Решение № 14432 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2020 г.

Решение № 14432 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фон "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 258 от 2.03.2020 г. по административно дело № 579/2019 г. на Административен съд София-област (АССо), с което е отменено негово уведомително писмо с изх. 02-230-6500/1159/15.02.2019 г. и ДФЗ е осъден да заплати на жалбодателя деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Цеков бъде отхвърлена (неправилно посочено оставена без уважение), като претендира и присъждане на деловодни разноски за съдебното производство. Прави възражение за прекомерност за размера на адвокатски хонорар на ответника при условията на евентуалност с оглед изхода на делото. Ответникът по касационната жалба – Ц. Цеков в представен писмен отговор от процесуален представител и чрез последния в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, засягащ негови законни интереси, а разгледано по същество е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискванията предвидени в закона за неговата форма. Предмет на проверка пред АССО е било уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/1159/15.02.2019 г., с което жалбодателят е уведомен, че оторизираната субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -2020 г., съгласно подаденото от него заявление с УИН23.06.0617/88665 и приложение за кандидатстване по същата мярка за 2017 г., която е трета от последно поетия от него ангажимент е в размер на 0 лв. От така установеното съдържание следва извод, че акта, с който на практика се отказва плащане е постановен в нарушение на изискванията на чл. 11а, ал. 1, т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители, предвиждащ правомощие за Разплащателната агенция, която в случая е ДФЗ, представлявана от своя изпълнителен директор, който надлежно е делегирал тези свои правомощия на заместник изпълнителния директор да намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като правомощие за оторизиране на субсидия липсва след изчерпателно изброените в нормата. Актът е обоснован от органа с приложени към него 5 таблици и пояснения към четири от тях. От съдържанието на същите правилно в обжалваното решение е обоснован извод, че актът не е мотивиран. Изложените съображения в акта по същество представляващ цитиране на приложимата изобщо нормативна регламентация, както правилно е посочено в обжалваното решение от съдържанието им не може да бъде установена конкретната хипотеза, която органът приема за установена за да откаже подпомагане по заявлението на Цеков. По отношение на заявените за подпомагане пчелините от съдържанието на акта се установява, че в таблицата към уведомителното писмо е посочено, че в случая се касае до неспазени базови изисквания, но в поясненията към тях, както и в останалата част на административния акт липсва конкретизация за това кои точно базови изисквания не са спазени. Правилно в тази насока съдът приема, че изброяването на възможните хипотези, предвидени в нормативната уредба но могат да обосноват извод коя от тях конкретно е налице. По аналогичен начин правилно е установено, че и по отношение на отказа да се изплати помощта по отношение на заявените за подпомагане земеделски парцели по направление "Биологично земеделие" липсва яснота в акта кои базови изисквания не са изпълнени от Цеков, а общото цитиране на приложимите разпоредби не дава възможност да се установи, кои конкретно от тях не са спазени. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че въведените данни в системата ИСАК и съответните пояснения към тях не могат да бъдат възприети като посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи властническото волеизявление на административния орган, за когото съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е налице задължение да изложи такива. Изложените в касационната жалба доводи отново цитират приложими в случая разпоредби и не водят до извод за наличие на което и да е от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 2000 лв., представляващи заплатено от него възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение