Решение № 13469 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2014 г.

Решение № 13469 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Йовчев Стайков срещу Решение № 221/06.12.2013 г., постановено по адм. дело № 123/2013 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове в която се сочи, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, при изложени подробни съображения. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което: се обезсили частично, като недопустимо решението по първия от предявените искове и се отмени в останалата му част, като неправилно; се обезсили като недопустимо по втория предявен иск и се отмени като неправилно в частта му, с която е отхвърлен третия предявен иск. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователни, предявените от Пламен Стойков против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД"ИН"/ гр. София обективно съединени искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, предявени на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за: сумата от 4980.45 лв., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата от 20.55 лв. претендирани имуществени вреди за периода 01.01.2011 г. до 30.09.2012 г., произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на Затвора Стара Загора изразяващи се в укриване и унищожаване на кореспонденция и бездействие на същата администрация, изразяващо се в незавеждане на кореспонденция по установения ред и съответно неизпращането и до адресата; сумата от 3000 лв., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, за периода 20.09.2009 г. до 17.11.2011 г., произтичащи от неосновани на закона действия по контролиране на провеждани телефонни разговори с адвокати и други лица по чл. 91, ал. 2 от НПК, при липса на устройство за диференциация на провежданите разговори, както и контрол на кореспонденция; за сумата от 2000 лв., претендирани неимуществени вреди за периода 20.09.2009 г. до 11.03.2013 г., произтичащи от действия, изразяващи се в разпореждане за невъвеждане в ползвана карта на телефонни номера на съдилища, по искане на ищеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени по делото законовите предпоставки обуславящи уважаването на така предявените искове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по исковата молба на Пламен Стойков против ГД"ИН" София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани посочените имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора Стара Загора. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове. Несъстоятелно се сочи в жалбата, че решението е недопустимо в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на Затвора Стара Загора, изразяващи се в укриване и унищожаване на кореспонденция и бездействия на същата администрация, изразяващи се в незавеждане на кореспонденция по установения ред и съответно неизпращането и до адресата, при твърдяното, че са разгледани в мотивите на решението и други дати, извън тези, посочени в исковата молба, на които дати се твърди да са осъществени незаконосъобразни действия, съответно бездействия. Претенцията за причинени вреди е за определения от ищеца в исковата молба и уточнението към нея период, а именно 01.01.2011 г. - 30.09.2012 г. Обсъждането в мотивите на решението на факти и обстоятелства, относими към този период не обуславя твърдяната недопустимост на решението. Не е налице и твърдяното непроизнасяне с обжалваното решение по предявения иск за неимуществени вреди претендирани за периода 20.09.2009 г. до 17.11.2011 г., произтичащи от неосновани на закона действия по контролиране на провеждани телефонни разговори с адвокати и други лица по чл. 91, ал. 2 от НПК, при липса на устройство за диференциация на провежданите разговори, както и контрол на кореспонденцията на ищеца, тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл с обжалваното решение именно по предявения иск, на основанията на които същият е предявен. Не може да бъде споделено твърдяното в жалбата, че в хода на развилото се съдебно производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са такива нито твърдяната непълнота в направения доклад по делото, нито твърдяното неоказване на съдействие от страна на съда за изясняване на делото от фактическа страна, поради непоставяне въпроси към страната за изясняване на фактите и липса на изрично посочване от страна на съда за кои обстоятелства ищеца не е посочил доказателства. В съдебно заседание не са изложени от страна на жалбоподателя твърдения за непълнота на доклада по делото. Дадена му е възможност в развилото се съдебно производство да направи своите допълнителни искания във връзка с установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава исковата си молба, като липсва законово задължение за поставяне на въпроси към страната, както и да бъдат дадени изрични, конкретни указания какви доказателства следва да бъдат посочени от нея за установяване основателността на предявените искове. В исковата молба и допълнението към нея, след оставянето и без движение, също и в хода на делото са направени доказателствени искания за установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, по които искания е налице надлежно произнасяне от съда по допустимостта и относимостта им към спора. Недопустимо е съдът да вземе страна по делото, като даде указания за представяне на конкретни доказателства, които според него са относими към основанието на предявените искове. Доказателствената тежест в развилото се производство е на страната на ищеца. Не е налице нарушение произтичащо от неизготвяне на звукозапис на проведените съдебни заседания. Изготвянето на звукозапис на съдебното заседание е законова възможност, съответно неизготвянето му не рефлектира върху правилността на обжалваното решение, като следва да се отбележи, че участниците в производството, включително жалбоподателя са упражнили законоустановените правомощия да поискат поправка и допълване на протоколите от проведените заседания. Неоснователно се твърди в жалбата и превратно тълкуване от съда на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, извел е относимите такива към спора, изложил е съображения относно възприемането на свидетелските показания, като въз основа на правилната им преценка е извел единствено възможните, логически обосновани изводи, съответни на съдържанието им. Твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, претендирани като произтичащи от действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора Стара Загора не са доказани в съдебното производство, което доказване е в тежест на ищеца. Относно доводите за неправилно приложение на материалния закон. Установено е по делото, че в мястото за лишаване от свобода, където изтърпява наказанието си ищеца, сега жалбоподател, е налице изискваната от чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС специална книга, като е установена и процедурата за подаване на молби и жалби, подлежащи на завеждане в нея. Съответно с разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, чл. 75, ал. 1 и чл. 76, ал. 1 от ППЗИНЗС е дадено правото на лишените от свобода на кореспонденция. Предвиден е и контрол върху нея за целите на закона, съответно начина и на получаване с оглед обезпечаване на тези цели - чл. 75, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС. Правилно е прието в обжалваното решение, че соченото в исковата молба неизпълнение на законовите изисквания от служители на Затвора Стара Загора относно завеждането на конкретно посочени в нея молби и получена пощенска пратка при несъблюдаването им от тях не е доказано. Ангажираните по делото доказателства в тази насока са единствено показанията но свидетели, които свидетели нямат пряко отношение към осъществяваните дейности, нито пряко впечатление за твърдените в исковата молба обстоятелства. Доводите за нарушаване на одобрените Правила за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГД"ИН" и териториалните и служби правилно не са приети от съда, тъй като тези правила не касаят и са неотносими към движението на молбите и жалбите на лишените от свобода, предвидено в чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС. Относно твърдяното нарушение на чл. 79, ал. 6 от ППЗИНЗС, съгласно която разпоредба телефонните разговори на лишените от свобода с техните защитници и повереници не се контролират. Прието е в обжалваното решение и не е било спорно по делото, че системата, чрез която се осъществяват телефонните разговори от Затвора Стара Загора не позволява диференциация, съответно включване на телефонни номера, разговорите с които да не се контролират. Правилен е извода на съда, въз основа на събраните по делото доказателства, че не е установено в посочения в исковата молба период да са провеждани от ищеца разговори с лица от кръга на посочените в закона, за да е налице твърдяното неизпълнение на законовото изискване от страна на служители на ответника. Що се касае до претенцията, основана на действия и бездействия, довели до невъвеждане в картата на ищеца на искани от него номера, с която карта той осъществява телефонни разговори, то основателността и също не следва от събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ППЗИНЗС лицата, с които лишените от свобода могат да провеждат телефонни разговори се утвърждават от началника на затвора, след представена от тях заявка в писмена форма. По делото не се твърди, не се и доказва да е подавана заявка от страна на жалбоподателя за провеждане на телефонни разговори с визираните в исковата молба лица, при което не би могло и да е налице соченото в нея неизпълнение от страна на администрацията. Правилно е прието в обжалваното решение, че от показанията на свидетелите не може да се направи обоснован извод и за претърпени от ищеца конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия. От тези показания не се установява надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенциите. Следва да се отбележи, че действително на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. Изразеното в исковата молба недоволство, произтичащо от субективно възприето от ищеца неизпълнение на задълженията на администрацията на ответника по принцип, основано на действия и бездействия, несъответни на законовите изисквания, не извежда извод за основателност на предявените искове, доколкото излиза извън рамките на понятието "справедливост" по смисъла на закона и не подлежи на обезщетение. Извън това с обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения, липса на всички изискуеми се законови предпоставки за уважаването на иска, липсата на които настоящата инстанция споделя. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение