. 5 по КК на гр. Попово с площ от 82 кв. м. и доброволно премахване на павилиона, поставен върху общинския терен от "Златен плод – В" ЕООД е нищожна и прогласил с диспозитива на решението си нищожността й. Изводите на съда за нищожността на заповедта съдът е извел от обстоятелството, че адресат на заповедта е друго дружество, а не ищцовото такова. За проведеното административно производство неправилно не е бил уведомен ищецът "Златен плод" ЕООД, като единствен собственик на процесния павилион. В производството пред кмета на община Попово неправилно е бил уведомяван "Златен плод-В" ЕООД и последният е определен като адресат на заповедта. Издаден е бил административен акт срещу ненадлежна страна и без установяването на действителния собственик на премахвания павилион и без осигуряване на участие на последния в проведеното административно производство. Това от своя страна е довело до постановяването на нищожен административен акт, тъй като същият е с адресат ненадлежна страна и без осигурено право на участие в производството на надлежната страна. Изводите на за наличие на основание за нищожност на заповед № 3-11-219/18.03.2011 г. на кмета на община Попово, за изземване на общински терен с идентификационен № 57649.503.2281. 5 по КК на гр. Попово с площ от 82 кв. м. и доброволно премахване на павилиона, са правилни. Правилно съдът е приел, че доколкото изземването на имот се отнася в най-пряка степен до упражняването на вещни права върху имота, кметът на общината е следвало да издири действителния собственик на павилиона, теренът върху който се изземва, и доколкото е разпоредено премахването на павилиона, то адресат на това волеизявление следва да бъде е именно действителният собственик. Същият е останал без право на защита в административното производство на притежанията си /защитени интереси, съгласно чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧ/, като при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, същият е бил лишен от право на участие в административното производство. В същото време в административното производство е взела участие ненадлежна страна - дружество, което не притежава права върху павилиона, поради което и заповедта по чл. 65 ЗОС не може да породи действие в неговата правна сфера. Изводите на съда за нищожността са в съответствие и с мотивите на определение № 10279 от 04.10.2016 г. по адм. д. № 10829/2016 г. Исковата претенция, видно от съдържанието на исковата молба, е била предявена самостоятелно като иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в условията на чл. 204, ал. 3 АПК, съгласно който, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Видно от съдържанието на исковата молба жалба за нищожност, налагаща постановяване на изричен диспозитив, с който да се обяви нищожността на административния акт, не е била предявена. По тази причина, като е постановил обявяване на нищожност на административния акт - правомощие, по чл. 173, ал. 1 АПК, което може да бъде упражнено само при изрично сезиране с жалба за нищожност, без надлежно такова, съдът е постановил недопустимо решение в първия си диспозитив. В хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК, съдът установява нищожността, което се извършва в мотивите на съдебното решение, това е форма на инцидентен установителн иск, при който съдът не дължи произнасяне в диспозитива, но формира правните си изводи в мотивната част на решението. При наличието на касационна жалба от Община Попово относно първата част на диспозитива, и нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, в тази част решението следва да се обезсили. За произнасянето по исковата претенция, в хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК е достатъчно установяването на нищожността в мотивите на съдебния акт. Решението в останалата част е правилно, а двете касационни жалби в тази част на съдебния акт са неоснователни. По силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ общините дължат обезщетение за причинените вреди от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на техни органи при и по повод на изпълнение на административна дейност. Съдът обосновано и правилно е приел, че предявеният иск е доказан в частта за причинени имуществени вреди от неправомерно унищожен павилион за плодове и зеленчуци в в гр. Попово, като е присъдил размер на обезщетението съответно на установеното в съдебно-техническата експертиза. По предявените искове за имуществени вреди от неправомерно унищожения павилион в размер на 9 126 лв., както и лихвите за забава в размер на 4 605, ЗЗ лв. считано от датата на унищожаване на вещта 12.04.2011 г. до датата на завеждане на иска, ведно с лихвите за забава до окончателното изплащане на задължението, съдът е постановил правилно решение. Налице е нищожен адм. акт - заповед № 3-11-219/18.03.2011 г. на кмета на община Попово и в резултат на неговото изпълнение неправомерно е унищожен процесния павилион на ищеца, находящ се в кв. "Запад" на гр. Попово. Налице е настъпила вреда за ищеца, която е в причинна връзка от унищожаването на процесния павилион ведно с лихвите за забава, считано от датата на унищожаването на вещта 12.04.2011 г., ведно с лихвите за забава. Що се отнася до пропуснатите ползи, съдът е отхвърли исковата претенция, като е приел, че същата се основава на отчитането на средния размер на наем за същия обект, който ищецът би получил за периода след унищожаването на обекта. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства ищецът да е сключил договори за наем, които не могат да бъдат изпълнени именно поради унищожаването на павилиона, а оттам е формирал извод за неоснователност на претенцията в тази част. Действително, ищцовото дружество е търговски субект и като такъв развива търговска дейност, а павилионът е бил използван именно за търговска дейност. Всяка търговска дейност по принцип и по закон е свързана с възможността за получаване на търговска печалба, като това е и целта и смисълът за развиване на търговска дейност. Защитата на правата по чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧ, съгласно постоянната практика и утвърдени стандарти на защитата на притежанията, установени от ЕСПЧ, включва и възможноста за обезщетяване на пропуснатите ползи, като основен правен принцип, установен и в националната правна система, и в правната система на ЕС и, съответно, по делата пред ЕСПЧ. Според практиката на ЕСПЧ пропуснатите ползи също подлежат на обезщетяване. В тази връзка следва да се посочи и скорошна практика - делото Стамова срещу България, § 84 и сл. Следва да се имат предвид следните обстоятелства - на първо място, в националната правна система съществува компенсаторно средство - искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в рамките на което претенцията за пропуснати ползи може да бъде предявена, а след като това е така, ищецът не е бил лишен от възможност да предяви, да обоснове и да докаже такава претенция. Принципът на справедливост при определяне на имуществените вреди, използван от ЕСПЧ, вкл. и в цитираното по-горе дело Стамова срещу България, намира място, когато жалбоподателят е бил лишен от възможност да приложи ефективно вътрешноправно средство за защита, както и когато, компенсирането се извършва в делата пред ЕСПЧ. Тази връзка е уместно да се цитира § 87 от същото делото: "87. С оглед на гореизложеното Съдът смята, че течението на времето, големият брой неизмерими елементи и невъзможността за точно количествено изчисляване на загубата на дружеството на жалбоподателката, като се има предвид по-конкретно, че настоящият случай се отнася до търговски дейности, които включват рискове и известна степен на несигурност по отношение на използването и рентабилността на придобитото имущество, Съдът смята, че той трябва да се произнесе по справедливост (вж. Басарба ООД, цитирано по-горе, § 26). Следователно той взема предвид всички обстоятелства, които са му станали известни относно жалбоподателката и икономическата ситуация в България и присъжда на жалбоподателката........ евро за имуществени вреди, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума "... В настоящия случай към възможността за прилагане на принципа на справедливост при определяне на пропуснатите ползи, така както той се прилага от ЕСПЧ, не може да се пристъпи, тъй като ищецът разполага с конкретно правно средство да обоснове характера на бъдещите си финансови загуби да ангажира доказателства за това. Доколкото същият развива търговска дейност, свързана с продажба на зеленчуци и плодове, то твърдението му, че бъдещите му финансови загуби, т. е. пропуснати ползи следва да се съизмерват с размера на наемната цена за същия обект или са свързани с невъзможността на реализира приходи от наеми, не почиват на фактите по делото, след като същият не е установил сключването на такива наемни договори. Друг е въпросът, ако ищецът е твърдял, че не в състояние да реалзира преки печалби от нереализираните продажби на плодове и зеленчуци. В този случай пропуснатите ползи биха били свързани със отчетените съобразно ЗС приходи от продажби през предходния период. Такива твърдения обаче не са наведени и съответно - доказателства за това не се ангажират. Следва също така да се посочи, че възможността за получаване на обезщетение за размера на което като критерий се използва наемната цена на обекта, се прилага само в хипотезата на лишаване от право на ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС. В трайната съдебна практиката на прилагане на този текст от закона като критерий се използва размер на наемната цена, но тук той не може да се приложи. Този подход се прилага единствено в сферата на приложение на чл. 31, ал. 2 ЗС при уреждане на отношенията между съсобственици, а настоящият случай не е такъв. С оглед на горното, правилно съдът е отхвърлил исковата претенция свързана с обезщетяване на пропуснатите ползи. Предвид горното, решението на АС - Търговище в останалата част следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд