Решение № 4935 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2008 г.

Решение № 4935 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на РДНСК - Благоевград, против решение № 766/08.08.2008 год., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 3/2008 год., което се счита неправилно, поради нарушения на материалния закон, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Радованова, по изложените в нея съображения. Ответната в касацията страна - "Перун - 91" ООД, чрез адв. Арсов, оспорва жалбата. Сочи, че решението е обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Съдът, след обсъждане на доказателствата по делото, правилно е приел, че Главният архитект може да откаже издаване на разрешение за строеж, но не може да откаже одобряване на инвестиционни проекти, което е предпоставка за издаване на разрешение за строеж. А това може да стане и едновременно, ако е поискано, или заявено от лицето, но в случая няма отказ за издаване на разрешение за строеж. Ако касационната жалба бъде отхвърлена, се иска съдът да присъди разноските по делото. Кметът на община - Разлог, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото е отказано одобряването на проекта с оглед наличие на незаконен строеж. Изискването по чл. 148, ал. 7 от ЗУТ е за издаване на разрешение за строеж, а не за одобряване на инвестиционен проект и не е могло да бъде основание за процесния отказ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. С процесния съдебен акт първоинстанционният съд е отменил заповед № ДК 10-23/15.12.2007 год. на Началника на РДНСК-Благоевград, с която е оставен в сила отказ на Главния архитект на община-Разлог, за одобряване на инвестиционни проекти за обект: "Промяна в предназначението на II-ри етаж на масивна сграда в обект "за обществено обслужване - стаи под наем", находящ се в УПИ ХII-512, кв. 49 по плана на гр. Разлог и е върнал делото като преписка, за произнасяне по съществото на искането. Посочено е в мотивите на решението, че отказът на административния орган касае само утвърждаването на инвестиционните проекти, а основанието на отказа - наличие на незаконен строеж в имота, което е предпоставка за издаване на разрешение за строеж, не може да обоснове законосъобразност на обсъждания административен акт. Като е оставил в сила този отказ, Началникът на РДНСК-Благоевград сам е постановил незаконосъобразен акт. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Касаторът излага съображения, че на 02.03.1007 год., заявителят "Перун - 91" ООД, е поискал едновременното одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж. И след като, съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, в случая, като е отказал одобряването на внесените проекти, Главният архитект не е нарушил закона - правният резултат от отказа за одобряване на инвестиционни проекти в конкретния случай е и отказ за издаване на разрешение за строеж, предвид законоустановеното изискване за едновременно произнасяне. Налице е обвързаност за съвместно разглеждане двете искания - на първоначалното произнасяне по представените за одобряване проекти и възможността за издаване на разрешение за строеж. Така направеното касационно оплакване е неоснователно. Съдът правилно е преценил доказателствата по спора и е извел точни и съответни им изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Вярно е, че със заявлението е направено искане за одобряване на инвестиционни проекти за промяна на предназначението и за издаване на разрешение за строеж, но е вярно и, че с процесният отказ Главният архитект се е произнесъл само по първото искане, мотивирайки го с текст от закона, относим към предпоставките за издаване на второто. Отказът в случая не може да се предполага, в какъвто смисъл са направените оплаквания в касационната жалба. Като е оставил в сила този отказ, Началникът на РДНСК сам е нарушил законовите изисквания, преценката на АС-Благоевград е правилна, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението. Изискванията за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти са посочени в чл. 141 - 145 от ЗУТ и са различни от тези за издаването на разрешение за строеж - чл. 148 и сл. от ЗУТ. Проектът е една от предпоставките за издаване на разрешението, а не обратното и евентуални пречки за издаване на разрешение за строеж, са неотносими към законосъобразността на проекта. С основание съдът е обърнал внимание и на приключило след издаването на отказа на Главния архитект (от 02.04.2007 год.) производство, след като със заповед № РГ 133-01-140/17.05.2007 год., са дадени указания за изправяне на неточности и непълноти по изготвения от служители на общината констативен акт, именно за да се налице условията "за образуване на административно производство срещу нарушителя". С оглед тези съображения, след като така постановеното решение е мотивирано и обосновано, постановено при пълно разглеждане и задълбочено обсъждане на относимите доказателства, при точно разграничаване на приложимите законови разпоредби, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Същото следва да се остави в сила, като на ответната страна се присъдят направените по делото пред съда по съществото разноски, своевременно поискани (в с. з. пред АС от 09.07.2008 г.) и доказани до размера от 500 лв. съгласно представеното адвокатско пълномощно от 06.02.2008 год. - надлежно изготвено и 50 лв. държавна такса, без възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на посочената в него сума, по което искане съдът не се е произнесъл. Разноски за касационното производство не се присъждат, тъй като в приложения договор за правна помощ не е отбелязано сумата от 1000 лв. да е реално заплатена, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК и чл. 78 ГПК, вр. чл. 144 АПК,